Дейна Уайт иска Алекс Перейра да остане в полутежка категория
Нямах никаква мотивация за нищо. Нямах мотивация да се обърсна, да си мия зъбите и дори да се изкъпя. Не мога да ви опиша с думи колко зле и изпаднал бях. Наистина си на лошо място, когато загубиш контрол над ума си. Исках да покажа на света, че ако психичните проблеми могат да поставят на колене човек като мен, то тогава ще поставят на колене всеки друг. Тогава си помислих, че ако мога да се справя с това, то тогава ще покажа на всички, че и те могат да се справят.
Винаги съм знаел, че нещо не е наред с мен. Още от дете чувствах самота, дори когато бях с други хора. Преди не бях този уверен човек, който виждате сега. Бях срамежливо момче, на което казваха, че никога няма да постигне нищо. Бил съм на най-големите върхове и на най-ниските положения в живота. Цял живот се трудих и когато най-накрая постигнах всичко си казах, че това не струва. Не съм очаквал, че ще се чувствам така. В себе си чувствах голяма празнота. Всеки ден беше сив. Чувствах се безполезен. Това е ужасно чувство и хората трябва да разберат, че много други хора се чувстват така. Не трябва да си много успял атлет, за да чувстваш това. Всеки има такива дни.
Какво означава всичко това ? Какво означава да си шампион ? Какво означава всичко това, когато аз не бях добре вътрешно ? Имах славата, постиженията, парите и семейството. Това е всичко, което един човек може да иска, но не означаваха нищо. Хората не успяваха да разберат чувствата ми. Опитвах се да съм позивитен, но имаше само негативи, негативи, негативи. Всичко около мен бяха негативни, защото аз ги правех такива.
Това нещо продължи цели 18 месеца и аз се борих със себе си всеки един ден. Пиех, не се грижех за тялото си, хранех се с боклуци. Нищо нямаше значение. Бях сигурен, че ще умра, но нямаше значение, защото не ми пукаше. Това нещо е тих убиец, който не може да се докосне, усети и види. Пиех алкохол всеки ден, а не го бях правил в живота си. Опитвах се да премахна тъгата. Настъпи момент, в който започнах сериозно да затлъстявам и станах над 180 килограма. Вече не бях себе си и дрехите не ми ставаха. Чувствах, че имам две тела.
Отидох на парти по случай Хелоуин и бях облякъл костюм на скелет. Тогава очаквах да се размажа от пиене, но към 9 вечерта се огледах наоколо и си казах "Човече, какви ги върша" ? Всичко започна да се променя. Все още пиех, но поне вече мислех нормално. Казах на жена ми, че от утре ще започна да се променям. Обещах й, че определено ще го направя.
Още на следващия ден се облякох и започнах да тичам. Исках да тичам два километра, но спрях на 200 метра и си казах, че не мога да го правя. Изминах едва 200 метра и бях приключен, а цял живот съм бил добър бегач. Чувствах стомаха си като огромна тухла, а не като желе. Чувството беше ужасно, но аз не се отказах и вместо да тичам - реших да ходя. Започнах да го правя всеки ден и лека-полека започнах да увеличавам разстоянието. По това време все още спях да светнато, защото не исках да съм в тъмнина.
Трябва да стимулирате ума и мисля, че тренировките са точното нещо за това. Няма значение какво ще направите в залата, защото най-важно е да направите нещо. Поставях си краткосрочни и дългосрочни цели. Започнах да планирам нещата. Няма значение дали те са големи или малки. Сигурен съм, че тренировките и рутината в ежедневието са ключът към справянето с психическите проблеми.
Искам да знаете, че всеки мой ден в продължение на две години беше черен, но рано или късно светлината ще се върне. Мисля, че сега моята цел е повече от бокса. Мисля, че трябва да говоря и да помагат на другите, защото тази болест е тих убиец. Моето послание е да се огледате и да сте благодарни за това, което имате днес. Не гледайте това, което нямате. Бъдеще щастливи с това, което притежавате. Трябва да сте доволни, защото в това е ключа. Задоволството не идва от материалните неща.