Паулино Ускудун е един от най-добрите боксьори в цялата история на испанския бокс.
Той е роден през 1899-та и още като дете става известен с огромната си сила. След като баща му умира, той става касапин в Доности. Той става известен от състезания по аизколарица (кълцане на дърво), откъдето идва и прякора му "Дървосекача".
През 1923-та, след като приключва военната си служба, той заминава за Париж, където започва професионалната си боксова кариера. Той първо става шампион в тежката категория на Испания през 1924-та, а след това и на Европа през 1926-та. На следващата година се мести на ринга в САЩ.

Той има много паметни битки в кариерата си срещу шампиони като Макс Баер, Примо Карнера и Макс Шмелинг, с когото се бият 15 рунда, но испанецът губи по точки и не успява да стигне до световната титла.
Последната битка на Паулино е през 1935-та срещу Джо Луис. Тогава испанецът е в залеза на кариерата си и вече оттеглил се от спорта, но решава да се върне за битка с Джо - малкия "Кафяв бомбардировач", който унищожава всеки свой опонент по брутален начин. Същото се случва и с Ускудин, който е сломен до четвъртия рунд.
Това е първата загуба на Ускудин от 70-те му професионални двубоя, в която той е нокаутиран. Самият Луис споделя, че ударите които е нанесъл в тази битка са били най-силните му от цялата кариера.
По време на битката Луис избива всичките златни зъби на Ускудин, които се разпръсват по пода на ринга.
Журналистът Джим Мъри споделя:
"Луис изби златните зъби на Ускудин в толкова различни посоки - рингът излгеждаше така, сякаш някой бе настъпил и счупил ръчен часовник и частите му се бяха разхвърчали навсякъде."
Мениджърът Джо Джейкъбс пък споделя:
"Човек, който може да счупи злато с удара си, не бива да получава лиценз за бокс."
Със сигурност доста емблематична битка, но никак красива особено за Ускудин, който след това не се бие повече.