Зареждане

Историята на Хосе Алдо: Бедното момче, което стана шампион

Историята на Хосе Алдо: Бедното момче, което стана шампион
Публикувано на: Юни 19, 2020 в 00:00 ч
След дълго прекъсване отново ще започнем да разглеждаме някои от най-интересните истории от живота на известни имена в бойните спортове. Някои от техните истории са толкова шокиращи, че понякога е трудно да повярваме в тях. Днешната история, която съм избрал също е такава. Тя разказва за едно много бедно момче, което се отдава на здрава работа и преследва своите цели. В миналото разгледахме доста истории, които включват големи имена като: Тайсън Фюри, Дейна Уайт, Конър Макгрегър, Франсис Нгану, Бадр Хари, Хабиб Нурмагомедов, Благой Иванов - Багата, Деметриъс Джонсън, Дан Колов, Кимбо Слайс, Джон Джоунс и Джордж Сейнт-Пиер. Може да си ги припомните, а ако не сте ги прочели, то тогава сте изпуснали много.

В тази статия ще разгледаме пътят на един боец, който буквално от дъното успява да стигне до върха и да прикрепи името си завинаги до най-големите величия в ММА. Този човек е Хосе Алдо, легендарният шампион, който дълги години размазваше конкуренцията и беше безпощаден към своите съперници. Хосе Алдо да Силва Оливейра Жуниор е роден на 9-ти септември 1986 година в Манауш, Бразилия. Като малък той не се различавал от другите деца в родината си и като всички бразилци обичал футбол и мечтаел да стане професионален играч. За съжаление Алдо бил тормозен и често го набивали на улицата, което го кара да започне уроци по капоейра, за да се брани в уличните боеве. Семейството на Хосе не било много добре финансово и едва връзвали двата края. Неговия баща работил като зидар, а майка му била домакиня. Парите в неговото семейство никога не стигали и едвам имали за храна. Ето какво споделя Алдо за детството си, в което неговата майка ги напуска:


Ние сме от много скромен произход, но с много любов успяхме да преодолеем това. Баща ми беше зидар, а майка ми беше домакиня. Очевидно беше сложно заради скромния ни произход, но слава на Бога, че всички бяхме съсредоточени. Обичах да уча, отдаваше ми се. 

Бях младо момче, всъщност не разбирах какво става, но очевидно е трудно детето да види как майка му си тръгва. Трудно е да видиш как родителите ти се разделят. Но тя винаги ме подкрепяше. Тя ме научи на добри неща. Точно като баща ми, който ме подкрепи много, за да стана боецът, който съм днес. 

След раздялата Хосе Алдо старши и Хосе Алдо младши трябва да се оправят само двамата. Заплатата на един зидар стигала да имат покрив над главата и храна на масата, но младото момче, като всички деца искало повече:

Бях много близък с баща си още от малък. Той винаги ми казваше, че трябва да работя, за да стана мъж, така че трябваше да остана с него, когато майка ми си тръгна. Винаги ме водеше на работа, за да му помогна като зидар. Бях малко дете, така че направих каквото мога, за да му помогна. Той беше първият, който ме подкрепи и точно тогава шампионът Жозе Алдо започна да се издига. Това беше моментът.

Топката била първата любов на Алдо и той имал талант. Бедното момче си мечтало да облече фланелката на гранда Фламенго и да играе за тях на легендарния стадион Маракана. В Бразилия обаче всяко дете иска да стане футболист и реализацията е доста трудна. Дошло време, в което той трябвало да се сблъска с реалността и да се откаже от тази мечта. Хосе започва уроци по капоейра и всички виждат неговия талант. За съжаление в това нямало пари и той трябвало да харчи от оскъдните банкноти, които заработвал като зидар с баща си. Точно тук бразилското джиу-джитсу влиза в неговия живот:


Бог винаги ти отваря врати. Той вкара в моя живот Марчио Понте и Марко Галвао. Марчио ми помагаше с финанси, за да мога да се развия. 

Ето какво споделия Понте, който отваря зала за джиу-джитсу и решава да подаде ръка на Алдо и други деца като него:

Понте: Исках да създам отбор и затова създадох стипендия за скромни деца от квартала. Направихме го заедно с моя приятел Марко, който преподаваше. Хосе трябваше да напусне класовете по капоейра, защото трябваше да плаща по 3 лева и 30 стотинки. Таксата не беше скъпа, но по това време той нямаше пари. Алдо спря да ходи на капоейра и започна да тренира джиу-джитсу, но нямаше пари за екипировка. Дадох му облекло и започнахме да тренираме. 

Тренировките не били лесни за младото момче, но той бил решен да преследва мечтата за по-добър живот:

Исках да тренирам джиу-джитсу вместо капоейра, защото подът беше по-мек. Беше по-добре, защото при капоейра подът е твърд. Започнах да чета списания за джиу-джитсу и за шампионите. Поставих си за цел и аз да стана такъв. 


