Зареждане

Защо бих заложил на борците

Защо бих заложил на борците
Публикувано на: Януари 9, 2010 в 12:48 ч

Борбата е неблагодарен спорт. Ако се занимавате сериозно и от ранна възраст, значи знаете, че тренировките по борба въвличат вас самите изцяло, вашето семейство и приятелите. Правите големи жертви и живеете като спартанец на моменти. И за какво? Рядко има големи договори за борци или някакви бонуси за евентуални големи успехи. Ако сте в Америка и тренирате в училище и сте много добър, може да сте от тези 1% късметлии, които получават стипендия заради това.

Тренировките по борба се доближават до тренировките на специалните сили или до тренировките за оцеляване. За да се подготвите добре за един 6 минутен двубой, отнема стотици часове тренировки, тичане, щанги, набиране на въжета, носене на партньори, спринтове, разтягане и всичко останало, което ще подобри постиженията ви.

Освен това трябва да следите и теглото си. За всеки борец кантара не е просто кантар. Той е съдия. Той е портата към успеха. Ако не сте нужните килограми, цялата ви работа отива на кино. По време на двубой цялата ви тежест ще пада на врата ви поне 3 или 4 пъти. Повечето борци стриктно следят какво съдържа и най-малката хапка, която слагат в устата си.

Семейството ви и приятелите са добре запознати с това, когато ви видят, че не сте в добро настроение. Шокирани сте от рекламите на различни храни, показвани по телевизията. Не може да повярвате, че хората могат да излязат и да хапнат в McDonalds и да си поръчат това, което им се иска.

борба


Тренировката, контрола над теглото, интензитета и шанса да се пробваш срещу някой друг, който е преминал през същия път на болка и жертви. Когато тренирате си го представяте как и той тренира също така здраво, а това ви дава сила за още едно повторение, още един рунд, още малко време тренировки.

Защо тогава някой ще иска да премине през толкова страховит, спартански начин на живот заради спорт, който ще ги остави с разбито сърце? Точно така, разбито сърце. Шансовете да приключите кариерата си със загуба или контузия са големи. В края на сезона остава само един човек във всяка категория. Всички останалите са под него, неизпълнили напълно целите си.

И така отново се задава въпроса, защо по дяволите го правите? Преди всичко няма по-сладко нещо от това след тежък двубой вашата ръка да бъде вдигната.

Отговорът е лесен. Колкото повече жертви правите, толкова по-голяма е наградата. Колкото по тежки тренировки преминавате, толкова по-добри резултати постигате. Няма нищо по-сигурно и съвършено това да победите друг мъж на тепиха.

Борбата е живот. Животът е трудeн; за да бъдете успешни изисква време, жертви, отдаденост и любов. Борбата ви подготвя за това. Обичате борбата и не се страхувате от предизвикателства. Съчувствието на вашите съотборници ви вдъхновява. Това ви учи, че нещата са най-сладки тогава, когато са заслужени (нищо не е по-приятно от първото хапване след преминаването на кантара).

Учи ви да разчитате само на себе си. Сами на тепиха, нищо не зависи от друг, освен от теб самия.

Учи ви на отговорност, няма никой друг отговорен за действията ви, освен теб самия.

Учи ви как да работите с другите; винаги трябва да тренират и с партньор или отбор.

Показва ви как да усвоите най-доброто от себе си; скорост, издръжливост, мисъл и кураж.

Затова и когато срещна някой, който е прекарал повечко време на тепиха, имам чувството, че познавам една не малка част от него. Веднага. Защото всяко момче, което се е отдало и жертвало толкова много за спорта, заслужава доста уважение.


В наши дни и в този свят, в който живеем, предпочитам да заложа на хората, които са избрали дългия и труден път, който не е за всеки.

Автор: Дамиан Рос

0 споделяния
  Сподели
Мнения в Facebook

Последни новини

Оферта на деня

Горещи Новини

Видео

Най-четени статии днес