И тази седмица ще продължим да ви запознаваме с едни от най-интересните истории на ключови фигури в бойните спортове. Ако сте пропуснали някоя от предишните, то ние ви съветваме да се запознаете с историите на Тайсън Фюри, Дейна Уайт, Конър Макгрегър, Франсис Нгану и Бадр Хари, които разгледахме вече в миналото. Днес ще проследим историята на едно момче, което израства в много тежките условия на суровият Дагестан.
Хабиб Нурмагомедов започва своето пътешествие от неблагоприятните условия на планините в Дагестан и успява да стигне до върховете на Олимп и златото в най-голямата ММА организация в света (UFC). Основна роля за успехите на "Орела" изиграва неговия баща Абдулманап Нурмагомедов, който е почетен треньор и майстор на спорта на Русия. Определено историята на Хабиб си струва да се разгледа и нека не губим повече време и да започваме.
Хабиб Абдулманапович Нурмагомедов е роден на 20-ти септември 1988 година в малкото планинско селце Силди, където живеят по-малко от 300 души. Хабиб е второ от три деца в семейството на Абдулманап Нурмагомедов и има по-голям брат Магомед и сестра Амина. Още от ранна възраст започва да тренира бойни спортове. Семейството на баща му се мести от Силди в Кироваул, където баща му преобразува приземния етаж на двуетажната им сграда във фитнес зала. Абдулманап е далеч от богатството и се налага да продаде всичките си бикове, за да има пари за залата.
Нурмагомедов израства със своите братовчеди и интересът му към бойните изкуства започва, когато гледа ученици, трениращи в залата. На 8-годишна възраст той започва да тренира свободна борба под ръководството на баща си, който е ветеран от войната, тренирал борба със своя баща си, а след това джудо и самбо в армията. През 1997 година Хабиб се бори с мечка и тази схватка е документирана във видео, което и до днес му печели слава по цял свят. Не е лесно да растеш в такива тежки условия и да тренираш здраво, когато повечето деца на твоята възраст си играят.
Ето какво споделя за детството си шампиона:
Израснах в семейство на спортисти. Баща ми е треньор. Тренирам откакто се помня. Баща ми тренираше съселяните ми и ние живеехме в приземен етаж, където също имаше зала. Всеки ден тренирахме над 15 човека, с които бяхме роднини и приятели. Помагахме си, за да се подобрим с всеки изминал ден. Събуждах се от звуците в залата и винаги си мислех, че съм закъснял за тренировка. Тренирахме сутрин, а след това вършехме домашна работа, ходихме на училище и отново тренировки.
Можех да намеря приятелите си на 2 места, или на полето, където играехме футбл, или в реката, където се къпехме. Аз не бях лесно дете, имах доста недостатъци, които все още имам. Баща ми си мислеше, че може да промени това и винаги следваха наказания. Той винаги казваше, че трябва да усетиш болката за делата си, за да внимаваш в бъдеще. Мисля, че това е правилно и така се случваха нещата при нас.
Защо имаме толкова много добри бойци в Дагестан ? Защото това са земи, в които са израснали войни. Целият им живот е бил война. Това е в нашата кръв. Условията бяха спартански и баща ми всеки път искаше да ставам по-добър и затова ме изправяше срещу най-силните. Той искаше да ме пречупят, или да ме направят по-силен.
Хабиб започва да тренира джудо на 15-годишна възраст и споделя, че за него не е било лесно да промени от борба към джудо, но баща му искал от него да се научи да се състезава в кимоно за джудо. Малко по-късно Хабиб започва да тренира и бойно самбо. През 2004 година Хабиб става свидетел на турнир по самбо и вижда радостта от победата, както и горчилката от загубата. Тогава той решава, че иска да изпита лично тези чувства:
През 2004 година имаше турнир по самбо в Дагестан, където участие взеха доста атлети. Хората говореха за бойното самбо и това доста ми повлия. Видях победители и губещи, радостта от победите и тъгата от загубите. Тогава си казах, че искам и аз да почувствам това. Като дете си мислех за това, че искам да стана шампион. Не можех да си представя славата, която щях да постигна. По пътя към нея има доста трудности и аз говоря за свалянето на килограми, тренировките и това, че понякога губиш и трябва да се възстановиш. Винаги съм харесвал ММА, защото там може да правиш всичко и винаги исках от баща ми да се пробваме в ММА. Той от своя страна все повтаряше, че ми е рано.
