Теоретично тялото може да изкара без сън известно време - световният рекорд е 11 дни и 25 минути. Но в това няма абсолютно никаква полза. В действителност тялото започва да страда, когато започнете да съкращавате от съня си дори по 1 час.
През 1963-та година Ранди Гарднър и негов приятел решили да си направят експеримент - колко дълго няма да има нужда от сън. Историята казва, че той е бил буден за 264 часа. Но според д-р Кристофър Уинтър, това може би не е съвсем вярно и точно.
"Според учените той често е имал 'микросън' - кратки периоди на задрямялост, които продължават няколко секунди, през целия експеримент."
Но дори и някой да изкара дни без сън, това изобщо не е добре за неговото физически или психическо здраве. През 1959-та г. радиоводещият Питър Трип решил да излъчва предаването си от центъра на Таймс Скуеър за 201 часа без прекъсване с цел да събере пари за детска фондация. На третия ден Трип започнал да губи контрол върху себе си, псувал хората наоколо и халюцинирал паяци. Въпреки, че успял да завърши експеримента си и да се възстанови бързо, неговото семейство твърдяло, че след случилото се той вече не бил същия. Гарднър от друга страна пък казва, че легнал и спал 14 часа след неговия експеримент и след това бил като нов.
В интернет е пълно с истории на хора, които твърдят, че изобщо не спят или пък им е нужен само 1 час за сън. Но д-р Уинтър смята, че тези истории не са съвсем верни.
"Много хора смятат, че не спят и не вярват на докторите им, които им казват, че не е така.
С други думи въпреки, че хората вярват, че спят само 1 час на вечер, истината е, че те вероятно спят без дори да го осъзнават - дори за няколко минути."
Фактът е, че физически е почти невъзможно да се стои буден с дни, защото мозъкън насилствено ще ви накара да заспите. Д-р Уинтър споделя, че в такива случаи вие нямате никакъв контрол и просто заспиването се случва.
И това е нещо хубаво - не е добре да не спите. От рекордите на Гинес дори са спрели да документират опити за счупване на този рекорд в усилие да откажат хората да рискуват здравето си.
В крайна сметка при всеки човек толерантността на време без сън е различна, но експериментирането с нея не си заслужава.
"Моят рекорд е 48 часа," споделя д-р Уинтър. "И след това ми се причуваше гласът на моята майка, която ми шепнеше нещо. Не беше никак забавно."