Най-големият сайт за бойни спортове

       

Създателят на Майк Тайсън: Мозъкът не е твой приятел

Създателят на Майк Тайсън: Мозъкът не е твой приятел
Публикувано на: Юни 20, 2018 в 06:02 ч

Предлагаме ви пети откъс от новата автобиографична книга на Майк Тайсън: Създателят на Майк Тайсън - Моят живот с Кас Д’Амато.

В нея  "Железният Майк" говори за живота си с неговия ментор и абсолютен вдъхновител – легендарния треньор Кас Д’амато в 520 страници.


Втори октомври 1980-а беше черен ден за Кас. С няколко момчета бяхме отскочили с автомобил до Олбъни, за да гледаме мача Али-Холмс. Мохамед Али беше като Бог в къщата. Кас смяташе, че никой на този свят не притежава състезателния дух на Али. Беше най-изчистеният боксьор не само заради своите умения, но и заради цялостния психологически профил.

„Али е най-великият, защото изпитва обожание към себе си“, казваше Кас. Той се възхищаваше на ексцентричните и необикновените хора, на момчета, които раздуваха глупости също като него. Щеше да се влюби в Кание Уест.
„Това момче знае какво приказва“, вероятно щеше да каже за него.

Всеки ден Кас ми обясняваше как съм най-свирепият и жесток боксьор, който светът някога е познавал. Как ще бъда непобедим, ако го слушам. Това определение проникна до мозъка на костите ми. Кас говореше за злите боксьори, но и за такива, които оставяха наследство след себе си, като Бо Джак. Но когато станеше въпрос за Али, всичко беше на съвсем различно ниво.

„Али изглежда повече като модел, отколкото като шампион в тежка категория, нали – споделяше ми той. – Но ако взема моята ловджийска пушка, изпразня и двете цеви в него – БУМ, по-добре да се разкарам от неговия път, защото при положение, че все още мърда, ще се хвърли директно върху мен.“

Слушах доста подобни разговори между Кас и неговите по-възрастни приятели, които бяха на около седемдесет.
„Това момче? Трябва да го убиеш, за да го победиш“, казваха те.

Вече не говорим по този начин за боксьорите.

Колкото Кас обичаше Али, в същата степен изпитваше неприязън към Холмс, който беше велик боксьор. Неговото време дойде непосредствено след това на Али. Холмс просто не беше образец за Кас. Вероятно е имал някаква дълбока и трайна вражда с хората, които представляваха Холмс. Знаех само, че Кас ми обясняваше как нищо друго няма значение с изключение на тренировките и да стана най-добрият боксьор в света.

„Това е твоята основна цел – казваше той. – Трябва да нокаутираме Лари Холмс. Не желая никакви оправдания. Искам да виждам резултати.“

Моята стойност като човешко същество не значеше нищо. Единственото нещо, което си струваше, беше да печелиш.

„Най-добрият боксьор на света“, само за това говореше той.
„Твоят мозък не ти е приятел, Майк – поучаваше ме. – Мозъкът ти иска забавления, но все още не е дошло времето, в което си ги заслужил. Когато настъпи часът да тренираш, тогава твоят мозък има желание да прави други работи. Понякога нещата се получават стига и ти да го искаш. Но невинаги става само с желание за тренировка. Затова е необходимо да не го правиш по твоя начин и да не позволяваш на съзнанието да бъде твой враг.“

Кас имаше теория. Според нея, когато запалиш каквато и да е материя, ще разбереш в какво ще се превърне. Дали просто ще се превърне в пепел, или ще стане в железен меч, който може да си пробие път през най-непроходимата гора? Ето по този начин приказваше той. Огънят би могъл да бъде бедствие, психологическа диагноза или твоето собствено мнение за самия теб. Използваше докрай онзи огън, за да постигне успех. По новините гледахме някой шампион в колоезденето, а Кас измисляше различни начини, по които да разбере как може да бъде победен и задминат този човек.

