Дейна Уайт: САЩ станахме слабаци! Хабиб и дагестанците могат да ни превземат
"Отвратително е. Винаги е това, което хората не виждат.Мога да ви кажа своята гледна точка, но съм сигурен, че жена ми ще ви го разкаже по различен начин. Всичките нощи, в които стоиш буден, плачейки заради контузията, но основно заради неизмеримата болка... В мига, в който Silva си счупи крака, в мен изплуваха всички спомени за леда, обездвижения ми крак и болките в леглото. Не можеш да се движиш. Не можеш да правиш нищо. В общи линии живееш на болкоуспокоителни доколкото можеш. Просто е неописуемо. За да си представят болката, казвам на хората да намерят стоманен стълб и да му вкарат най-силният си ритник. Буквално. Без да се пестят. Опитайте се да го счупите ритайки го и тогава ще усетите дори по-малко от половината на болката, която ви очаква. Просто е брутално.Физическата болка беше съпроводена от известна доза срам."
"Необходими ми бяха 2 години, за да мога да гледам битката, в която Silva счупи крака си. И все още не мога да я гледам с нормална скорост, ами си я пускам на забавен каданс, защото звука от чупенето в реално време просто ме побърква. Може да звучи странно, но докато не се случи на Anderson, честно казано, ме беше срам от цялата тази работа. ТОлкова е унизително. Където и да отидеш, си човекът, чийто крак е бил брутално потрошен.Състезаваме се в дисциплина, с професия сме, която изисква да си изключително як и суров. Самият факт да видиш тялото ти да поддава по такъв начин е достатъчно голяма психическа травма. Съмнението в себе си остава за цял живот. Без значение кой си и какъв си. Чувството не избледнява."