Понте решава да ги запише на турнир по джиу-джитсу през 1999 година, което било 4 месеца от отварянето на неговата зала. Алдо също се включил в турнира и се справил с първите си 3-ма съперници. За съжаление на финала Хосе губи, а Понте е бесен, защото вярвал, че неговото момче направило достатъчно, за да победи. Представянето на Алдо в този турнир показало на Понте, че той наистина разполага с рядък талант. През цялото това време Алдо не спирал да се учи и да помага на баща си в зидарията. Нещата ставали все по-трудни, защото Понте го записвал във всеки турнир, за който имало възможност да участват. Понте искал неговата зала да се разраства, а Алдо станал негово протеже.


Понте: Хосе и Андре Луиз спечелиха всичко като бял и зелен колан и започнаха да движат с мен навсякъде. Идваха с мен по турнири и прекарваха време у нас. Помагах им с пари, подаръци, дрехи. Създадохме връзка и двамата ми бяха като синове. Алдо тренираше в моята зала следобед, но искаше да се учи и идваше и сутрин. 

Мечтите на бедното момче нямали край и той искал да е на мястото на шампионите, за които четял по списанията. Алдо започнал да тренира по 3 пъти на ден. Той започнал все по-често да изгрява с представянето си по различните турнири, а това нямало как да остане незабелязано. През 2001 година правителството решава да помогне финансово на деца от Манауш, за да отидат в Рио и да участват в световния шампионат по джиу-джицу. Един от късметлиите, които получават билет е именно Хосе Алдо, който за първи път в живота си се качил на самолет. Групата пристига в Рио, а бедния Хосе Алдо успява да изпълни една мечта, която била да види океана. Алдо се включва в шампионата, където се състезава с по-възрастни от него.

Той успява да стигне до 3-тото място, а Понте продължава да вярва, че неговия състезател бил порязан от съдия, който бил близък с отбора на неговия съперник. Приключението на Хосе завършва с бронз и той се връща в Манауш с медал, миди от океана и много спомени. Маркос Галвао решава да замине за Рио де Жанейро, а Алдо също осъзнава, че няма как да постигне много, ако остане в родния си град. Алдо се обажда на Галвао, който му споделя, че спи в залата и изкарва по 66 лева на месец със спонсори. Той едвам връзвал двата края и трябвало да пази от своя обяд, за да има какво да вечеря. Хосе разкрива своите планове на Понте, който заедно с приятели събира пари, за да купят еднопосочен билет за Рио де Жанейро на Хосе Алдо. Ето какво споделя Хосе за началото на своето приключение в Рио:


Подът в залата беше работното ми място, а също и моето легло. Точно там спяхме. Леглото беше огромно, не беше меко, но не беше и твърдо. Това беше цената, която трябваше да платя в началото. Това ми помогна да израсна. 

Решението да отиде в Рио се оказва умен ход от страна на Алдо. Той участва в национален шампионат по бразилско джиу-джитсу през 2003 година и размазва конкуренцията. Алдо печели златен медал като лилав колан и този успех само увеличава неговия глад за още успехи. По време на своите тренировки в залата Хосе наблюдава как се готвят за своите срещи по правилата на вале тудо едни от най-добрите бойци в света. Марко Руас водил тренировките, а Алдо решил и той да започне да тренира заедно с Рикардо Руас, който бил племенник на Марко. Алдо бързо влиза в час и става много добър с ритниците. Няколко месеца, след като печели златен медал Алдо се готви за дебют в бойните спортове.

По това време не успявали да намерят опонент за черния колан Марио Бигола, който бил считан за един от най-добрите в щата Минас Гераис. Ето какво споделя Понте за първата битка на Хосе Алдо в бойните спортове, която била именно срещу Бигола:

Понте: Битката между тях беше в лека категория, а Хосе дори не тежеше 65 килограма. Той нямаше пари, за да си плати полета. Аз събрах пари и му платих полета, а той нокаутира Бигола за 18 секунди. Точно тогава ние разбрахме неговия истински потенциал и видяхме, че няма кой да го спре. 

За съжаление проблемите не спират за Алдо, който въпреки успехите си остава в тежко финансово състояние. Андре Педернейрас решава да премести своята зала, а така Алдо остава без дом. Хосе има само няколко опции, а връщането в родния му град не е сред тях. Той започва да търси решение на проблема, когато ММА боецът Хакран Диас му предлага помощ:

Хакран Диас: Тогава попитах Хосе: " къде ще живееш " ? Той ми отговори, че няма къде да отиде и не знае какво ще прави. Това беше частта, която най-много ме докосна. 

