Отново е време за поредната вдъхновяваща история, която не само ще ви мотивира, но и ще ви разтърси. Българската земя е раждала велики хора, които са обичали до болка България и никога не са се отказвали от нея. Виждаме как мнохо хора се продават за жълти стотинки, но не винаги е било така. Тази седмица ще отделим време за един велик българин, а ако сте пропуснали миналите статии, то може да ги видите от следните линкове -
Тайсън Фюри,
Дейна Уайт,
Конър Макгрегър,
Франсис Нгану,
Бадр Хари,
Хабиб Нурмагомедов,
Благой Иванов - Багата и
Деметриъс Джонсън. Всяка една от предишните статии съдържа в себе си полезна информация и примери, които могат да ни послужат в бъдеще.
Днес ще разгледаме историята на една легенда, която от бедно сираче успява да се превърне в незабравима икона за всички нас. Един човек, който никога не забравя своя произход и не се продава за материалните неща в живота, защото за него родината е над всичко. Сигурно вече се досещате за кого става дума, но ако изпитвате затруднения, но ние ще ви помогнем и ще споделим с вас неговото име. Истинското му име е Дончо Колев Денев, но всички го знаят като Дан Колов. Живота на тази легенда ще бъде разгледан в тази статия и ви уверяваме, че си заслужава всяка секунда, която ще отделите, за да се запознаете с него. Много интересни неща ни чакат, така че нека започнем.
Дончо Колев Денев (Дан Колов) е роден на 27 декември 1892 г. в село Сенник, Севлиево. Той е петото дете на Яна Живкова и Кольо Данев. Баща му умира, когато той е едва 4-годишен, което налага да стане овчар, за да се прехранва. Напуска страната на 13-годишна възраст през 1905 година и заминава за Унгария, където работи като градинар в Будапеща. През 1909 година се среща с българския борец Никола Петров, който го съветва да замине за Съединените американски щати. На 17-годишна възраст заминава за САЩ с група българи. За да се издържа се занимава със всякаква работа – хамалин, строител в железниците, миньор. Нека сека видим какво споделя той в интервюта за своето пътешествие като дете:
Заминах заедно с моя брат за Будапеща през 1905 година. Тогава бях на 13-годишна възраст. Там останах няколко години и се занимавах с градинарство. Понякога се борех там, но борбата я бях почнал още на село като дете. В училище всичките ги търкулвах и все мене учителите туряха на колене. Посещавах борбите, които се провеждаха в Будапеща, гледах ги с трепет и мечтаех и аз да стана борец. Заминах за САЩ през 1909 година пак като работник. Там работих по фабрики, а на борбата се отдадох напълно през 1917 година и оттогава не съм се занимавал с друго.
Първия си медал Колов получава не за спортно постижение, а за работата си като строител на електроцентрала в щата Айова, САЩ. Междувременно участва в борби, организирани между работниците, където се отличава с добра техника, невиждана сила и издръжливост. Кариерата му на спортист започва в цирк „Виктория” през 1914 г., когато директорът на цирка кани хора от публиката да премерят сили на арената със звездата Джеф Лоуренс- Циклопа. Дончо приема предизвикателството и успява да победи 106 килограмовия борец.
Чувствах нужда да се боря. Не само това, гледах винаги да вдигна най-тежкия кош, да разтоваря и натоваря най-бързо колата. Първата ми борба беше през 1915 година в Майлс сити, Монтана. Тогава бях аматьор и се борих с един глухоням професор по борба, който трябваше за половин час да ме обърне. Мъчи се, мъчи се този човек и нищо не можа да направи. Времето изтече и аз спечелих 200 долара. Вечерта с двама мои приятели спахме в тръните край града.
В двубои успява да победи много от известните по онова време кечисти – Джеф Лорънс, Збишко Циганевич, Джак Ширей, Руди Дусек, Джо Стекър, Стренглър Люис, Джим Браунинг и много други. Като професионален борец Дан Колов е участвал в над 1500 срещи и от тях е изгубил около 10 (според други загубите са само 3). По онова време борбата се наричала „кеч“ и била изключително тежка дисциплина, в която ограниченията почти са липсвали. Понякога схватките са завършвали и с фатален край.
