Съгражданите на Индже Войвода откриха нова форма за изява

Вече знам защо и как изчезна Сливен от картата на българския бокс. Що има мъжки момчета в този град – всичките са в ММА-я.

 

15-и октомври, 12 часа, зала „Васил Левски”, Държавен шампионат за аматьори. Последният гонг удари в 23:15. Мислех си, че само Брус Уилис в „Умирай трудно” е способен на такива подвизи. Участниците в този турнир могат повече. Не само тези, които се биеха на ринга, но и треньори, съдии, организатори и хората около тях.

 

Но да си дойдем на думата. Бойците от двата клуба на града, където не спира да духа – „Анаконда” и „Сливен” са хванали попътния вятър в техниката и психиката на ММА-я и се биеха като лъвове. Техният именит съгражданин, хайдутинът Индже Войвода нямаше да има проблеми да си събира четници, ако имаше ММА в онова време.

 

На финала 18-годишният Христо Георгиев от Анаконда в кат. До 65 кг вдигна всички хора на крака в препълнената зала, а противникът му Валентин Маринов видимо стъписан от непрестанния рев на сливенчани, отказа да се съпротивлява. Колко е вярна поговорката, че у дома и стените помагат. Едва ли превъзходството на Ицо от Сливен щеше да е толкова убедително, ако този мач беше в някой друг български град.

 

Изглежда, че факторът домакинство не действа на дупничани. Бият наред, когото хванат. Но до финалите. Късно вечерта единствен Роберто Петров успя да покаже колко корави са мъжете от Югозападния край на България. В категория до 60 кг в групата на 21-годишните Димитър Костов от „Лъвовете” усети тежката десница на Роберто и включи на заден ход, но и това не помогна. На земята ураганът от удари продължи със същата сила и загубата дойде съвсем закономерно.

 

Едно момче, за което със сигурност ще се говори в близкото бъдеще и при професионалистите. Йоан Стоянов от Свети Влас. Още на последното издание на Макс Файт 23 националният треньор Теодор Карастоянов му предрече силно бъдеще, но в Сливен това 17-годишно момче надмина очакванията. Не защото поразяваше мигновено своите съперници, а защото благодарение на желязната си психика, успяваше да обърне мача в своя полза от безнадеждни ситуации.

 

„Не този който печели мачовете е великият боец, а този, който паднал, намира сили да стане и да продължи.”

 

Така изглеждаше в двата си мача Йоан, но психиката му бе по-силна от физическата мощ на двамата му съперника Владимир Владимиров от Лъвовете на финала, а преди това и Иван Георгиев от Сопот разбра това.

 

Но нека се върнем там където започнахме. Факторът домакинство беше силният коз на сливенчани, но едва ли щеше да бъде толкова важен, ако кметът Йордан Лечков не се беше погрижил залата Васил Левски да изглежда така, както е свикнал от времето му в Хамбургер. Чисто, спретнато, приветливо. Благодарности и към жените, които се грижат за чистотата на тази зала. За това, че ни изтърпяха и за мъките им след състезанието.

 

Автор: Камен Петров, БФММА