Диас живеел със своята майка и брат в една от фавелите в Рио. Къщата им била малка на върха в бедняшките квартали, достатъчно малка, за да живеят трима души, но чувайки за ситуацията на Алдо, Диас все пак успява да намери място и за него. Хакран се обажда на майка си, която съжалява бедното момче и го приема у дома. Ето какво споделя за този етап от своя живот Хосе Алдо, който живее в къщата на Диас цели 7 месеца:

Благодаря на Хакран и леля Джулия за помощта. Обичам ги. Ето защо казвам, че Nova Uniao не е отбор, а семейство. Винаги съм имал на кого да разчитам, когато имам нужда. Всеки път, когато излизахме от дома, за да тренираме, навсякъде виждахме престъпници, наркодилъри, но това беше нормално. Беше трудно за някой като мен, момче, което идва от Манауш и никога не е виждал нещо подобно, да се справи с това, но в крайна сметка свикнахме с него.

Алдо става главна цел на престъпниците, които искат да подсилят своите редици. Лесно е да убедиш бедно момче, когато обикаляш с оръжие, мотоциклети и пачки с пари. За щастие Хосе не пада в този капан:

Произхождам от добро семейство. Баща ми ме отгледа, казвайки кое е правилно и кое не е наред. Никога не съм имал това изкушение. Знаех, че това може да бъде по-лесен начин да печелите пари, но това би затруднило живота ви по-късно в бъдеще. Реших да го направя по най-трудния начин с Хакран и Джулия. Те постоянно ми казваха, че не е хубаво да си престъпник и затова останах далеч от това. 

През това време Алдо продължава да се бие и само за година записа 7 поредни победи с приключване. Хосе се запознава с жената на своя живот Вивиан Перейра, която се готви за битки в муай-тая, а Хосе й помага. Тя работи като рецепционист в залата, а Алдо работил като готвач в ресторант. Той напуска къщата на Диас и наема малка част от къщата на Марлон Сандро във фавелата. Ето какво споделя съпругата на Алдо за началото на живота във фавелата със своя любим:

Перейра: Беше трудно в началото, защото не съм имала такъв живот преди. Никога не съм се занимавала с нещо подобно. Страхувах се. Един ден имаше стрелба, ченгетата нахлуха във всяка къща, търсейки наркодилъри и крадци. Беше страшно. Ужасно беше. Започнах да плача и да си мисля:" Какво правя тук? Трябва ли да остана с него? Структурата не беше добра. В къщата имаше плъхове, навсякъде боклук, котки. Полицията и дилърите на наркотици ще влязат в къщата ви по всяко време. Имахме готварска печка, хладилник. Нямахме легло, просто матрак на пода. Не беше удобно. 

В крайна сметка двамата се женят и напускат фавелата. Година преди сватбата Алдо губи своята серия от 7 поредни победи, след като Лусиано Азеведо го побеждава със събмишън. По това време няма много оферти за битки в лека категория, особено за бойци, които идват със загуба. Така Алдо едва не спира с кариерата си, още преди да е започнал. Ето какво споделя Понте за първата загуба на Алдо:

Алдо имаше контузии навсякъде. Той реши да се бие срещу Лусиано Азеведо само за парите. Спомням си го като каза:" Имам един рунд, за да спечеля този двубой ". Не мога да се преборя повече от това. Имам болки в гърлото и ръката ми е ранена. Алдо вкара добри удари в първия рунд и го наказа, но не успя да повтори това и във втория. В крайна сметка той предсказа какво ще се случи. Беше трудно и той не получаваше много оферти. 

През 2006 година Алдо прави само една битка, която успява да спечели с решение над Мелър. Цяла година Алдо чака за нов бой и той е факт през май 2007 година. Хосе побеждава с решение Мело и увеличава статистиката си на 9-1 в ММА. Алдо привлича внимание от Япония и получава оферта за битка на Pancrase. Той успява да победи Шоджи Маряма, а през 2008 година се присъединява към WEC и отива в САЩ. В дебютната си битка Хосе се изправя срещу Алешандре Ногейра и всички очакват да загуби. Toва обаче не се случва и Алдо печели с нокаут. Той не спира да впечатлява и за година навързва серия от 5 поредни победи с нокаут в WEC.

В края на 2009 година Хосе получава шанс за титлата в WEC и успява да я спечели, след като нокаутира Майк Браун. В следващата година Хосе записва две защити на титлата си, а WEC се сливат с UFC и така Хосе става шампион на UFC в края на 2010 година. Животът на бедното момче се променя и той вече започва да изкарва големите пари, но въпреки това не забравя кой е, и от къде е тръгнал. Ето как неговата съпруга описва Алдо, когато той става шампион в ММА:

Перейра: Животът ни се промени, когато той отиде в WEC. Най-накрая успяхме да сбъднем една мечта и да си купим собствен апартамент. Всеки път, когато се биеше му казвах:"Не можеш да забравиш, че се биеш за ключа на нашия дом". Това го правеше още по-гладен за победи. Всичко вървеше перфектно, слава Богу. Малко хора го познаваха, преди да отиде в UFC. В Бразилия никой не знаеше какво е MMA, само запалените фенове знаеха за MMA и UFC. Хващахме метрото и никой не знаеше кой е той. Това се промени много от първото събитие на UFC в Рио, но той продължи да пътува с метрото всеки ден. 