На 17-годишна възраст се местят в Киев Украйна, където Хабиб продължава да тренира усилено в Combat Dobro. Хабиб става шампион на Русия и двукратен световен шампион по бойно самбо. Нурмагомедов вече е придобил доста опит и увереност и решава да направи професионален дебют в ММА. На 13-ти септември 2008 година седмица преди своя рожден ден дебютира в Урайна на събитието CSFU: Champions League, където се изправя срещу Vusal Bayramov и го събмитва с триъгълник в първия рунд. Следващия месец Хабиб взима участие на турнира Pankration Atrium Cup, където успява да победи с решение 3-ма бойци в една вечер и печели турнира, с което покачва статистиката си в ММА на 4-0.
В първата си битка се бих срещу боец от Азербайджан, който беше по-опитен. По това време исках да покажа на баща си, че не съм на нивото, на което той си мисли, че съм. Родителите обаче винаги искат да пазят децата си и тогава той най-вероятно беше по-нервен от мен. Тогава накарах моя опонент да се предаде и бях много щастлив. Веднаха отидох при баща ми и го попитах - съмняваше ли се, а той се засмя.
В следващите 3 години Хабиб записва 12 поредни победи, от които 11 са с приключване. Така той вече е с рекорд 16-0 в ММА и всички говорят за него. Тази негова слава привлича вниманието на Ultimate Fighting Championship (UFC) и те подписват с него за 6 битки. Хабиб е най-новото им попълнение в лека категория и бързо печели слава в САЩ, благодарение на видеото от детството, в което той се бори с мечка.
Имах вече 16 поредни победи, без да съм губил битка и смятах, че съм се доказал, но не беше така. Появиха се доста критици и точно тогава подписах договор с UFC, което по онова време беше почти невъзможно за боец от Русия. Подписах с тях и тогава трябваше да представлявам цяла Русия. Имах 3 месеца да се подготвя за първата си битка при тях. Не спирах да мисля затова. Не отделях дори секунда в мисли за нещо друго. Сънувах как ще се бия в първата битка за UFC.
Първата битка на Хабиб в UFC е част от събитието UFC on FX 1, което се провежда на 20-ти януари 2012 година в Тенеси. Хабиб споделя клетката с Kamal Shalorus, който по онова време е с рекорд 7-1-2 и губи с нокаут дебютната си битка в UFC от Jim Miller. Напрежението върху боеца от Дагестан е сериозно, но той успява да се справи и събмитва Shalorus с rear-naked choke в третия рунд.
В средата на същата година Хабиб се завръща за втората си битка в UFC, която е срещу опитен ветеран в лицето на Gleison Tibau, който тогава е в серия от 3 поредни победи с рекорд 27-7 в ММА. Битката между двамата е доста оспорвана и стига до решение, което е единодушно (30–27, 30–27, 30–27) в полза на непобедения боец, който покачва статистиката си на 18-0 в ММА. Мнозина смятат, че Нурмагомедов е загубил тази битка, но решението на съдиите е повече от ясно. Хабиб не се притеснява от тези твърдения се радва след победата:
Чувствам се отлично след тази победа и благодаря на всички. Не бях срещал такъв боец, който да е мощен физически. За мен беше трудно да водя играта си и да отбелязвам събаряния, защото той беше силен физически. Много различен беше от първия ми опонент Shalorus и е видимо, че Tibau е много по-едър и мощен. За мен определено Tibau беше много по-добър и опитен от Kamal.
Не съм показал най-доброто от мен и трябва да поработя повече в стойка. Ще видите по-добро представяне от мен в следващата ми битка. Всички питат за моята шапка и тя е традиционна за моята страна. Тази шапка е била на моя дядо и се казва папаха. Носи се по време на война. Сега ще се прибера, за да си почина и да видя майка ми, която плаче и не е спала цяла седмица.
