Зареждане

Пръстен с брилянт завещал Дан Колов на любимата си

Пръстен с брилянт завещал Дан Колов на любимата си
Публикувано на: Октомври 26, 2015 в 09:30 ч
Източник: в-к "24 часа"
"При Дан Колов всичко било голямо - и успехите, и преувеличенията и легендите за живота му", това твърди пред "24 часа" авторът на биографичната книга "Дан Колов на арената" Димо Тодоров, който днес живее в Стара Загора. Дългогодишен уредник в Окръжния музей на Габрово, 85-годишният Тодоров подготвя ново, допълнено издание на книгата си за именития борец.
 
"Не е вярно, че на младини Дан Колов бил толкова силен, че преборил мечка, каквато легенда има. Наистина той бил страстен ловец и в Канада е убил огромен лос, което е документирано със снимка. Е, главата на животното тежала 35 кг, а не 350, както раздували навремето... В Австралия пък е участвал в гонка на диви прасета с... мачете, без пушки", припомня биографът.

Един от най-необичайните въпроси, които са му задавали за Дон Колов обаче дошъл от пенсиониран инженер в Стара Загора:
 
"Вярно ли е, че като дете Дан Колов ходел с поличка вместо с панталонки и домашно прасе му отхапало половите органи, което ги направило импотентен за цял живот?". "Не, не е вярно", категоричен е Димо Тодоров, който е отделил много години, за да проучва в детайли живота на прочутия българин от севлиевското село Сенник.

Известна е любовта на Дан Колов към модната шивачка от Париж рускинята Соня Ефремова - вероятно единствената любима жена в живота му, макар и в неговите последни години. Той се запознал с нея благодарение на приятелството си с оперната прима Илка Попова.

През 1934 г. борецът се завръща от Новия свят в Европа и се застоява по-дълго във Франция. Преди една от поредните му схватки на тепиха към него се затичва жена с букет в ръка, която му подава цветята и на чист български език му пожелава победа. Оказва се, че това е Илка Попова, която по това време пее в парижката Гранд опера. Двата се сприятеляват, тя го въвежда в своята среда, дори го запознава със самия Фьодор Шаляпин, който по това време се подвизава в Париж. Той обаче е впечатлен повече от шивачката на Гранд опера Соня, която пленява сърцето му.

Не е тайна, че отношенията между двамата са много близки. Ако се вярва на единствената им известна обща снимка, били са интересна двойка: той - едър, 106-килограмов исполин, тя - висока и стройна жена. Когато се завръща в България след 30-годишно отсъствие, той сподел за Соня и пред своите роднини в Сенник. Не криел, че иска да се ожени за нея.

Димо Тодоров разказва, че при едно от посещенията си в Тревненския край, откъдето е майката на Дан Колов Яна, вуйчо му Живко го подкачил: "Стига си се борил и прегръщал на арената с чуждите мъже, време е да си намериш жена!", а племенникът му го успокоил: "И това ще стане...". А и май не трябвало да бърза - на младини един доктор го посъветвал: ако искаш да направиш кариера като голям борец, не бързай с жените и да създаваш семейство.

Съдбата решило друго, вместо сватба с рускинята. Туберкулоза поваля Дан Колов и той умира твърде млад през март 1940 г. - едва на 48 години. Соня Ефремова така и не стъпва в България. Но му пишела, дори и когато вече бил много болен и се сърдела, че той не отговарял. В едно от писмата си го нарича "мой маленкий Маймунче", твърди Димо Тодоров.

Запазени са документи за тяхната любов - например две писма на Соня до братовия син на Дан Колов Деню Желев, писани в първите седмици след смъртта на Колов. Деню със съпругата си Недялка се грижат за болния борец в последните му месеци в Сенник. На него се пада и тежката задача да уведоми жената с писмо за кончината на любимия й.

Днес оригиналите на тези писма, писани от Соня в Париж на 22 април и 4 май 1940 г., съхранява дъщерята на Деню и Недялка Янка Балканска.

Бивша директорка на местното училище, и досега 85-годишната жена нарича Дан Колов, както в детството си, "дядо Дончо" - такова е рожденото му име. Тя била едва на 10 години, когато дядо Дончо умира пред очите й, а днес Янка е най-близката роднина на бореца, останала да живее в Сенник.

Янка отваря овехтяла ръчна чантичка с иницали Д.К., която принадлежала приживе на Дан Колов, за да покаже на "24 часа" двете писма от Соня Ефремова. Те са написани на странен българо-руски-сръбски език. В първото тя изповяда колко й е тежко заради смъртта на Дан.
 
