Мартин Кръстев и боксов клуб Национал

На 26 декември 1996 година Мартин Кръстев печели европейската титла по бокс за професионалисти в категория "суперпетел" срещу французина Салим Мечкун след нокаут още в първия рунд. Шест месеца по-късно той я губи в битка с британеца Оливър "Прокобата" Спенсър, поставен под... N8 в европейската ранглиста и пълен аутсайдер при залаганията за мача. За историята обаче Мартин Кръстев си остава първият български е в р о ш а м п и о н по бокс за професионалисти. Малко след него това прави и друг български боксьор - Тончо Тончев. Общото между двамата е, че са работили със световноизвестния мениджър Филип Фондю. Дотук с приликите. В момента Кръстев върти частен боксов клуб и школа "Национал" в зала на националния стадион "Васил Левски". В сърцето на София големият боксьор учи на тънкостите в своя спорт всички желаещи, готови да заплатят символичната такса от 50 лв на месец. "Телеграф" ви предлага един разговор с Кръстев, който логично започва с титлата му отпреди 12 години, миналото и бъдещето на аматьорския и професионален бокс, както и предизвикателствата пред човек, решил да развива самоиздържащ се спортен клуб в България. Мартин започва професиналната си кариера през 1992 и приключва през 1999-та. Активът му на професионалния ринг е 23 победи (16 с нокаут), 8 загуби и 1 равен. Имал е мачове със световните шампиони Фабрис Бенишу и Стиви Робинсън. Като аматьор има победи над 3-кратния световен и 3-кратен европейски шампион Серафим Тодоров, както и над олимпийския вицешампион от Сеул 1988 Александър Христов.

мартин кръстев бокс тренировки

Титлата
Всичко стана благодарение на това, че през 1991 година в София по-случайно стечение на обстоятелствата пристига един от най-известните боксови мениджъри в света - Филип Фондю. И други са идвали преди него, но той се заема да организира мачове с българи, при това доста сериозно. Запознава се с Марияна Борисова, която му помага в контактите у нас. Свързва се постепенно с Цачо Андрейковски, Петър Лесов и така постепенно набира ядро от боксьори, които започват да се изявяват на професионалния ринг. Тогава имаше страшно много добре подготвени боксьори, които си търсеха препитание. Дружествата се разпуснаха, заплати вече не се получаваха и за тях това беше шанс да си изкарват хляба с това, за което най-добре са подготвени. Сред най-известните имена, които тръгнаха по този път са Благой Соколов, Маньо Атанасов, Емил Чупренски, Боби Абаджиев - все бивши национали, медалисти от големи първенства. Всички бързо пробиха при професионалистите, тъй като бяха добре тренирани, имаха инерцията от социализма, когато се гледаше много сериозно на работата в залата. В един момент обаче някои просто спряха да тренират, разчитаха само на придобитата инерция и логично настъпи срив във формата им и не успяха да преминат в по-горно ниво. Аз успях защото през цялото това време не спирах да тренирам здраво. През нощта работех, а всеки следобед леех пот в залата. Малко си пренастроих играта спряма изискванията на професионалния бокс. Нещата ми се получаваха. Спечелих няколко мача, хората видяха, че има потенциал в мене.След две години мачове из целия континент влязох в десетката на европейската ранглиста в своята категория.Това се случи в началото на 1994 година. Нови две години ми отне, за да се изкача от десетката до официален претендент за титлата. Минах през всички стъпала. Спечелих я абсолютно по най-трудния начин. Като официален претендент стартирахме преговори с мениджърите на Салим Мечкун къде и при какви условия да се проведе мачът.За всеки двубой се прави търг. Не получих достатъчна подкрепа от телевизията, докато зад Мечкун застана могъщият Canal +. Постигнахме една приемлива цена и се съгласихме мачът да е във Франция. Успях да го победя. При това в родния му град и така вдигнах пояса. Това в общи линии беше и моят връх на професионалния ринг. Бях вече на 28 години, половината от тях в аматьорския бокс. Усещах, че не мога да продължа нагоре. Защитата на титлата трябваше да е с един корсиканец. Неговите мениджъри бяха ни проучили и знаеха, че нямаме пари зад гърба си. Постигнаха много ниска цена при пазарлъка. Тогава мениджърът на легендарния шампион в тежка категория Ленъкс Люис - Франк Малоуни, предложи доброволна защита на титлата с Оливър Спенсър, зад когото стоеше Sky sports. Предложиха добри пари, които беше лудост да откажеш. Загубих титлата, но можех да я отстъпя и на корсиканеца. След това изиграх още три мача и приключих с кариерата си на боксьор.

