Това видимо му се отразява. Година без ринг, без публика, без ритъм. Това не бива да се случва, казва Семи Шилт. Холандската легенда на кикбокса се застъпва за това големите организации по-често да позволяват на бойците си да се бият извън собствените си графици, ако няма оферта.
Шилт разговаря с медиите в България. Той е там с други бойци от тежка категория в спорта като Ернесто Хуст, Анди Сауър и Алберт Краус. Но разговорът не е за носталгия. Става въпрос за бъдещето на кикбокса. Според Шилт, организации като GLORY трябва да дават на спортистите си повече свобода, когато не им предлагат мач.
„По този начин предотвратявате някой просто да е извън ринга за една година.“, казва той.
Той посочва риска от стагнация. Боецът процъфтява в състезанията. Ритъмът, видимостта и развитието са свързани с активността. Шилт вижда, че търговските интереси все повече вземат превес. Според него твърде много се фокусира върху организацията и недостатъчно върху спортиста.
Това е източник на напрежение. Защото без активни спортисти спортът губи своето влияние. Обществеността губи интерес, когато известни имена изчезват за продължителни периоди. Шилт вижда различен подход в България. Няколко организации комбинират събития с тренировъчни лагери, където се търсят нови таланти. Това му харесва.
„По този начин привличате повече таланти и това е добре за бъдещето.“, казва той.
Според него, този подход създава поток. Младите бойци получават платформа, а опитните имена остават активни. Това поддържа спорта жив. Присъствието на икони като Ернесто Хуст, Анди Сауър и Алберт Краус подчертава това усещане. Думите на Шилт засягат по-широка дискусия в кикбокса.
Кой определя темпото на една кариера? И кое е по-важно: контролът или развитието? В България той очевидно е на страната на боеца.