7 вредни храни, които всъщност са полезни

Ето какво трябва да знаеш по въпроса, накратко:

1. Пържените храни не винаги са вредни - стига да използваш правилните мазнини.
2. Някои транс мазнини всъщност са полезни за сърдечното здраве - освен това спомагат в борбата с рака.
3. Много от хранителните вещества в кафявия ориз не се намират в природата заради фитичната киселина. Белият ориз е по-добър вариант.
4. Кетчупът, стига да не е подсладен, е невероятен източник на ликопен.
5. Голяма част от мазнините в бекона се съдържат и в зехтина.
6. Бирата може да се окаже по-полезна от виното. И двете имат добри хранителни стойности, но бирата има по-малко калории.

Научните факти

Природата не е просто устроена и се случва нещата да не са точно така, както изглеждат - какво ли остава да се вярва на хранителните съвети на сульо и пульо.

Често ни се спускат различни препоръки за хранителни режими, които се базират на остарели разбирания и факти.

Но понеже не обичаме шменти-капели, няма да те държим и теб в неведение - представяме ти 7 вредни храни, които всъщност са полезни:

Пържените храни

От много време се върти мантрата, че пържените храни са вредни и трябва да се отбягват, въпреки че мнозина от нас все знаят по някой столетник, който си е хапвал мазничко най-редовно.

И както твърдят наистина много от по-възрастните - пържените храни не са по-вредни от непържените.

Истина е, че готвенето в олио добавя калории, но много витамини, като витамин A, D, E, K,  заедно с бета-каротин (сладки картофи), ликопен (домати), и лутеин (спанак и кейл), имат нужда от мазнини, за да бъдат усвоени от организма.

И все пак - има си правила.

Например, хубаво е да се ползват мазнини с висока точка на пушене - висока температура, при която мазнината започва да пуши.

Прегарянето на мазнината изменя химичната структура и я прави по-малко полезна, така че гледай да използваш масла от маслини (рафинирано), авокадо, фъстъци, орехи или сусам, ако ще пържиш на висока температура.

Другите мазнини като маслото или кокосовото масло имат по-ниска точка на пушене и не са подходящи за готвене на висока температура.

Разбира се, има различни мнения по въпроса дали прегарянето на мазнината я превръща във вредна транс мазнина, но дори и това да се случва, то ще е факт, ако сменяш рядко мазнината и я ползваш многократно.

За готвене на по-ниска температура все пак препоръчваме кокосово масло, масло от пасли трева крави и екстра върджин зехтин.

Трансмазнини

До преди години никой, освен по-начетените химици, не знаеше какво са транс мазнините.

Сега обаче всеки ги знае като носители на сърдечна смърт, криещи се в печивата, пуканките за микровълнова и маргарина, и чакащи в готовност да ти се налепят по артериите.

Тези транс мазнини не се намират като цяло в природата, но са продукт в обработените храни. Хората ги отбягват, защото са опасни за сърдечното здраве, тъй като повишават вредния холестерол и понижават добрия.

Това, което не всеки знае обаче е, че има транс мазнини, които са полезни за сърцето, като освен това спомагат също при горенето на мазнини и в борбата с рак.

Като цяло, група от тези полезни транс мазнини е известна като CLA (conjugated linoleic acid).

CLA се намира в големи количества в месото и млечните продукти от хранени с трева животни, като също се произвежда и от човешкия организъм, но в малки количества.
 

 
Множество проучвания сочат, че CLA наистина понижава риска от сърдечни заболявания, като освен това пази и подобрява състоянието при диабет тип II (поне при експериментите с плъхове). Освен това възпира разпространението на тумори.

Като допълнение към всичко това, проучванията също сочат, че CLA може да понижи мазнините в тялото, докато същевременно увеличава чистата мускулна маса.

CLA може да се намери и на добавки, но естественият му източник си остават месото и млечните продукти от пасли трева животни - точно в тях се съдържа 3 до 5 пъти повече, отколкото в продуктите от тези, хранени със зърно.

Бял ориз

Ако има икона на здравословното хранене, то това ще е кафявият ориз. Просто класика.

Много хора твърдят, че кафявият ориз е пълен с протеини. Че има фибри, които ти помагат да изхвърляш токсините по-добре. Както и че не повишава кръвната захар толкова, колкото белия ориз.

Е, прави са, но това са само малки детайли.

Вярно е, че кафявият ориз съдържа протеини, но не са в големи количества - много по-добре ще е да приемаш животински протеин. Кафевият ориз има също и фибри - но по-добре да си ги набавяш от по-богати източници като плодове и зеленчуци.

И последно - да, не повишава толкова кръвната захар, но така или иначе никой не яде по една купа ориз ей така, освен ако не им се полага само това. Най-често обаче оризът се комбинира с месо, зеленчуци, някаква мазнина… все съставки, които балансират кръвната захар.

Но! Винаги има едно “Но!” и при кафевият ориз то е фактът, че съдържа фитична киселина - съединение, което се намира в обвивката на ориза и му придава цвета.