Славата и парите растат, а медиите дават на Колов прякори, като „Кинг Конг“, „Царят на кеча“ и „Балканският лъв“. Хватката „Самолет“ се превръща в запазена марка на бореца. Тя е следната – вдигайки съперниците си за краката, ги завърта над главата си и ги хвърля на ринга. С нея Колов записва стотици победи. Дан става огромна звезда и получава многобройни предложения за смяна на българското гражданство с американско. Дончо Колев, който вече се е превърнал в Дан Колов го отклонява с една от знаменитите си реплики:
„Чувствам се силен, защото съм българин.“
Поканен е на турнир в Япония, където паметна остава победата му над Джики Хигън – „Удушвача“ – идола на японската борба, непобеждаван от никого като професионалист. След тази схватка тълпата прави опит да го убие, както и преди срещата му с Джики, когато през прозореца на хотелската му стая профучава с изключителна точност нож, предназначен да го убие, който Дончо майсторски избягва на косъм. На големия турнир по кеч в Париж Дан Колов побеждава наред всички свои противници, включително на финала и Анри Деглан – „Човека с хилядата хватки“, европейски, световен и олимпийски шампион. Тази победа му носи титлата „европейски шампион“ и „диамантен пояс“.
Получавам съм различни хонорари и много пъти съм взимал по 4 000 и 5000 хиляди на борба. Случвало се е да се боря по 4-5 пъти в седмицата. Парите в САЩ не се правят лесно. Българите правят пари там, но това е, защото пестят от стомаха си. Българите там живеят много зле и не се хранят добре. Мисля, че е по-добре да живеят в България. Борил съм се с хора от всякакви народности.
В този момент той вече е придобил световна слава и е готов да стъпи и формално на световния връх, на който се намира американецът Джим Лондос. Двамата се срещат само веднъж през 1925 година и той нанася една от малкото загуби в кариерата на българина. След тази победа до края на кариерата си шампионът се крие и така и не събира смелост да се изправи отново на тепиха срещу българина. Този страх оставя знаменития Колов само с титлата Европейския шампион. На 1 април 1935 r. след З0-годишно отсъствие, Дан Колов се завръща в България. Месеци преди това Дончо се измъчва:
Хари, да си идем в България, като нея никъде няма! И ще се върнем без никой да знай.
След 30 години в чужбина Дан Колов се завръща в България и е посрещнат като герой. По този случай Х.Стоев пише:
„На гара Драгoман митничарите видяха паспортите. Дръннали по телефона в София и ние, които мислехме да пристигнем инкогнито, се видяхме сред море от народ.
Посрещането в Севлиево и Сенник е още по-вълнуващо. Всеки иска да гo види с очи, да гo пипне, че само по вестниците гo бяха виждали. Данданията продължава близо 2 часа, а накрая околийският управител предлага файтон до Сенник, но получава следния отговор от Колов:
Пеш съм излязъл, пеш ще се върна.
И тpъгвa, а след нeгo и гoлемците от района и цялото множество, което не спира да подвиква „Да живей!“ Ето какво споделя той за своето посрещане:
Аз не очаквах такова посрещане. Не очаквах, че на гарата ще има толкова посрещачи. Ако знаех това, щях да сляза на Подуене (смее се). Не исках аз такива тържества. Аз се върнах като всеки българин, преизпълнен само от радост, че след 30 години стъпвам на родна земя.
Отдава усилията си на българския спорт и създава школи по борба, като тренира младите хора, но също така продължава да се състезава почти до последните си дни. Много хора казват, че ще ти помогне само този, който е живял в лишения и знае какво е да нямаш. Дан, определено познава горчилката на бедността и сладостта на богатството, защото в своята кариера освен световна слава печели и много пари. През цялата си кариера дарява пари за бедни, болни и студенти. Прави голямо дарение от 500 000 за закупуването на самолет за българските пощи.
