Защо някои бойци викат при удар?

Силният вик, който чуваме при удар от много бойци и който срещаме често във филмите е много повече от театър.

Също като техниката, дисциплината и усъвършенстването на стила, силният вик от диафрагмата играе изключително важна роля в множество бойни изкуства.

Практикуващите айкидо, карате, кобудо, кендо и джудо го наричат Киай. В таекуондото се нарича Кихап, а в муайтай средите е познат като Айш. Дори кунг-фу легендата Bruce Lee е известен със своите викове при изпълнение на мощните си атаки.

И докато Киай означава "ки" - "енергия", и "а" - "утвърдителен звук", Кихап е комбинация от същото "ки" и "хап" - "свързвам, хармонизирам, увеличавам".



Въпреки че наименованието варира до известна степен, приложението е едно и също в различните дисциплини.



Обикновено съставен от един или два звука, самият вик идва от диафрагмата и спомага за предотвратяването на щети в областта на стомаха, стягайки мускулите в областта. Техниката се използва както при нападение, така и при защита.

Както при всяка друга тежка физическа активност, бойните изкуства изискват много енергия и кислород. Викът позволява на студента да развие правилна техника на дишане, когато атакува, издишвайки рязко поетия въздух.

Викът също спомага за фокусирането и пренасочването на вътрешната енергия, което води и до по-мощни удари и ритници.

Досущ като боен вик, той служи като проява на увереност, която се очаква да сплаши противника. Чрез този вик боецът заявява, че няма намерение да се оттегли от битката.

Въпреки всички преимущества обаче, много кунг-фу стилове и други бойни спортове, като в това число и бокса, не използват вика заради дългите експлозивни движения, които изискват няколко техники да бъдат изпълнени на един дъх. При такива бързи комбинации викът би се оказал контрапродуктивен.