Школата
Вече четири години се занимавам с тази зала и с аматьорския боксов клуб "Национал". Имам няколко състезатели - мъже, юноши. Ходят по състезания на абсолютно аматьорски начала, единствено ентусиазмът ги задържа. В първия кръг на републиканското останахме десети в отборното класиране в конкуренцията на 40 тима. Никой от тях преди това не е бил боксьор. При някои се получава, при други не, което е нормално. Идват доста млади хора. Има някаква мода към бокса в момента. Лошото е, че младежите започват да се интересуват сами едва като навършат 18 години, което е доста късно за високо спортно майсторство. Почти невъзможно е да подготвиш един състезател от дете. Родителите не искат синовете им да се занимават с бокс. Набляга се на образованието и езиците. Това е нормално за времето, в което живеем. Когато аз започнах да се занимавам с бокс в годините на социализма, беше престижно да си спортист. Сега вече не е. Трудно е да се поддържа огънят на аматьорския спорт. Наемите са високи, всичко е много скъпо. Усеща се липсата на държавата, която би трябвало да подпомага такива дейности. Заради високия наем например не можем да си позволим да наемем още един треньор. Трябва сам да наблюдавам всички. Справям се, макар и да е трудно.

Разбира се, работата ми носи голямо удовлетворение. В клуба активно тренират 30-ина души. Много започват и се отказват бързо. Интересът на някои е да се научат да се бият и да показват наученото на улицата. Веднага ги разпознавам, но какво да ги правя. По-интелигентните разбират, че боксът е спорт, идват да ваят хармонично тяло или просто да се разтоварят.

Професионалисти и аматьори
Много от боксьорите се прехвърлят сега при професионалистите, но вече са на пределна възраст и е късно да направят нещо голямо. Говори се упорито, че Кубрат Пулев мисли за подобна промяна. Ще му е трудно. Изискват се огромни лишения. От сегашните ни професионалисти най-сериозно ниво държат Галя Иванова и Александър Владимиров. Аматьорският ни бокс също не е на добро дередже. Постоянно се говори за подмладяване, смяна на поколения, а аз такова нещо не виждам. Викат в националния Димитър Щилянов - за какво подмладяване говорим. На последната "Странджа" пуснаха млади състезатели, но това беше по-скоро от безизходица, отколкото някаква стратегия. Освен това в школите треньорите продължават да учат боксьорите по старите методи, да "кълват" точки, което вече не е актуално. Вече се точкува само плътен удар. Просто от малки боксьорите ни не са научени и е трудно след това в националните гарнитури да се развият правилно. Песимист съм, но дано бъда опроверган.

В залата му идват и жени
Интересен феномен за Мартин Кръстев е големият брой занимаващи се с бокс в момента жени. Някои само започват, водени от любопитство или от разкази на приятелки, но други като второкурсничката в специалност "Биотехнологии" в Софийския университет Деница Андреева боксът остава траен интерес.

"Вече почти година се занимавам в залата. Правила съм и някои прекъсвания, но като цяло имам 8-9-месечен боксьорски стаж", казва атлетичната брюнетка, която видимо изглежда по-напреднала от останалите в тренировъчната зала в заниманието от 15,00 часа.

"Сама си избрах бокса, не съм повлияна от никого. Ще тренирам, докато ми харесва. Засега няма изгледи да ми омръзне", допълва Деница, докато си поема трудно въздух след тежката серия лицеви опори на ринга.