13 години без Рамон Декерс

Години по-късно, все още боли. В деня, в който Рамон Декерс почина, светът на кикбокса отново си спомня име, което никога няма да изчезне. Смъртта му на 27 февруари 2013 г. беше сензация по онова време, а феновете и бойците все още усещат тази загуба.

Влиянието на Декерс се простира отвъд титлите или победите. Той се превърна в символ на холандския боен дух в чужбина и пример за подражание за поколения напред. На годишнината от смъртта му това осъзнаване удря по-силно от всякога.

Рамон Декерс е жив в историите, които се разпространяват из залите. Треньорите споменават името му, когато обясняват смелостта на млади бойци. Неговият стил, агресията и куражът му го правеха уникален. Той се би във време, когато холандските кикбоксьори градяха международни имена, и беше точно в центъра на събитията.

За много фенове той беше повече от шампион. Той беше пионер, който се ползваше с уважение в чужбина. Това даде на спорта допълнителен престиж в Холандия. Неговите битки все още се гледат и обсъждат днес, сякаш са се случили вчера.

В деня на смъртта му спортът замря. Новината го разтърси силно не само в Холандия, но и далеч отвъд нея. Декерс си беше изградил репутация, която надхвърляше границите. Смъртта му се стори сюрреалистична за мнозина.

Всяка година тази дата се завръща. Бойците публикуват съобщения, феновете споделят спомени, а стари снимки отново циркулират. Това не е задължителен повод, а искрена почит. Името му се появява отново в разговори, публикации и интервюта.

Това, което Декерс е оставил след себе си, се отразява в манталитета на много холандски бойци. Атакуване, оказване на натиск, дързост. Неговото влияние е очевидно в начина, по който хората се бият и тренират. Това прави наследството му осезаемо.

На годишнината от смъртта му светът все още скърби. Не само за човека, който си отиде, но и за чувството, което предизвикваше всеки път, когато стъпваше на ринга. Рамон Декерс може да го няма, но присъствието му в спорта е много живо.