Възходът на Хосе Алдо продължава до края на 2014 година. Той е на върха в ММА и с рекорд 25-1 в клетката. Алдо защитава титлата си цели 9 поредни пъти и серията му от победи е 18 поредни. Хосе залага своя пояс срещу изгряващата звезда Конър Макгрегър, който е временен шампион в категорията. Двамата трябваше да се бият в средата на 2015 година, но Алдо получава контузия и се оттегля от битката. Така съдбовния момент настъпва и Хосе Алдо влиза в клетката срещу Макгрегър на 12-ти декември 2015 година в Лас Вегас. Това ще бъде един повратен момент в кариерата на бразилеца, който е уверен, че ще се справи с по-младия боец. За негово съжаление Конър Макгрегър вкара точен ляв удар и всичко приключва за 13 секунди. Алдо губи с нокаут и никога повече не е същия.

Алдо се завръща няколко месеца по-късно и побеждава Франки Едгар, с което печели временната титла в категория перо. UFC отнемат титлата от Макгрегър и така Хосе става отново безспорен шампион. Година по-късно Алдо се изправя срещу Макс Холоуей, който го доминира и печели с нокаут в последната минута на 3-тия рунд. В края на 2017 г. Алдо получава реванш, но отново губи с нокаут от Макс в края на 3-тия рунд. Така статистиката на легендарния бразилец става 26-4 в ММА.

Хосе напомни за своето величие с две поредни победи с нокаут над Стивънс и Ренато Мойкано. Той беше решен да стигне до нов шанс за титлата, но изгряващата звезда Александър Волкановски, който е шампион към днешна дата успя да го победи с решение преди година. Явно Хосе прецени, че вече много трудно ще стигне до претендентското място и реши да смени категорията. В края на миналата година той дебютира в категория петел и загуби с раздвоено решение от Марлон Мораес / (29–28, 28–29, 29–28) /.

Тази загуба беше доста спорна и дори Дейна Уайт не беше съгласен с нея. Легендарния боец е в серия от 2 поредни загуби, но въпреки това ще получи шанс за вакантната титла в категория петел. Алдо ще се бие срещу Пьотр Ян на UFC 251, което ще се проведе следващия месец в Абу Даби. Има милиони деца, които мечтаят да постигнат големи неща в живота, но тези неща си имат своята цена. Хосе Алдо, бедното момче от фавелата плаща тази цена и никога не спира да вярва и да работи, за да постигне целите си. Ключът към успех се крие в здравата работа, отдадеността, вярата и непримиримия дух. Нека видим какви са постиженията на Хосе Алдо в неговата славна кариера:


  • Двукратен шампион в категория перо на UFC 
  • Временен шампион в категория перо на UFC
  • Най-много последователни защити на титлата / 7 /
  • Шампион в категория перо на WEC 
  • Най-млад шампион в историята на WEC / 23 години /
  • Най-много последователни победи в WEC / 7 /
  • Боец на годината за 2009 г. / Sherdog / 
  • Бронзов медал на световен шампионат по джиу-джицу
  • Златен медал на национален шампионат по джиу-джицу
  • 6 бонуси за атрактивно представяне в клетката

Името на Хосе Алдо винаги ще остане сред най-големите в историята на категория перо, както и в историята на ММА. Oт 2006 до 2014 година Алдо беше най-голямото страшилище в своята категория и нямаше равен на себе си. Ще завърша статията с думите на Алдо, с които той е категоричен, че неговия успех се дължи на трудностите, с които се е сблъскал в живота:


Аз съм това, което съм, благодарение на всички неприятности, с които се сблъсках в живота. Начинът, по който живях живота си ме направи силен. Това ме направи завършен човек, уравновесен и готов да победи. Никога не спирайте да вярвате и ще постигнете мечтите си. Ако искате да сте шампиони, то тогава трябва да сте готови за всичко, което може да се случи. 



Ние, екипът на ММА.BG благодарим на всички наши читатели, които отделиха от времето си, за да прочетат статията. Харесвайте и споделяте, за да ни мотивирате и ние ще продължим да работим върху вашата мотивация с още такива статии. Благодарим ви!

Качил: DoloR 






0 споделяния
  Сподели
Мнения в Facebook

Последни новини

Оферта на деня

Горещи Новини

Видео

Най-четени статии днес