Превърни напрежението преди състезание в мощно оръжие II

Тази статия е продължение на Превърни напрежението преди състезание в мощно оръжие I.

Признай си, само разказаното до момента е достойно за вдъхновение. Но подвизите на Rudel не свършват дотук. Продължаваме нататък с историята.

Разочарованието на Rudel след като не получил търсеното признание в Крит не продължило дълго. С навлизането на Съветския съюз нова възможност се открила пред амбициозния младеж. Гладният млад пилот не погубил нито миг и направил цели 4 мисии във въздуха още в първите дни от сблъсъка. Само месец по-късно техният брой нараства на 100, което му нови и първия медал - Първи клас Железен кръст. Rudel не бил най-техничният пилот, но неговата смелост и целеустременост в битката компенсирали за всичко. Неговите другари неколкократно са ставали свидетели как Rudel се гмурка вертикално над мишената си, игнорирайки всички системи на самолета, само за да пусне бомбата в последния момент, преди да дръпне рязко ръчката. Често самолетът се вдигал едва в последните метри над земята. Всъщност, той понякога реагирал толкова бавно, че се е случвало Stuka да влиза в оранжево-червения блок от експлодиращата мишена, бивайки “обстрелван” от отломки.

Заради разликите в нивата на кислород, рискът пилотът да изгуби съзнание бил прекалено висок и затова тази тактика била считана за изключително опасна за пилотите на Stuka. Обикновено бомбите се пускали много над мишената, което водело и до повече пропуски

“Той е най-добрият в моя ескадрон.” - споделя неговият главен офицер, “но няма да живее дълго.”

През ноември 1941 Rudel рязко става звезда и е навсякъде по новините из Германия. Точно с този свой рисков похват той успява да потопи 23 000-тонния боен кораб Marat. Интересна ситуация - момчето от селото, което има проблем с ученето, взривява един от най-големите бойни кораби на Съветския съюз. Един от другарите му в академията в последствие си спомня как просто не е могъл да повярва, че навсякъде се говори за същия Hans-Ulrich Rudel, когото познавал от ранните години. Какво ли са почувствали тогава всички онези, които не са повярвали в Rudel навремето?

И от този момент нататък нещата загрубели. Към края на декември той вече бил пролетял 400-ната си мисия. Едва два месеца по-късно той станал първият пилот за цялата война, който участвал в 1000 засади, унищожавайки повече от над 100 танка. Модерният тогава самолет, екипиран с 37мм оръдия под крилата, позволил на Rudel да се специализира в унищожаването на танкове. По време на битката в Kursk през юли 1943 той унищожил 12 танка, още в първия си ден.

В онези години със сигурност не е било забавно да управляваш съветски танк в украинската степ - основно заради подобни луди пилоти. Средната продължителност на живота на танкистите паднала драстично. Дузини от тях станали жертва на невероятните действия на Rudel. Само появата на кръжащия в небето самолет (неслучайно приятелите го ннаричали “орелът на източния фронт”) била достатъчна да всее смут и хаос в редиците на руския конвой. Попаднали веднъж в мерника на “орела”, малцина успявали да избягат. Всяка атака била последвана от очакван резултат - безчет пламъци и пушек. Куршуми, снаряди, метал и човешки отломки се стапяли в гротескни скулптури, пред които всяко модерно изкуство би бледняло. Всичко това, докато Rudel бавно и победоносно се скривал зад хоризонта, пътувайки към базата, където да изпие заслужена чаша мляко. По-забележително е, че точно това се случва през 1943 и 1944 - когато на всички фронтове Германия бива отблъсквана от руснаците, които надделявали и по техника и по брой в пъти.

Направо невероятно е как един човек е могъл да нанесе такава щета на съветския морал точно в този момент от войната. Стигнало се чак дотам самият Сталин да обяви 100 000 възнаграждение за главата на Rudel - жив или мъртъв.

Профилът му на масов убиец неведнъж спасява животи. Често е влизал в опасни ситуации, кацайки зад чуждата армия, за да прибере свой екипаж, който е “кацнал” принудително в района. После, разбира се, с натъпкана кабинка, той започвал да обстрелва изненаданата армия.

Веднъж през март 1944 обаче се случило нещастие. На една от спасителните акции далеч след противниковия фронт самолетът му не успява да излети заради допълнителното тегло и мократа почва. Съветските войски приближили изключително бързо. Rudel, заедно с екипажа решили, че трябва да бягат. Нямали друг избор освен да преплуват ледения Днестър. Точно преди да стигнат отсрещния бряг обаче неговият картечар се удавя. Останалите не след дълго били заловени, нo Rudel отказвал да се предаде - прострелян в рамото, бос и преследван от руски патрули, той тичал близо 50 километра из вражеските земи преди да стигне германския фронт. Дори след това приключение той отново бил на линия само няколко дни по-късно. Извършвайки 1800-та си засада и поставяйки нов рекорд със 17 унищожени танка само за един ден.


Малко след това се дошло отново време за визита при най-популярния имитатор на Charly Chaplin за чай, бисквити и заслужен голям златен медал. Adolf казал на Rudel, че е прекалено ценен, за да бъде изгубен в ръцете на противника, както и че от този момент нататък щял да стои настрана от битките, в ролята на инструктор, който дърпа ушите на младежите от Хитлерюгенд, които следвали неговите стъпки. Асът кротко отвърнал на Hitler, че можел да си задържи медалите, ако те щели да го ограничат от правото му да лети. Тази постъпка притеснила всички в залата, тъй като често подобно съпротивление на Фюрера водело до завръзване на очите и 12 изстрела в гърдите придружено от “Feuer!”. Но Hitler влязъл в положение - какво друго можел и да направи? Нямало как Rudel да бъде спрян да се бие!