В следващите 6 месеца Хабиб се отдава на почивка и неговото завръщане за 3-тата битка в UFC е на 19-ти януари 2013 година срещу Thiago Tavares на вражеска територия в Бразилия. Tavares също е сериозен опонент, който е спечелил няколко бонуси в UFC, благодарение на неговото атрактивно представяне в октагона. Тогава Thiago се намира в серия от 2 поредни победи и разчита на подкрепа от родните фенове в Сао Пауло. Хабиб има нужда само от минута и 55 секунди, за да нокаутира Tavares в първия рунд и да спечели първата си победа с нокаут в UFC. Няколко месеца по-късно Хабиб приема битка с Abel Trujillo, който е в серия от 5 поредни победи.
Нурмагомедов минава през тежко свалане на килограми и на кантара е с над килограм по-тежък от своя опонент. Двамата застават лице в лице, а Хабиб се ядосва и бута своя опонент, което покачва напрежението. В битката Хабиб успява да пречупи Trujillo и отбелязва цели 21 събаряния, което е рекорд в историята на организацията. След 3 рунда "Орела" печели с решение (30–27, 30–27, 30–27). След победата Хабиб споделя, че обидите от страна на Abel са го мотивирали, за да постигне такава категорична победа:
Това е спорт за професионалисти и ние трябва да следваме правилата. За съжаление понякога се случват грешки. Ние сме хора и аз мислех, че имам време, за да сваля килограмите, но накрая сгреших и не успях да вляза в категорията. За мен уважението означава много и след кантара се извиних на Trujillo и подадох ръка, за да го поздравя, но той ме изгледа лошо и не ме поздрави.
У дома това е голямо неуважение и на кантара той ме предизвика, което ескалира нещата. Исках да му сритам задника. Борбата е голяма част от ММА и исках да ви покажа няколко техники. Няма да предизвиквам никого след тази битка и ще се бия срещу всеки, който от UFC изправят пред мен.
След тази победа Хабиб вече е с рекорд 20-0 в ММА, което е доста впечатляващо. Опонентите стават все по-трудни и той приема битка с ветеран в лицето на Pat Healy, който държи рекорд 29-16 и се намира в серия от 6 поредни победи. Двамата споделят клетката на UFC 165, което се провежда на 21-ви септември 2013 година в Канада. Хабиб отново изгрява в тази битка и впечатлява всички, след като вдига Healy, носи го няколко метра, а след това го тръшва на земята. Орела печели срещата с решение (30–27, 30–27, 30–27) и привлича вниманието на Dana White, който го поздравява за победата и го сравнява с легендата Matt Hughes. Още тогава White споделя, че ще направят големи неща с това момче.
Хабиб е повече от доволен след тази нова победа и ето какво споделя за нея:
Трябва да седнем заедно с баща ми и да анализираме битката. Мисля, че не бях много добър в стойка и затова трябва да видим повторения, за да разберем какво се случва. Нямам определено име за следващ опонент, но искам да е някой, който ще ме приближи до титлата. Healy е страхотен боец и мисля, че малко ме затрудни във втория рунд. Не помня много от битката и трябва да гледам повторение. Гледал съм много битки от UFC и съм гледал тръшването, което Hughes направи. Мечтата ми беше един ден и аз да го направя в клетката.
През декември 2013 година Хабиб предизвиква бившият шампион Gilbert Melendez и двамата трябваше да се бият на UFC 170, но битката им пропада по неясни причини. Nate Diaz се включи като смяна, но не след дълго си промени мнението и отказа битката. Хабиб е доста разочарован от тях и споделя при Helwani, че трябва да се бият с най-добрите и той е готов да влезе в клетката едновременно срещу Melendez и Nate Diaz.