Той погасява всички борчове на семейството си, подпомага семейството на покойния борец Никола Петров (които са затънали в нищета), дарява 60 хиляди лева на Българския национален студентски съюз и като цяло дава пари на всеки, който му поиска. През 1933 г. по време на Лайпцигския процес внася известна сума в международния помощен комитет за подпомагането и освобождаването от затвора на Георги Димитров, като казва:
Аз не съм комунист, но аз съм българин и не мога да бъда спокоен и paвнодyшeн, когато животът на друг българин, Георги Димитров, е в опасност. Давам 2000 долара и още хонорара си от срещата ми с англичанина Кинг Кърдис. Съжалявам, че не мога да направя повече.
Българинът и от малко се задоволява, ако и да съм имал много. Чувствам радост, когато помагам на околните и страждущите. Аз не обичам наполовина работи. Когато е за благотворителност, трябва да се даде всичко.
Кметът на село Сенник Пенко Драганов разказва, че Колов събирал всеки ден децата и ги водел на сладкарница. Едва когато слагал пред всяко от тях чиния с пасти, си тръгвал спокоен. На вратата се обръщал към сладкаря и му нареждал:
Когато си излизат, дай им по един голям шоколад „Крава“!
Дан Колов умира в България на 27 март 1940 г. от туберкулоза. Погребват го по негово желание в родното му село срещу Балкана – „балкан срещу балкан“. Сред версиите за неговото заболяване е, че то не е станало по естествен начин, а Дончо е бил умишлено тровен продължително време от френски лекари. Известно е, че по онова време са правени много опити той да бъде посрамен или отстранен от възможността да участва в схватки. Много хора твърдят, че това е истинската причина да си отиде от този свят този истински великан по сила и дух.
Всяка година в град Севлиево се провежда турнир по свободна борба в памет на Дан Колов. Комунистическата власт след 9.IX.1944 г. го награждава посмъртно със званието „Заслужил майстор на спорта" и от 1962 г. в негова памет Българската федерация по борба устройва международен турнир по свободна борба.
По-значими срещи на Дан Колов:1919 г. победа срещу Руди Дюсек, Ню Йорк;
1921 г. победа срещу Джики Хиген „Удушвача”, Токио;
1923 г. победа срещу Джак Стерлинг в Сейнт Луйс;
1925 г. загуба от Джим Лондос, Сейнт Луйс, Мисури;
1925 г. победа срещу Джо Стечър, Лос Анджелис;
1929 г. загуба от Гас Соненберг, Торонто;
1929 г. победа срещу Бен Али, Провидънс, Ню Йорк;
1930 г. победа срещу Стенли Стасиак, Канзас Сити;
1931 г. победа срещу Стив Савидж, Ванкувър;
1934 г. победа срещу Джордж Уоркър, Уелингтън, Нова Зеландия;
1936 г. победа срещу Анри Деглан „Човекът с хилядата хватки” , Париж; получава титлата “Европейски шампион” и става носител на Диамантения пояс.
1937 г. победа срещу Ал Перейра, Париж.
Постижения и отличия:
Дан Колов има около 2000 схватки на тепиха като е спечелил почти всичките. Той е първият европейски шампион на България
по борба свободен стил, известен по онова време като „кеч“. Печели европейското злато през 1936 г. на шампионата в Париж. Това е второ отличие за България след световната титла на Никола Петров (класически стил) от 1900 година.
Най-важните спечелени шампионати и турнири:- Диамантен пояс/Световен шампион тежка категория при професионалистите – 1927 г., 1933 г.
- Европейски шампион тежка категория при професионалистите – 1934 г., 1937 г., 1937/1938 г.
- Турнир в Япония – 1924 г.
- Турнир в Бразилия – 1927 г.
- Многократен победител на турнири в САЩ – 1914/1927 г.
За накрая запазихме една от най-вдъхновяващите речи на този легендарен борец, но и човек с главно "Ч". През цялата си кариера е умоляван да се откаже от своето българско гражданство, но категорично отказва с думите:
Чувствам се силен, защото съм българин! В този край, където за първи път видях небето, в този край ще се простя с него.
Ние, екипът на ММА.BG благодарим на всички наши читатели, които отделиха от времето си, за да прочетат статията. Харесвайте и споделяте, за да ни мотивирате и ние ще продължим да работим върху вашата мотивация с още такива статии. Благодарим ви!