Създателят на Майк Тайсън: Трябва да вярваш в себе си

Предлагаме ви втори откъс от новата автобиографична книга на Майк Тайсън: Създателят на Майк Тайсън - Моят живот с Кас Д’Амато.

В нея  "Железният Майк" говори за живота си с неговия ментор и абсолютен вдъхновител – легендарния треньор Кас Д’амато в 520 страници.
 

Смятам, че Кас веднага разбра как страдам от ниско самочувствие и как съм бил уплашен от годините на тормоз и насилие. Затова още от началото, когато започнах да ходя в Кетскил, започна да работи върху изграждането на моето его.

„Трябва да вярваш в себе си – обясняваше ми той в залата. – Всеки ден си казвай това. Погледни в огледалото и виж колко си красив. Погледни твоите мощни ръце.“

В началото си мислех, че е педал. В света, от който идвах, по-възрастните момичета правят подобни неща, когато искат да им духат. В главата ми светва предупредителна лампичка, когато някой ми каже, че изглеждам добре. Не смятах, че изглеждам добре. Мислех се за грозен, след като бях насилван през целия ми живот. Мислех се за толкова грозен, че дори не можех да се погледна в огледалото.

„Слушай, ти си едно добре изглеждащо момче“, казваше той всеки ден.
„Глупости“, отвръщах, защото не бях съгласен.
„Недей така, отиди и се виж в огледалото и обясни на самия теб колко добре изглеждаш. Отиди да правиш бой със сянка и кажи „Ето колко прекрасно изглеждам!“. С всеки изминал ден ставаш все по-красив, така че може да станеш дори и актьор!“

Когато изричаше това, нямаше и капка любов. Беше безкрайно сериозен. Всичко беше подчинено на мисията – световната титла в тежка категория. Той не се отнасяше с мен като с хлапе. Караше ме да се чувствам, сякаш имам някаква стойност. Все едно мисията беше обща.

Боби Стюърт обичаше да казва, че съм роден последовател и това беше истината. Докато бях в Бруклин, следвах Барким в престъпния живот. Той живееше в моя блок. Научи ме как да обирам и крада, но винаги трябваше да внимавам, защото ако беше закъсал, а аз имах пари, той можеше да изтръска и мен. Кас беше съвсем различен ментор. Барким, за разлика от Кас, не задаваше ясно правилата. Кас поставяше нещата така, сякаш имаме мисия, за да стигнем до короната, а в края на пътя ще се случат някакви хубави неща. Когато се качвах на ринга, за да се бия, трябваше да се боксирам, докато имам сили. Не можеш да се откажеш. Трябва да се биеш до смърт.
Кас обеща, че повече никой няма да ме тормози. Разказваше за боксьорите от старата школа, които са отнасяли бой през своя живот, но са били способни да се преборят със своите чувства. Когато поостарях, осъзнах до какво се свежда психологията на Кас. Той даваше сила на слабите хора. Дадеш ли на един слаб човек малко сила, това се превръща в пристрастяване. Кас не искаше момчета, които са емоционално стабилни. Желаеше да работи с хлапета, които имат дефекти. Искаше утайката на обществото, която идваше от най-лошите квартали. Беше толкова щастлив, когато му споделих, че идвам от Браунсвил.

„О, човече, доста корави боксьори са излезли оттам. Ал „Бъми“ Дейвис, Джони Сакстън, Флойд Патерсън (Ал Дейвис (1920-1945) е елитен боксьор от лека и полусредна категория; Джони Сакстън (1930-2008) е двукратен световен шампион в полусредна категория, Флойд Патерсън е олимпийски и световен шампион) са израснали наблизо.“

Кас обясняваше как според него най-добрите боксьори са момчетата, които са страдали най-много. Години по-късно Хосе Торес ми разказа как Кас бил убеден, че ще стана световен шампион, когато чул как съм се качвал на обществените автобуси, пътниците били предупреждавани да се пазят от джебчии, а след това аз съм минавал и съм ги пребърквал. Видял в мен как имам природна интелигентност и как бих могъл да прехвърля моите антисоциални умения на ринга.

Кас слушаше, когато приказвах за моите улични лудории. След това поглеждаше към мен без капка емоция, леден като стомана и казваше: „Думата „Не“ ще бъде забранена за теб.“


Кас беше тотално погълнат от това, което беше способен да постигне: „Ще ме чуеш ли, момче? Чуваш ли какво ти казвам? Кралски особи ще знаят твоето име. Целият свят ще знае кой си. Твоята фамилия ще властва, хората ще уважават твоята майка, ще уважават децата ти. Разбираш ли какво ти казвам? Ще направиш ли това?“
Можете ли да си представите как едно тринадесет годишно момче слуша тези неща?