През април 2014 година Хабиб получава шанс срещу нов тежък съперник в лицето на Rafael dos Anjos, който по онова време е с рекорд 20-6 в ММА и в серия от 5 поредни победи в UFC. Хабиб не дава никакви шансове на бразилеца и отново записва доминантна победа с решение (30–27, 30–27, 30–27). В интервюто след битката Dana White отново го засипва с похвали и споделя, че Хабиб бавно, но славно си проправя път към върха. Ето и какви са думите на непобедения боец, който след победата над бразилеца увеличава статистиката си на 22-0 в ММА:
Да, това беше един много тежък опонент, който се намираше на 5-то място в ранглистата на UFC. Мисля, че се справих много добре и според мен бойците от топ 10 в лека категория трябва да се научат на борба. Битката ми не беше част от главната карта, но за мен това няма значение. Аз ще се бия на ринг, в клетка и това не ме вълнува.
Хабиб приема битка срещу Donald Cerrone, който се намира в серия от 4 впечатляващи победи с приключване, които му носят бонуси. Двамата трябва да се бият на UFC 178, но битката им бързо пропада, след като става ясно, че Хабиб има контузия в коляното. Цялата година Хабиб се възстановява от контузията и битката с Donald Cerrone е обявена отново за май месец на UFC 187, но седмици преди двубоя Хабиб отново се оттегля заради нови проблеми с коляното.
В края на 2015 година Нурмагомедов приема битка с Tony Ferguson на The Ultimate Fighter 22 Finale, но през октомври се оттегля заради поредната контузия. Цели 2 години Хабиб отсъства от клетката и битката между него и Ferguson е обявена отново за UFC on Fox 19 през април 2016 година във Флорида. Този път Tony се оттегля от двубоя заради проблеми с белия дроб и е заменен от дебютантът Darrell Horcher, който показва смелост, но е прегазен от Хабиб и боеца от Дагестан печели с технически нокаут във втория рунд. С тази победа Хабиб вече е с рекорд 23-0 в ММА и след нея споделя, че иска да се бие за титлата, а не с Tony Ferguson:
Радвам се заради тази победа, която записах две години по-късно. Връщам се след дълго отсъствие и сега чувствам, че в ММА е станало малко по-различно. Това е причината да променя много неща в моята игра, повечето от които на земята. Промених много неща в тренировките и диетите и тази вечер го показах. Не, не бях притеснен в битката.
Преди срещата моят треньор ми каза, че съм прекалено спокоен и ме предупреди, че не трябва да го подценявам. Наслаждавам се на времето в клетката и не се чувствах по-различни от последната битка с dos Anjos. Бог ми даде тази победа и се радвам за нея. Не съм виждал семейството си вече 3 или 4 месеца. Всички ми липсват и нямам търпение да се върна у дома.
Благодарих на Darrell, който е истински мъж и прие битка, която много други отказват. Казах му, че трябва да държи горе главата и ще му помогна, ако има нужда за следваща битка. Аз имам цел пред себе си и това е титлата. Ferguson иска да се бием, но аз не съм като Cerrone, който често губи и се бие през няколко месеца. Вече знам и съм сигурен, че заслужавам титлата. Забравете за Ferguson. Надявам се, че в края на годината ще се бия за титлата.
През септември 2016 година Хабиб подписва два различни договора за битка с шампионът в лека категория Eddie Alvarez. Двамата трябва да се бият на UFC 205 или UFC 206, а по-късно Dana White споделя, че двамата ще се бият на UFC 205 през ноември в Медисън Скуеър Гардън. Няколко дни по-късно стана ясно, че организацията използва Хабиб, за да притисне Conor McGregor в преговори за битка с Alvarez и така UFC обявява официално, че Conor McGregor ще се бие за титлата в лека категория срещу Eddie Alvarez на UFC 205 в Ню Йорк. Хабиб е бесен на организацията и признава, че са го използвали, за да уредят битката между Alvarez и McGregor:
Да, от UFC използваха моето име, за да организират битката между Alvarez и McGregor. Вече казах на Dana White, че трябва да се бия за титлата и не искам да ми праща глупави и фалшиви договори. За мен UFC са фрийкшоу, а Eddie Alvarez е един фалшив шампион.
