Зареждане

Превърни напрежението преди състезание в мощно оръжие I

Превърни напрежението преди състезание в мощно оръжие I
Публикувано на: Октомври 19, 2019 в 16:02 ч
Слънчево неделно утро… Една кола паркира пред спортния комплекс. Ти си на шофьорското място. Бавно изключваш двигателя докато ръката ти е още на волана. И изведнъж тръпки ти минават по гърба. Едва чуваш какво точно говорят покрай теб също нервните ти съотборници. С наближаване на входа, сакът започва да тежи необичайно много. Казваш си името при влизане и те зачертават в списъка с бойците. Отиваш да загрееш - покрай теб са само хора с ги-та, протектори и слушалки, които подскачат наго-ренадолу с фокусиран напред поглед, готови за всичко, което им предстои. По някаква необяснима причина се чувстваш като риба сред стръвни акули.  Всички изглеждат готови вече, освен теб. Опитваш се да се отърсиш от негативните мисли и слагаш ги-то. Но това не те успокоява. От друга страна обаче, мислите ти вече оказват своето влияние върху тялото ти. Стомахът ти ще се пръсне едва ли не, чувстваш крайниците си тежки и безполезни. Лягаш на земята със заторени очи, за да се поуспокоеш. Но това не работи, за съжаление - мозъкът ти не спира да работи и прескачаш от мисъл в мисъл. Сърцето ти ще изхвръкне от гърдите. После осъзнаваш, че ти остават само 10 минути до първата ти битка - вече си обзет от паника.

В един момент си чуваш името. Като на сън се запътваш към тепиха, който тъкмо са обявили. Съветите от съотборниците ти в последните мигове остават приглушени от страха. Цяло чудо е, че още можеш да си стоиш на краката - камо ли да се изправиш срещу добре подготвен опонент.

Стъпвайки на тепиха, имаш усещането, че целият свят те гледа - неудобно, давещо чувство. Като поздравяваш противника си той гледа право през теб, без никаква емоция - истински звяр.

Инстинктивно, започваш с двоен удар - резултатът обаче е нулев. Противникът ти обаче отвръща и целуваш тепиха. Гардът ти, така прехвален от съотборниците ти, беше просто разбит. Напрежението е невероятно и усещаш, че дробовете ти са се свили едва ли не до размера на фъстък. Вече падаш по-точки, а още по-лошото е, че си едва в началото.


Звучи ли ти позната тази история? Ако ли не, значи можеш да се считаш за един от малкото късметлии. Всъщност, повечето спортни психолози потвърждаават, че поне 4 от 5 състезатели са изпитвали такива притеснения в своята кариера.

Притеснението и чувството на неудобство преди турнир не са непонятни за състезателите. Потните длани, ускореният пулс, треперещият глас - всички тези симптоми преди битка се проследяват години назад в развитието ни като вид. При опасност, мозъците ни имат малко време да преценят ситуацията и да ни дадат знак дали да бягаме или да се бием. Ако става въпрос за оцеляване, по-вероятното решение ще бъде бягството. И сред животните е така - зоолози сочат, че дори и конфликтите между диви котки се превръщат в ожесточена битка в едва 10% от случаите.

Въпреки че хората не живеем в пещери и не разчитаме на лов и събиране на плодове, за да оцеляваме, хормоните, които се отделят от мозъка все още напомнят за онези времена (дори и в контролирана среда, в битка по правила):

“Не се бий, тъй като може да се нараниш или да умреш. Да бягаме!”



Не е лесно в такива екстремни ситуации човек да подхожда спокойно, но не е и недостижимо. Някои намират решение в йога, тайчи, кратки дремки или в агресивния рап. Други ходят на терапии, търсят обяснения в разни суеверия или се наслаждават на залези. Разбира се, вдъхновението понякога идва и от велики исторически личности, като колонел Hans-Ulrich Rudel, например. Без значение как ти изглеждат нещата на тепиха, Rudel е бил в 1000 пъти по-тежка ситуация.

Нека ти разкажем малко за него, тъй като ако не се интересуваш от авиация или Втората световна, името му може и да не ти говори много. Което донякъде е и малко жалко, тъй като може би дори и до следващото хилядолетие няма да има кой да подобри подвизите му. Спокойно можем да приемем също, че ако Rudel е бил американец или британец, от Холивуд щяха да го превърнат в легенда. Тъй като обаче е от губещата страна, подвизите му остават непонятни за масовката.

