Алекс Перейра смаза сърцат Халил Раунтри
Провокиран от случилото се в тази среща, журналистът от ESPN Brett Okamoto зададе интересен въпрос в своята колонка за медиата - съществуват ли наистина рундове в ММА, които да бъдат точкувани 10-10? На теория - да, но на практика?
Ето какво пише Brett Okamoto след основното събитие на UFC 209:
Наистина е невероятно, че цялото съперничество между Tyron Woodley и Stephen Thompson бе предрешено във финалните моменти на техния втори двубой.
Всички тези часове на подготовка, промотирането на двата двубоя, полети, хотели, интервюта, сваляне на килограми, 50 минути на битка в Октагона: и всичко бе сведено до едно-единствено избухване на Woodley на UFC 209.
Както и трябваше да бъде.
Вижте, срещата за титлата в полусредна категория в събота вечер бе абсолютно несполучлива, що се отнася до стойността й на забавление. Поради това, изкушаващо е просто да я заровим в земята и да забравим за нея.
Кой спечели първия рунд? Ами втория? О, зная, зная! На кой му пука, нали? Този мач направо вонеше. Нека продължим напред.
Само че този мач повдига една изключително рядка тема в ММА. И мисля, че имаме нужда да си поговорим за това, за да може следващият път, когато се случи нещо подобно, да имаме съгласие помежду си.
Общо взето, въпросът се свежда до това: съществува ли рунд 10-10 в ММА?
Технически погледнато, отговорът е “да”. При това - по много отчетлива причина. Ако един двубой е прекратен поради нещо от порядъка на инцидентен удар с глава, а съдиите трябва да оценят рунд, продължил едва 10 секунди, то те имат нужда от опция за 10-10, нали? Разбира се.
Окей, но ако говорим за пълен, петминутен рунд, в който нито един от двамата бойци няма предимство спрямо другия, подобно на първия рунд между Tyron Woodley и Stephen Thompson? Трябва ли тогава да се използва опцията за оценяване 10-10?
Причината да обсъждаме това именно сега е, че ако първият рунд на съботния мач не е 10-10, то тогава подобно нещо изобщо не съществува. Само да припомним, че нито един от съдиите не го оцени с 10-10.
Нищо не се случи в първите пет минути на този мач. Според Fightmetric, всеки един от двамата бойци е успял да пласира по пет удара, което и може да е доста щедра оценка в случая. Нищо съществено не бе пласирано като удар, като нямаше и никакъв граплинг.
И въпреки това, всичките трима опитни съдии оцениха рунда с 10-9 в полза на Thompson. Но на каква база? Най-резонното обяснение, което много наблюдатели споделиха, е че “Wonderboy” е установил “контрол над Октагона”.
Но дали това наистина е така? Основният довод за това е, че Stephen Thompson владееше центръра на клетката, докато Woodley прекара повечето време в близост до оградата. Това е вярно, но дали това наистина означава “контрол” за Stephen Thompson?
Ако някой наистина вярва, че именно това е където Thompson е искал да се развива действието в срещата, а Woodley не е искал (или пък е), на какво се базира това? Предишни мачове? Наборът от умения на двамата бойци? Нищо друго не поддържа подобна теза. Всъщност, чисто статистически, Woodley бе дори по-ефективен в този първи рунд, пласирайки 41 процента от своите удари срещу 31 за Thompson.
Това може би не е най-вълнуващата тема за разговор, тъй че нека да обобщим нещата така: Атлетическите комисии ни казват, че рундове 10-10 съществуват, но те не трябва да се използват при оценяване. И че ако един съдия наистина е на високо ниво, то той би трябвало да може да оцени в рамките на пет минути, кой от двамата бойци е имал дори най-леко предимство.
Аз обаче съм готов да поспоря, че всеки един добър съдия би трябвало да има куража и възможността да каже - “хей, това е рунд 10-10. А аз няма да поставя един от тези двама бойци в позиция да бъде несправедливо ощетен, базирайки се единствено на това, къде са стояли те двамата по време на рунд, в който нищо не се е случило”.
Защото разликата между 10-10 и 10-9 в един двубой, толкова изравнен и наподобяващ партия шах, е наистина огромна.
Съществуват ли рундове 10-10? Почти не. Може да минат още пет години, преди да видим друг такъв. Но ако този в събота не се “класира” като 10-10, то кой друг би могъл?