Tайните тренировки на грузинските джудисти

Чуваш го, преди да го видиш. Рев, удари по тепиха, ритъмът на падащи и издигащи се тела. В тренировъчна зала някъде в Тбилиси не се дават интервюта, нито се казват сладки думи. Тук потта говори. Важа Маргвелашвили, олимпийски медалист и многократен европейски шампион, го казва просто:

„Силата ни не е в мускулите, а в сърцето.“

Всяко хвърляне, изпълнено на турнир, е било практикувано хиляди пъти. Не бързо, а силно. Не небрежно, а сякаш е необходимост. Тренировъчната атмосфера е сурова. Всяка тренировка е физически и психически изтощителна. Не е създадена за камерата. И все пак се откроява. И точно затова грузинците продължават да се открояват на най-високо ниво.

Според анализатора и бивш джудист Денис ван дер Геест, това не е съвпадение.

„Това, което се случва там, е по-дълбоко от техниката. Това е традиция и гордост. Чувстваш това във всеки мач.“, казва той.

Тренировките са едновременно интензивни и монотонни. Десетки едни и същи хвърляния. Всеки път само малко по-бързо. Само малко по-силно. Сякаш нищо друго няма значение освен движението. И това е вярно. Защото който автоматично овладее техниката си под напрежение, печели.

Грузинският отбор е силен не само на тепиха, но и извън него. В съседната зала те вдигат тежести, спринтират и реват. Джудистите изграждат телата си така, както изграждат характера си: с повторения, болка и без място за оправдания. Треньорите, често самите те бивши топ джудисти, не споделят много.

Те наблюдават. Те коригират. Но най-вече те изискват. Тези, които тренират тук, не тренират за забавление. Те тренират, за да печелят. Това се вижда във всичко. Никой не тича, всички се движат.
В спорт, който се върти около времето, баланса и контрола, грузинското джудо има нещо специално. Нещо неизмеримо. Техните спортисти печелят не само чрез техника, но и чрез харизма.

Чрез убеждение и вяра. Вижте тайните тренировки на грузинските джудисти: