Таекуондо - от бойно изкуство до боен спорт

Изглежда малко са нещата, които практикуващите бойни спортове не харесват повече от откровеността и фактите. Голяма част от историята на бойните изкуства изглежда съвсем съзнателно игнорира или изопачава тези два елемента. Затова и книгата на Udo Moenig, озаглавена “Таекуондо: От бойно изкуство до боен спорт”, може да бъде разгледана като доста смел опит да хвърли светлина върху историята и практиките в корейските бойни изкуства.

Moenig, бивш член на германския национален таекуондо отбор и университетски професор в Южна Корея, със сигурност не е сред враговете на тези изкуства. Вместо това обаче, той показва завидна страст да достигне до истината за техния произход и развитие.

Той започва проучването си, разбунвайки всички митове за древните корейски бойни изкуства. Въпреки че за не един от съвременните стилове като таекуондо твърдят, че произлизат именно от такива древни изкуства, Moenig убедително показва, че тези изкуства или не са съществували, или ако са, са били изчезнали от света много преди да се появят модерните “вариации”.

Въпреки че таекион, игра с ритници, прекъснала своя път преди около 100 години, е един от най-цитираните предшественици на таекуондо, Moenig успя да да развенчае и този мит, споделяйки нататък в книгата си, че съвременните таекион практикуващи до голяма степен са повлияни от таекуондо, а не обратното.

Дори и да не е новина това, че таекуондо и други бойни изкуства от 20-ти век произлизат от други древни изкуства, Moenig успява да разкаже в детайл процеса, довел до превръщането на таекуондо от вариация на японското карате в собствено и уникално бойно изкуства. Авторът на книгата успява да постигне това с анализ на техническото развитие на изкуството.

Докато много сериозни академични историци, изследващи бойните изкуства, често сякаш отбягват да навлизат в технически дискусии, разделяйки техническата част от историческата, Moenig вкарва нова свежа гледна точка. В случая единствено проблем биха срещнали само по-несериозните практикуващи, тъй като може да не разберат някои от техниките, описани в книгата, но със снимки, описания и други пояснения, Moenig успява да предаде своето послание изключително разбираемо.

Въпреки всичко, книгата на Moenig не е технически наръчник, а по-скоро задълбочен анализ на развитието на изкуството. Нестандартният му подход безсъмнено успява да изкара извън комфорт фанатиците и твърдо вярващите в митовете покрай корейските бойни изкуства, но в заключение на книгата си самият Moenig споделя:

“Книгата може да бъде радикална и дори обидна за мнозина от практикуващите таекуондо, но не целя това. Моята мисия е да допринеса за по-пълноценни и открити дискусии, насочени към естеството и развитието на таекуондо като бойно изкуство и спорт."