Фитичната киселина, накратко поставено, се захваща за минералите и отблъсква ензимите, които са ни необходими, за да смиламе храната. В резултат на това прави голяма част от хранителните вещества недостъпни за усвояване.

Затова белият ориз, въпреки пропагандата, е по-добрият вариант, особено при атлетите.

Кетчуп

В началото на 80-те години на миналия век, американското правителства прокарва закон, който счита кетчупа в училищния обяд за зеленчук. На родителите и диетолозите, разбира се, това не се харесало особено.

Въпреки опитите да го превърнат в здравословна храна, масите набързо върнали стария закон, който причислява кетчупа към вредната храна, като той си остава там и до ден днешен.

Работата е там, че идеята на правителството далеч не е толкова абсурдна (не че са го правили с това намерение), защото кетчупът, стига да не е наблъскан със захар, е всъщност полезен.

Фитохимикалът ликопен е антиоксидант, който е около 100 пъти по-мощен от витамин Е - намира се в доматите и други ярко червени плодове и зеленчуци.
 


Проблемът е, че ликопенът не се усвоява добре от тялото, освен ако не е сготвен - което и означава, че преработените доматени продукти, като кетчупа, са сред най-достъпните източници на ликопен.

Ликопенът се използва за намаляване на риска от сърдечен удар, сърдечни заболявания, диабет, остеопороза, намалена или липсваща плодовитост при мъжете, рак на простатата и т.н. Така че търси кетчуп, направен с домати, оцет, сол и подправки, и го използвай свободно в диетата си.

Слагай на бургери, на яйца, меса на грил… Вместо сметана по време на секс дори го ползвай, защо не?! Слагай в супи и манджи - развихри се!

Бекон

Честно - беконът е прекалено демонизиран. Но и как да бъде иначе, като всички бягат от транс мазнините.

Достатъчно е да хвърлиш две резенчета в горещ тиган и за моменти беконът вече се готви в собствената си мазнина, която само чака да ти влезе в аортата.

Но сега, след като вече знаем, че транс мазнините могат да бъдат и полезни, нещата с бекона стоят по по-различен начин.

Като цяло, съдейки по съдържанието на вещества, важни за човешкия организъм, сред първите места се нареждат животинските органи, заедно с подправки, билки, ядки и семена.

Проблемът при американците, например, обаче е, че не харесват да ядат органи, а ако трябва да се изхранват само с билки и подправки, ще замиришат на пролетна градина.

Сред челните места в списъка обаче е и свинското месо. По-конкретно - беконът.

Но да се върнем на въпроса с мазнината. Оказва се, че беконът съдържа главно полезни наситени мазнини и мононаситени мазнини - основно олеична киселина (същата, която се намира и в зехтина).

Уловката е, че трябва да търсиш бекон от прасета, хранени с естествена прасешка храна - не е рядкост. Наслаждавай му се във всякакви форми.

Картофи

Има група учени от Харвард, които са провели проучване върху големи популации и нивата на заболявания сред тях. Един от изводите, до които стигат е, че консумирането на картофи има общо с наднорменото тегло, тъй като повишава кръвната захар.

Да, ама има и други храни, които вдигат много повече кръвната захар, а не пречат на теглото.

Оказва се, както често се случва сред учените, че не обърнали внимание на цялата картинка. Истината е, че проучването им не било проведено правилно, защото разглеждали вкупом всички картофени продукти - включително картофения чипс и пържените картофи.

Нищо чудно, че са обвинявали картофите за затлъстяването.

Има обаче други проучвания, които показват, че реално няма връзка между двете неща.

Картофите всъщност са полезни, стига да ги вариш или печеш (а дори и да ги пържиш в здравословна мазнина и да ги топиш в кетчуп без добавена захар).

Въпреки липсата на цвят, което често е признак за липса на важни вещества, картофите съдържат много каротеноиди и флавеноиди, редом с витамините. Като цяло, няма причина да се отбягват.

А, и да поясним - въпреки че митът гласи, че по-голямата част от полезните вещества се намират в обелката на картофа, истината е, че там са само 20% от тях. Останалите са в самия картоф. Признаваме обаче, че кожата има много фибри.

Бира

Бирата открай време се е считала за плебейска напитка, но все пак далечен братовчед на виното.

Множество сноби възхваляват вкуса на виното, историята му, ползите от него и т.н. Все субективни понятия, освен последното - ползите за здравето. И точно тук виното не стои много далеч пред бирата.

Да, виното съдържа полифеноли, които пазят сърцето, но те се намират и в бирата. Единствената разлика е, че полифенолите в бирата идват от малца и ечемика, а не от грозде.

Виното също е известно с това, че възпира появата на съсиреци в кръвта, но навярно причината за това е алкохолът.

Що се отнася до отделните хранителни вещества, бирата съдържа повече ниацин, B5, B12, фолат, селен и силиций, докато във виното има повече калций, желязо, магнезий, калий, цинг и манган. Бирата съдържа по-малко калории, но това е така, защото виното има повече алкохол.

Ако търсиш най-хранителният вариант, придържай се към по-тъмните бири, чиито вкус наподобява този на хляб.