Придобивайки статус на национален герой така и не впечатлито Rudel. Всички го помнели като скромен, работлив човек, който нямал стремеж към славата. Въпреки че също бил известен и като арогантент бунтовник, неговите другари в армията го споменавали като весел, оптимистичен и с изострено чувство за дълг. Факт, гледайки снимките на Rudel, човек няма как да не забележи широката усмивка на лицето му - напук на всички неприятности, с които се сблъсква през деня на източния фронт. Той често говорел за важната роля на отбора в една мисия и никога не пропускал да изтъкне професионализма на своя картечар (нищо, че всички били наясно, че цялата работа я върши Rudel). Не било изненада, когато един от картечарите му, Hentschel, станал успешен и уважаван в цялата германска армия.

И въпреки “чудовището” с което разполагали, нацистите предвиждали своята загуба. Колкото повече се приближавали към края обаче, толкова по-успешен ставал Rudel. В края на 1944 той вече бил достигнал 2400-ната си мисия, с над 450 унищожени танка. Десният му крак бил прострелят тежко, но Rudel непоколебим продължил да лети дори и с гипс. В началото на февруари 1945, при вражески изстрел голяма част от крака му била откъсната. Въпреки че почти бил изгубил съзнание, Rudel все пак успял да се приземи жив. Кракът му в последствие бил ампутиран. Едва до Великден еднокракият Rudel отново вече бил в екшъна, добавяйки няколко танка към общия си брой жертви до 8 май. Rudel отлетял със своя ескадрон към английската авиобаза, за да се предаде, така че Iwan така и не успял да вземе наградата, обявена от Stalin. Всъщност, той е преживял Hitler и Stalin в продължения на десетилетия докато не умрял спокойно през 1982. В края на живота му бил запитан как се е справял със стреса от факта, че постоянно е бил под обстрел, заобиколен от повече на брой врагове, и отговорът му бил следния:

“Изгубени са само тези, които се предават.”

Разказите за Rudel само могат да ни вдъхновяват за това на какво е способен човек, когато е себеосъзнат. Когато всяка идея се реализира с действия, които просто шокират обкръжаващия свят. Изпитателните ситуации и обстоятелства са чудесни за изграждане на една здрава основа за сериозно личностно развитие. Едва когато Rudel се среща със свирепия враг и попада в безнадеждни ситуации, чак тогава той започва да тества нивата си на издръжливост и сила.


През XVIII век самураите Tsunetomo отбелязват важността на безстрашието и хладнокръвието в безнадеждни ситуации със следната идея:

“Дори когато загубата изглежда сигурна, атакувай. Нито мъдростта, нито техниката имат роля в този момент. Истинският мъж не мисли дали ще спечели или не. Той просто се хвърля към една необмислена смърт.”

Когато се биеш с врага, за който дори се смята, че е по-подготвен, няма как да се съсредоточаваш върху силните му страни му и как те ще му помогнат да спечели. Това само би било до обратния ефект и да ти падне мотивацията. Стресът, който се събира в такава ситуация, може да те повлече в една спирала от настроения, заключвайки всяка твоя вяра още преди да влезеш в битка. Опитай вместо това да се съсредоточиш върху собствените си сили, да си направиш план, да замаскираш слабите си страни с хъс и желание за двубой! Бъди винаги по-амбициран от всички останали, следи номерата, които правят - бъди една крачка пред тях, безстрашен и готов за всяка ситуация.

“Дългът на войника е тежък като планина, но смъртта му е лека като перце.”

Това гласи стар бушидо кодекс и чудесно описва дълга на Rudel. За петте години той успява да постигне немислимото - нито от немци, нито от руснаци. Но за да постигне това, той първо е трябвало да се изключи от чувството си за самосъхранение, привиквайки към идеята, че смъртта и тежките щети са неизбежни - едва ли не тривиални. Веднъж постигнал това, той станал непобедим, извършвайки подвизи, които били класи над тези на останалите войници. От този момент нататък всички само чакали кога врагът ще се уплаши от този един воин, получил статут на модерен самурай. Точно това безразличие към смъртта помага на Rudel да понижава нивата си на стрес. Вместо да се парализира от ужас, фокусът му помага да постига невероятни неща на бойното поле. Дори до такава степен, че той се чувства приятно дори при безизходицата, в която се оказва войската им. Tsunetomo, между другото, също препоръчва да се подхожда с оптимизъм и смелост в тежки ситуации, споделяйки, че:

“Колкото повече вода има, толкова по-високо е лодката.”

Така че следващия път, когато стъпваш на тепиха - безстрашен и спокоен като Rudel ли ще бъдеш или ще се спечеш преди момента на истината? Ще се хвърлиш ли решително в битка, когато се изправиш срещу внушителен опонент? Или репутацията и вида му ще те уплашат преди да е започнал двубоя?

Това са проблемите, за които трябва да се замислиш преди да се запишеш за състезание. За да жънеш успехи, трябва първо да си непобедим в съзнанието си. Едва тогава ще можеш да превърнеш стреса и напрежението в мощно оръжие.