„Бих те пуснал да се биеш с Лари Холмс още сега – казваше той. – Можеш да го победиш. Но не го вярваш. Правилно приложената увереност е способна да превъзхожда дарбата. Нищо не може да изпревари увереността.“
Али се беше оттеглил, но сложи отново ръкавиците, за да се бие със своя бивш спаринг партньор Холмс. Изглежда сякаш си беше върнал онази стара напереност, характерна за него.

„Изключително съм щастлив преди този мач – казваше той. – Посвещавам двубоя на всички хора, на които са им казвали „Ти не можеш да се справиш“. На тези, които не завършваха училище, защото са им казвали, че са глупави. Хората, които ставаха престъпници, защото не смятаха, че могат да си намерят работа. Посвещавам този мач на всички вас, хора, които сте имали Лари Холмс във вашия живот. Ще напляскам моя Холмс и искам от вас да направите същото с вашия Холмс.“

Имаше известни съмнения дали Али изобщо трябваше да се боксира в онази вечер. Три месеца преди двубоя той получи нареждане от Атлетическата комисия на щата Невада да се подложи на изследвания на нервната система в клиниката Мейо. Резултатите не бяха обявени публично, но бяха пуснати по-късно и изглеждаха плашещо. Али се държал като откачен, когато му казали да докосне с пръст своя нос. Говорът му бил леко завален. Дори не бил способен да подскача на един крак като хората. Всичко това нямало значение – получил потвърждение, че мачът може да се състои.

През целия мач треперехме. Краката на Али ги нямаше никакви. Ударът му сякаш не съществуваше.

Единственото, което можеше да прави, беше да абсорбира поражение в продължение на десет рунда, преди неговият треньор Анджело Дънди да хвърли кърпата. Беше клане. В деветия рунд Али беше вкаран във въжетата с ъперкът, който беше последван от десен в тялото. Това беше първият път, в който секундантите на Али го чуваха да вика.

Връщането обратно в Кетскил беше като погребална процесия. Никога преди не бях виждал Кас толкова разстроен. Двамата с Али се познаваха от години. Когато Али бил младо момче, с неговия брат Рахман взели назаем автомобила на чичо им и тръгнали от Луисвил към Синсинати, за да видят как тренира Флойд Патерсън преди демонстративен мач. Кас бил мениджър на Флойд. За Али това било сякаш среща Господ, защото бил чувал толкова много за Кас.

„Г-н Д‘Амато, Аз съм Касиус Клей и ще ставам боксьор. Дойдохме да гледаме Флойд Патерсън“, казал Али.
„Добре, имам два билета за вас“, отвърнал Кас.

След мача Али отишъл при него, за да му благодари.
 

 
„Ако стана малко по-известен, ви искам да бъдете до мен“, казал той на Кас.
„Е, ще говорим за това, когато му дойде времето – с усмивка отговорил Кас. – Как ще се върнете до Кентъки?“
Али му разказал, че ще карат.
„Колко пари имате“, попитал Кас.
„Достатъчно“, казал му Али.
„Покажи ми“, настоял Кас. Али извадил банкнота от двадесет долара.
„Не е достатъчно“, завършил Кас и му дал двеста долара.

Това направило голямо впечатление на Али. Години по-късно той бил световен шампион, а неговият тренировъчен лагер бил в Диър Лейк. Али повторил всички въпроси на Кас на младите фенове, които идвали отдалеч с автомобилите, за да го видят как правел спаринги, а след това самият той им раздал пари.
0 споделяния
FB Сподели

Свързани Статии

Създателят на Майк Тайсън: Системата за успех

Създателят на Майк Тайсън: Системата за успех
Предлагаме ви четвърти откъс от новата автобиографична книга на Майк Тайсън: Създателят на Майк Тайсън - Моят живот с Кас Д’Амато.
Статии » юни 9, 2018 (0)
цялата статия

Майк Тайсън: Какво научих от живота си на неандерталец

Майк Тайсън: Какво научих от живота си на неандерталец
Майк Тайсън твърди, че в по-голямата част от живота си се е държал като неандерталец. Но следващия месец той ще се превъплъти в "контролиран, дисциплиниран актьор".
Статии » март 28, 2012 (3)
цялата статия
Мнения в Facebook