"Аз знам много добре как Дан ме обичаше и аз него", пише парижката шивачка и добавя: "Аз зная всички работи на Дан, той ми е разказал всичко... Аз искам да дойдете в Париж, да донесете всички документи, които имате, и аз ще ви разкажа всичко...", настоява Соня.

Писмото, а съответно и поканата, са адресирани до Деню. В същото писмо тя иска Деню да й занесе във Франция медал, който тя дарила на Дан Колов, нейната снимка, която, по думите й, стояла на масата в стаята на Дан Колов, и пръстен с брилянт, който той й бил завещал.

Във второто си писмо Соня отново повтаря покана си към Деню и добавя загадъчно, че има работи, за които не може да напише "и вие ще разберете това, когато дойдете". Прави и уговорката, че не иска да причини на роднините нищо лошо.

Дъщерята на Деню Янка Балканска няма представа дали са съществували и къде са се дянали медалът и пръстенът, за които пише жената. Снимка вероятно наистина е имало, защото в архива на бившата директорка има копие от снимка на шивачката - от нея гледа една наистина красива жена.
 
"Тогава вече войната беше започнала, нямахме пари и татко така и не успя да замине за Париж. Връзката ни с нея прекъсна, след войната само научихме, че Соня е починала", споделя Янка пред "24 часа".

Модната шивачка от Париж отнася в гроба онова, което е искала да сподели с братовия син на Дан Колов. Това, вече според Димо Тодоров, поражда спекулации, че любимата на бореца е знаела всичко за задграничните богатства на Дан Колов и че едва ли не тя е наследила и дори откраднала всичко, останало от него в чужбина.
 
"Известно е, че Дан Колов, който с борба е печелил много и е живял богато, умира с 50 лева в портфейла си. Той бил известен с щедростта си - дарил е много пари за благотворителност в България и по света, включително и 2000 долара на Комитета за защитата на Георги Димитров и другарите му по време на Лайпцигския процес - не защото е бил комунист, а защото подсъдимите са били българи. Други 500 000 лв. дал, за да купят санитарен самолет за българската авиация. Дарявал на сираци, на български студенти в чужбина - може би защото самият той успял да завърши в училище едва второ отделение, на спортисти... Платил дори данъците и задълженията на своите роднини в Сенник, които при завръщането си заварил в тежко състояние", припомня Димо Тодоров.



Но той смята, че несметни задгранични богатства не е имало, дори имениета на Дан Колов в Канада и в Калифорния, в които той обичал да си почива и да се готви за новите схватки, били взети под наем. "На Соня Дан Колов вероятно само е подарил бижута и е помогнал да отвори модно шивашки ателие в Париж, което не е било евтино", убеден е биографът на бореца.

Дан Колов бил пратил пари и на брат си Жельо, бащата на Деню, за да построи по френски модел къщата в Сенник, в която той по-късно се завръща и умира. И много се ядосал, когато брат му пропил в компании част от парите и му поискал още, за да завърши строежа. Това обяснява и защо Дан Колов имал доверие на племенника си Деню, а не на бате си Жельо, с който иначе живеели на село под един покрив.

Близките на бореца разкриват истината и за една друга интрига, която в годините била изплетена с името на Дан Колов - че уж бил откраднат или изгубен Диамантеният пояс, който Дан Колов печели през 1937 г., когато става за втори път европейски шампион по борба в тежка категория.
 
"Тази награда била преходна и на следващата година той трябвало да я върне, за да я връчат на новия шампион", пояснява Янка Балканска.

Не е истина и друга, налагана във времето история с Дан Колов - че през 1935 г., когато за първи път след 30 години се върнал в родното си село Сенник, направил това пеш, защото бил обещал: "Пеш тръгнах от село, пеш и ще се върна".
 
"Като 13-годишно момче той наистина излязал пеш от Сенник, за да стигне до Свищов и от там да вземе параход за Унгария, където станал градинар. Но се върнал като човек, покрит със световна слава и дори да е искал, е нямал никакво време на върви пеш заради претоварената си програма. Истината е, че си дошъл от София с лек автомобил. И дори изненадал всичките си посрещачи, като влязал в Сенник откъм Троян, а те го чакали да пристигне откъм Севлиево", разказва още Димо Тодоров.
0 споделяния
  Сподели
Мнения в Facebook

Последни новини

Оферта на деня

Горещи Новини

Видео

Най-четени статии днес