Зареждане

Енергийни системи на тялото

Енергийни системи на тялото
Публикувано на: Февруари 27, 2011 в 11:58 ч

За вашите мускули, всъщност за всяка клетка в тялото ви, източникът на енергия, който поддържа процесите, се казва АТФ. Аденозин трифосфат (АТФ) е биохимичния начин да се съхрани и използва енергия.

Цялата реакция, която образува АТФ в енергия е доста сложна, но ето какво става набързо:

Химически АТФ е аденинова молекула с три връзки фосфати.

Има голяма енергия във връзката между втората и третата фосфатни групи, която може да се използва като гориво за химическите реакции.

Когато някоя клетка се нуждае от енергия, тя разрушава тази връзка и така се формира аденозин дифосфат (АДФ) и една свободна фосфатна молекула.

В някои случаи и втората фосфатна група се отделя и се формира аденозин монофосфат (АМФ).

Когато някоя клетка има в повече енергия, тя складира тази енергия като формира АТФ от АДФ и фосфат.

АТФ се използва за биохимичните реакции във всяка мускулна контракция. Колкото повече работи мускулът, толкова повече АТФ се консумира и трябва да бъде набавен наново за да може мускула да продължи да се движи.

Понеже АТФ е изключително важен, тялото има няколко различни начина да го формира. Тези начини, или системи, работят заедно в различни фази. Интересното в случая е, че различните видове натоварвания, използват различни системи и например спринтьор на къси разстояния си набавя АТФ по съвсем различен начин от някой маратонец, който бяга на дълги разстояния.

АТФ се произвежда от три различни биохимични системи в мускула по този ред:
1. Фосфагенна система
2. Гликолиза
3. Аеробна система

енергийни системи аденазин трифосфат


Сега нека разгледаме всяка от тях.

Фосфагенна система

Мускулната клетка има определено количество АТФ, което може да използва веднага, но то не е много голямо и може да стигне за около 3 секунди. За да възстанови нивата на АТФ бързо, мускулната клетка съдържа високо-енергийна фосфатна съставка, наречена креатин фосфат.

Фосфатната група се премахва от креатин фосфата от ензим наречен креатинкиназа и се насочва към АДФ (аденазин дифосфат) за да формира АТФ (аденазин трифосфат).

Клетката пък преобразува АТФ в АДФ, като така се получава енергия, а фосфагенната система бързо преобразува АДФ в АТФ. При продължителна работа на мускула, нивата на креатин фосфат започват да спадат. Взети заедно, АТФ и креатин фосфата образуват фосфагенната система. Тя може да зарежда мускула с енергия при много високо интензивно натоварване, но само за 8 до 10 секунди.

Гликолиза

Мускулите разполагат и с големи запаси на сложни въглехидрати, наречени гликоген. Гликогена е верига от глюкозни молекули.. Клетката дели гликогена на глюкоза. След това клетката използва анаеробен метаболизъм (анаеробен означава "без кислород") за да направи АТФ, а като страничен продукт от реакцията се образува млечна киселина.

Нужни са 12 химични реакции за да се формира АТФ по този начин, така че захранването с АТФ тук е по-бавно от фосфагенната система. Тя все пак е бърза и може бързо да произведе достатъчно АТФ, който да стигне за около 90 секунди. Тази система не се нуждае от кислород, което е от полза, защото отнема малко време сърцето и дробовете да заработят в такт. В този случай и свиващия се мускул се снабдява с кислорода, който е кръвоносните му съдове.

Има лимит на тази система заради млечната киселина. Тази киселина е отговорна за "паренето" на мускулите при натоварване. Млечната киселина се формира в мускулната тъкан и причинява усещането за умора в него.

Аеробна система

След две минути натоварване, тялото започва бързо да снабдява работещите мускули с кислород. Когато вече кислорода е наличен, глюкозата може да бъде разградена във въглероден диоксид и вода.

Глюкозата може да дойде от няколко различни места:

Останалата в мускулите глюкоза

Разграждане на гликогена в черния дроб на глюкоза, която се пренася към работещите мускули с кръвния поток

Абсорбация на глюкоза от храната в червата, която се транспортира до мускулите отново чрез кръвния поток

Тази система може да използва и мастните киселини от мастните запаси в мускулите и тялото, за да произведе АТФ. В някои екстремни случай (като гладуване например), протеините също се разграждат в амино киселини, които после се използват за да се направи АТФ. Аеробната система използва първо въглехидратите, после мазнините и накрая протеините, ако е необходимо.

Аеробната система се нуждае от много повече химични реакции за да произведе АТФ. Тя е най-бавната от трите системи, но може продължително да снабдява мускулите с АТФ в продължение на часове.

Заключение

Представете си, че започвате да тичате. Ето какво се случва:

Мускулната клетка изгаря наличния в нея АТФ за около 3 секунди

Включва се фосфагенната система и снабдява мускула с енергия за около 8-10 секунди. Това е системата, която се използва от спринтьори на къси разстояния или други спортове, в които се изисква внезапен интензитет за кратко време.

Ако натоварването продължи по-дълго, тогава се включва гликолизата. Тя се използва при тичане на 200 или 400 метра или 100 метра плуване.

Накрая, ако натоварването продължи, аеробната система започва да работи. Това става при натоварвания, където се показва издръжливост, като например тичане на 800 метра, маратон и т.н.

Когато се вгледаме как работи тялото ни, се удивяваме каква чудна машина е то.

За да разберете повече за трите енергийни системи и как те могат да се подобрят при тренировките ви за бойните спортове, прочетете статиите Най-добрата кондиционна подготовка и Експлозивна сила за MMA.

0 споделяния
  Сподели
Мнения в Facebook

Последни новини

Оферта на деня

Горещи Новини

Видео

Най-четени статии днес