Тренировка на спецчастите

Рейнджърир зелени барети, тюлени и бойци от други специални части. В съзнанието на обикновения човек това са машини за убиване, способни с голи ръце да видят сметката на врага .Хората са убедени че системите за ръкопашен бой предназначени за армията са и най-подходящите за улична самоотбрана. Така ли е в действителност ? Не точно.

Тази статия ще изложи някои от главните разлики между военните и цивилни бойни системи и щедаде насоки  да се приложат някои от армейските методи в подготовката ни по бойни изкуства.

Първото нещо което забравят цивилните е че военните системи не са създадени невъоръженият войник да се крие из джунглата и да дебне лошия и добре въоръжен противник, за да го набие. Воените харчат милиарди долари годишно, за откриването на оръжия с които това да бъде сторено и никой не смята че бойните изкуства са достатъчни.

Истинската причина за обучението по ръкопашен бой е изграждането на самоуереност и боен дух у новобранците. Разбира се техниките са и ефективни, но ако попитате повечето членове на въоръжените сили относно тренировките които провежат ,те вероятно ще ви кажат че агресивноста и инстинкта за убиване са много по важни за техните инструктори от бойните техники.
Още по важно обстоятелство е че в програмите за обучение се набляга главно на работата с оръжие, а на ръкопашния бой са отделени три часа за девет седмичния период на обучение.

Това не значи че офицерите пренебрегват значението на уменията  за водене на невъоръжена борба.
 

В гражданския свят хората тренират бойни изкуства по различни причини: самоотбрана, фитнес, здраве, попълване на културни познания и др. В армията обаче целта на тези занятия е да позволи на боеца да преодолее психологическата бариера която възпира едно човешко същество да проведе акт на насилие над други.
 

В забележителната си книга On Killing, полковник Девид Гросман анализира реакциите на човек по време на стрес в бойна обстановка. Той отбелязва че насилието където и да е, било на бойното поле или зад ъгъла на улицата, изправя хората пред една вътрешна психологическа съпротива която може да им струва скъпо. Тренировките по ръкопашен бой е един от способите които подготвят воиниците да преодолеят това. Методиката на тренировка обучава боиците да прилагат насилие и да раздават възмездие. Така те ще са агресивни по време на бой. Докато   преподаваните техники  са на ниво бял, максимум жълт пояс в някое цивилно училище по бойни изкуства, то упражненията с които се постига гореспоменатата нагласа ще бъдат полезни в подготовката на всеки целящ ефикасност в реален бой. Ето някои от тези методи.

1) Нужни са ви няколко добре екипирани с защитни средства партньори, боксови или хокейни ръкавици, гуми за зъби, каски и др. докато вие сте само с мотоциклетен шлем и уредни ръкавици. Започвате да се биете с по един противник, като го сменяте на три минути и така се стремите да водите боя тридесет минути. Целта е не да побеждавате във всеки рунд , а да запазите желанието си за бой и агресивноста независимо от умората. Когато станете по добър може да увеличите времето си повече от половин час или да преминете към борене с вашите партньори пак за 30 минути. Правете това упражнение един или два пъти в месеца.

2) Един от най добрите методи е  спаринга по сценарии. Определете своята лична граница физическа и душевна в която трябва да защитите себе си и своите близки. За целта трябват един или няколко партньора в защитгни екипи. Започват първо със вербални атаки към вас, обиди, псувни, последвани от блъскания или удари. Важното е преминат ли така наречената ви граница (може да се разглежда и като ниво на търпение) да атакувате решително и агресивно. Границата си определяте сам. Примерно: напсува ли ме на майка, приближили се по близо от някакво разстояние, блъсне ли ме или вдигне ръка.

3) Яхате един срещу друг гимнастическа пейка на разстояние една протегната ръка или просто стоите прави, но секундантите ви пазят да не отстъпвате назад. Екипировката ви -боксови ръкавици и каски. При сигнал започвате да нанасяте един на друг  дъжд от удари без да се пазите в продължение на 15 секунди. Стремите се да ударите противника колкото се може повече пъти. Важно е по време на упражнението да продължавате да дишате и да не си затваряте очите.

Други методи са боевете с облицовани с дунапрен тояги или торби пълни с лек материал (парцали, талаш). И тук целта е развиване на агресивност.

Източник: BG Budo