Rudel през Втората световна война е имал 2530 бойни мисии. Да не забравяме, че това се случва по време на същата война, в която бомбардировачите на противниците са имали само по 25 ммисии във въздуха за цялата война, тъй като психолозите смятали, че това е повратна точка за екипажите. За сравнение, Rudel е имал над 1000 пъти повече мисии. Като цяло е излетял 600 000 километра с над 5 000 000 литра гориво. Rudel е пуснал над 1 000 000 кг. бомби, изстрелял е над 1 000 000 пълнителя от картечницата, около 150 000 20-милиметрови пълнителя и около 5000 37-милиметрови. Сред жертвите му са 519 танка, 70 самолетоносача, 1 боен кораб, 1 дестройър, 2 крузъра, около 1 000 разнообразни превозни средства, 150 артилерийни установки, купища мостове, влакове и съоръжения - като цяло, еквивалента на армията на една малка страна… всичко това унищожено от един единствен човек.

Излишно е да казваме, че е бил тегав. С недостижима мощ, здрава психика, безстрашие и целеустременост на бойнното поле, колкото и странно да звучи, на Adolf Hitler не му останали дори медали за непобедимия герой. Четири пъти е бил награждаван с рицарски кръст (най-високото военно признание в Германия), и вместо да му се дава поредния пети, било взето решение да се обединят всичките в един нов “супер” медал. Та, на 1-ви януари 1945, Hitler лично връчва на Rudel Рицарски кръст на Железния кръст със златни дъбови листа, мечове и диаманти. До ден днешен той е единственият в немската военна история, възнаграждаван с този орден.

Въпреки че подвизите му сами по себе си могат да бъдат вдъхновение за мнозина, нещата не приключват тук. Rudel така и не е бил признат като високопоставен военен пилот - късно през войната младият кадет все още е бил далеч от позицията на боен пилот. Всъщност, животът му даже винаги е бил обвързан с трудни моменти.

Въпреки че действията му говорят достатъчно, невероятната му способност да се справя с всякакви трудности е истинското вдъхновение в случая. Той просто е бил наясно как да влезе в битка и да запази самообладание под напрежение. Официално е унищожил няколкостотин от играчките на Сталин, но също така е бил и свалян над 30 пъти - винаги е успявал да се връща в базата. Сериозно ранен е бил 4 пъти (като броим и един ампутиран крак), но винаги се е завръщал малко след това, да си довърши работата.

Роден в Silesia през 1916, като син на лутерански министър, страстта му зза летенето възниква още в ранна възраст, когато 8-годишният Rudel скача от покрива с чадър (чупейки си крака). Вече като по-голям, през 30-те разбира, че на водещата национал-социалистическата партия са й необходими милиони души, за да си изпълни плановете. Това се оказва възможност за мнозина амбициозни млади германци като Rudel. Рус, атлетичен и във форма, той пасва идеално на нацистката идеология и виждане за воина на бъдещето.

Това обаче не компенсира за слабото му представяне като ученик - изпитвал е трудности да усвои начина на управление на един от самолетите на Райха. Разликата в налягането, която се отразява на самолета при дълбокото “гмуркане”, необходимо в практиката, се оказва прекалено сериозно предизвикателство за младия кадет. Липсата на връзки и произхода му също не помагали особено за развитието му. По онова време Luftwaffe е магнит за младежите от по-високата класа, особено от военната аристокрация, които виждали кариерата в авиацията като перфектен начин за впечатляване на девойките и трупане на спомени. Навярно се досещаш, че Rudel не е бил точно от тозо тош. Но това не му е пречело да работи здраво и да дава най-доброто от себе си. Детската му мечта никога не е била по-близо до него и не би допуснал никой да му я отнеме. Един от инструктурите си спомня Rudel като страннна птица:

“Не ходи по партита, не пуши, само пие мляко и не разказва особено за жени - повечето си време посвещава на спорта.”

Трудът му се отплаща и той завършва академията на косъм. Въпреки че е приет в Luftwaffe, Rudel се оказва неподходящ за Jurkers 87 - може би най-известният саммолет от Втората световна. Вместо това бил пратен в разузнавателното. Мисията му в Полша била разочарование за Rudel. След като Германнските сили завладяват голяма част от западна Европа, Luftwaffe насочва фокуса си към съпротивата на Ла Манша. Разочарован Rudel пропуска тази мисия и остава на земята, гледайки как колегите му от академията заминават за Великобритания. Тогаваа започнал да се чуди дали някога въобще ще види кабината на Junkers 87 отвътре. Прехвърлянето му като резерва в Крит също не помага за постигането на желание ефект - офицерът, който преглеждал досието на Rudel, отказал да го пусне с една от машините, основавайки решението си на факта, че

“Ще бъде скъп разход на материал.”

И тогава се намесва Съветският съюз, отваряйки голямата възможност, която Rudel чакал толкова време. За нея и за редица други подвизи на непобедимия ас, ще ти разкажем в Превърни напрежението преди състезание в мощно оръжие II.
0 споделяния
  Сподели
Мнения в Facebook

Последни новини

Оферта на деня

Горещи Новини

Видео

Най-четени статии днес