Хабиб не е доволен от неуважението, което UFC показаха към него, но иска да се бие в бойната карта на UFC 205, където ще бъде излъчен безспорен шампион в категорията. Хабиб приема битка с Michael Johnson, който идва след голяма победа с нокаут над Dustin Poirier и двамата се бият в прелимите на UFC 205, което е оглавено от McGregor и Alvarez. В началото на битката Johnson успява да нарани Хабиб със силната си левачка и всички настръхват, но с течение на времето Johnson споделя съдбата на предшните опоненти на непобедения боец.
Нурмагомедов установява контрол в срещата и смазва Johnson, като в същото време говори с Dana White и го предупреждава, че ще спука от бой неговия любимец McGregor. В същата вечер Conor McGregor нокаутира Eddie Alvarez и става двоен шампион и двамата с Хабиб се спречкват зад сцената преди битките им, което още повече разпалва враждата между двамата. Ето какво споделя Хабиб след UFC 205:
Искам да остана скромен, но трябва да говоря, защото вашите момчета говорят прекалено много. Знаете ли кое е интересното ? Разбрах колко силна и откачена "PR" машина е UFC. Вашето момче в началото на годината се предава като страхливец, а в края на годината се бие за титлата. Това е лудост. Искам да се бия с вашия страхливец, защото за мен McGregor е най-лесната битка в лека категория. От 10 години съм в играта и от 8 години съм непобеден при професионалистите. Заслужавам шанс за титлата.
Казах на Johnson, че трябва да се предаде, защото не искам повече да му размазвам физиономията. Той обаче продължи да се бие. Искам да му благодаря, защото той ме предизвика и прие битката. Вкарах му много тежки удари, които щяха да откажат мнозина, но той отказа да се предаде. Внимавах със захвата за предаване, защото не исках да му счупя ръката.
Готов съм да се бия за титлата с McGregor или Alvarеz в родните им страни и дори в задните им дворове. В серия съм от 24 поредни победи и нямам загуба. Заслужавам шанс за титлата. Аз тренирам цял живот и искам да се бия с най-добрите. Двамата с McGregor се спречкахме зад сцената, защото той ме изгледа лошо. По-рано направи същото и с Tyron Woodley, но аз не съм като него и съм различен. В моята родина това е различно и аз съм израснал по улиците. Имам доста улични битки. Имам голям опит на улицата и мисля, че много скоро ще се срещнем с него.
След като McGregor печели титлата и стана двоен шампион нещата в лека категория са в застои и от UFC решават да изправят един срещу друг Ferguson и Хабиб, които да излъчат безспорен претендент за титлата в лека категория. Битката им е обявена за UFC 209 през март 2017 година, но в последния момент Нурмагомедов се оттегля, защото изпитва сериозни затруднения със свалянето на килограми и постъпва в болница. Непобедената звезда търпи доста критики от феновете и хората не вярват, че той ще продължи кариерата си в лека категория заради проблемите на кантара.
Хабиб отново отсъства цяла година и решава да наеме един от най-известните диетолози, който му помага значително. Непобедения боец осъзнава, че няма да получи шанс за титлата след новата провалена битка с Ferguson и приема двубой срещу един от най-добрите страйкъри в категорията в лицето на Edson Barboza. Двамата споделят клетката на UFC 219, което се провежда на 30-ти декември 2017 година във Вегас. Хабиб си влиза с лекота в категорията и смазва Barboza, за да спечели поредна доминантна победа с решение (30–25, 30–25, 30–24) и първи бонус за представяне на вечерта в UFC. Хабиб за пореден път смълчава критиците и настоява за шанс за титлата:
Първо искам да благодаря на Бог, защото той е номер едно, а другото е нищо. Днес се роди моя син. Вече съм с рекорд 25-0 в ММА и ако съм здрав ще мога да се бия с всеки. Точно сега мога да почина 1 час и да се бия с McGregor или Ferguson. За мен не е проблем. Barboza е най-добрия страйкър в UFC и можех да го довърша, но исках да прекарам всички 15 минути в клетката, защото последната ми битка беше преди година.
Тези момчета говорят прекалено много когато съм контузен. Аз ще ви кажа, че не искам да имам контузии и да се оперирам по болници. Не трябва да говориш лошо за даден боец, когато той е контузен. Подиграват се, защото бях контузен, но къде са сега ? Не се интересувам от McGregor. Предстои ни една голяма 2018 година.
Дългоочакваната сделка между UFC и Русия е факт и организацията официално обявява, че на 15-ти септември 2018 година отиват в Москва, за да организират първо събитие на руска земя. Това покачва още повече акциите на Хабиб и вече е ясно, че той ще получи шанс за титлата в лека категория. Неизбежното е факт и организацията обявява битка между Хабиб и временният шампион в лека категория Tony Ferguson за UFC 223 през април 2018 година в Бруклин. Феновете чакат битката с голям интерес, a Dana White обещава, че ще отнеме безспорната титла от Conor McGregor, който се наслаждава на парите изкарани от мега битката с Floyd Mayweather и няма намерение да се завърне в UFC.
Седмица преди битката между двамата Ferguson изпълнява задълженията си пред медиите, но се спъва в кабел и получава сериозна контузия в коляното. От UFC реагират светкавично и се обаждат на Max Holloway, който идва от Хаваи и приема битката с Хабиб. Двамата се изправят лице в лице и разменят думи на пресконференция. Няколко дни преди UFC 223, Хабиб се засича в хотела с Artem Lobov, който е близък приятел на Conor McGregor. Хабиб е запомнил, че преди известно време Lobov го обидил в интервю пред руските медии и решава да го шамароса зад врата.
Цялата случка е записана на видео и стига до безспорният шампион Conor McGregor, който хваща самолета от Ирландия и каца в Бруклин. Conor заедно с група негови приятели причакват автобуса, в който се намира Хабиб, неговия мениджър и част от бойците. McGregor действа като обезумял и чупи един от прозорците на автобуса, като приканва Хабиб да излезе. Заради тези изцепки няколко бойци отпадат от бойната карта, но Хабиб не се притеснава и пази хладнокръвие.
Ден преди срещата от атлетическата комисия изваждат Holloway от двубоя, защото има проблеми със свалянето на килограми. Al Iaquinta, който трябва да се бие в същата карта с Paul Felder приема битката с Хабиб с няколко часа предизвестие, но няма да може да спечели титлата, защото не успява да влезе в категорията. Al се представя достойно, но Khabib доминира и печели с единодушно решение (50–44, 50–43, 50–43). Тази победа прави непобедения боец безспорен шампион в лека категория и увеличава неговата статистика на 26-0, което е невиждано в ММА. Хабиб вече властва в категорията и не иска битка с McGregor, а вместо него предизвиква друг боец:
Първо искам да благодаря на Бог, защото без нещо сме нищо. Най-важно е вярата в Бог. Много съм тъжен, защото всички са тук, но баща ми не е с нас. Искам да му благодаря, защото всичко е благодарение на него. Все още се уча. Човек може да живее 100 години, но винаги има какво да научи. Точно сега обаче искам да се бия в края на годината с Georges St-Pierre в Медисън Скуеър Гардън.
Искам да благодаря на Iaquinta, който прие битката и показа, че е истински гангстер, а не страхливец. Къде е McGregor ? Той иска да се бие с автобуси, а аз искам да се бия с гангстери. Лудост е, защото вече съм 26-0 в ММА и 10-0 в UFC. Аз съм безспорен и непобеден шампион. Изкарах 25 минути в клетката, но мога да почина и след 30 минути да се бия отново. Ще се обадя на баща ми, за да видим къде съм сгрешил и ще се бия. Мога да се бие още сега с McGregor, Ferguson и дори с Daniel Cormier.
В следващите месеци се шуми все по-често за голяма битка между Conor McGregor и Khabib Nurmagomedov за титлата в лека категория. На 3-ти август организацията обявява огромната битка, като я определят за най-голяма в историята си. Двамата ще се бият на UFC 229, което ще се проведе на 9-ти октомври 2018 година. За секунди билетите за битката свършват и емоциите не спират да се покачват. През цялото време McGregor не спира да обижда Хабиб, който се държи на ниво и се заканва, че ще му промени физиономията в клетката.
Двамата се изправят лице в лице на кантара преди събитието и нещата ескалират, като охраната се намесва, за да прекрати физическа саморазправа. Хабиб успява да доминира над McGregor, който си служи с всякакви мръсни номера. Във втория рунд на двубоя съвсем изненадващо Хабиб сваля в нокдаун McGregor за първи път в кариерата на ирландеца. В 4-тия рунд Хабиб прилага neck crank и McGregor се предава. Веднага след края на срещата Хабиб се втурва в публиката, за да атакува Dillon Danis, който по време на двубоя го провокира. Нещата ескалират и се заформя масово меле, в което част от съотборниците на Хабиб влизат в клетката и атакуват McGregor. Тези техни действия водят до солени глоби и наказания, които вече изтекоха.
Битката между Хабиб и McGregor продава цели 2,400,000 платени гледания, което е рекорд в историята на организацията. Хабиб се радва на световна слава и само за дни неговите последователи в социалните мрежи се увеличават с милиони. Нурмагомедов е поканен на гости от президентите на няколко държави и се среща с едни от най-важните хора в света. След дълги преговори става ясно, че UFC стопират битка между Хабиб и Georges St-Pierre и легендарния бивш шампион в две категории се оттегля от ММА.
В отсъствието на Хабиб от UFC организират битка за временна титла между Max Holloway и Dustin Poirier, в която Poirier печели и така си гаранира битка с Хабиб, която ще се проведе на 7-ми септември в Абу Даби. Към днешна дата Хабиб е с рекорд 27-0 в ММА и преди няколко седмици подписа нов договор с UFC, който според неговия мениджър го прави най-платен в организацията.
Най-много събаряния в историята на UFC - 21 събаряния от 27 опита в 3-рундова битка на UFC 160
Победител в турнира Pankration Atrium Cup 2008
Международен боец на годината за 2016
2009 Световен шампион по бойно самбо (−74 кг.) златен медал
2010 Световен шампион по бойно самбо (−82 кг.) златен медал
2009 Шампион по бойно самбо на Русия (−74 кг.) златен медал
Хабиб определено е боец, който е постигнал всичко в живота с много труд и лишения. Той е човек, който оценява това, което има и иска да помага на другите. Миналата година Нурмагомедов отиде в Африка, за да се докосне до живота на хората там и да им помогне. Според различни източници Хабиб е похарчил 1 милион в помощ на хората, като ще отваря медицински центрове и ще копае кладенци за вода.
Статията стана доста дълга и нека да приключим с поредна доза мотивация от страна на безспорният и непобеден шампион Хабиб Нурмагомедов:
В битките е като играта на шах. Трябва да поставяш капани и да си с няколко хода пред твоя опонент. Понякога се налага да дадеш пешка, за да вземеш кон. Минах през много трудности и контузии и тогава смятах, че Бог ми показва, че иска от мен да спра с ММА. Започнах да се замислям, но баща ми ме подкрепи и не ми позволи. При нас ние уважаваме по-възрастните и това, което те казват е истината. Всеки път, когато по-възрастните ме изпратят ми казват, че се надяват това да е последната ми битка, но след това ме подкрепят за още.
В този живот Бог ни дава доста неща и понякога ние не го разбираме. Никога не съм се оплаквал от нищо и получих повече, отколкото някога съм очаквал. Чувствам, че има по-добри хора от мен, които го заслужават, но Бог избра мен и трябва да покажа, че го заслужавам. Моята цел е да остана безсмъртен в историята на ММА.
Няма значение колко далеч ще стигнеш, защото най-важно е да помниш откъде си тръгнал и да помниш семейството си. Няма как да ги разочароваш. Искам да споделя едно много важно нещо на младите и това е, че никога няма да стигнеш до никъде, ако си стоиш у дома. Винаги трябва да имате определена посока в живота, да я следвате и да не се отклонявате от пътя.
Ние хората от ММА.BG благодарим на всички, които са прочели статията. Харесвайте и споделяте, за да ни мотивирате и ние ще продължим да работим върху вашата мотивация с още такива статии.