Зареждане

История на бокса

История на бокса
Публикувано на: Юни 28, 2008 в 16:33 ч

Боксът (англ. Boxing) се появява за пръв път в Англия с пристигането на римските завоеватели. Римляните са го взаимствали от гърците и са го направили доста по брутален, както са сторили това и с гладиаторските борби, които в своя гръцки вариант не са завършвали със смърт. Но бокса напуска острова, заедно с последния легион, за да се заговори отново за него едва през средновековието. Пез второто десетилетие на XVIII век, най-добрия боксьор на Англия е Джеймс Фиг. Освен юмручен боец, той е бил още и шампион по бой с меч и с дълга тояга. Техниките на тези три бойни изкуства, той преподавал в своята академия в Лондон. Фиг нарича своя метод на боксиране ,,юмручна фехтовка". През 1719 година се обявява за шампион на Англия. Тази своя титла той защитава няколко пъти срещу различни претенденти, единия от които Нед Сутън побеждава в бокс, бой с тояга и с меч. Това ме подтиква да спомена изказването на Дан Иносанто, че "американските боксьори били взели съвременната боксова стойка от филипинските бойни изкуства, защото старата позиция не била ефективна срещу противник с нож или тояга". В действителност филипинците са взаймствали своите бойни изкуства от европейците и не трябва да се поддаваме на рекламните им тарикатщини. Фиг създава арена на която се провеждали боеве за титлата. Това място било наречено ,,Амфитеатъра на Фиг". Той умира през 1730 година и остава в историята като бащата на бокса.


Следващия шампион е неговият ученик Джордж Тейлър. По това време боевете са се водили без никакви правила. Фиг и Тейлър побеждавали в боя с голи юмруци благодарение на приспособени техники от фехтовката. Те се биели в фехтовална стойка, нанасяли силни удари, придружени с фехтовални стъпки и напади. Всичко това се е променило с появата на третия шампион Джак Браутън. Браутън печели титлата от Тейлър през 1738 година. Върховна точка в неговата кариера е боят му с Джордж Стивънсън през 1741 година. 

 

В свирепа 45 минутна битка Браутън побеждава, но противника му в последствие умира. Браутън е първия боксьор започнал да съставя стратегии преди всеки мач, след предварително проучване на противниците си. Случая със Стивънсън го подтиква да напише първите боксови правила. Боят се провеждал на оградена с ограда издигната платформа. В средата и имало очертан кръг. Боксьорите започвали боя след като преди това са стъпили на линията. Рундът продължавал докато един от тях не паднел на земята. След това играчите имали половин минута, за да стъпят на линията и да продължат боя. Който не успявал да стъпи, губел срещата. В битките с голи юмруци, много често имало счупвания на ръцете, ето защо се употребявали доста удари в тялото, борба със захвати над кръста, бой до изтощаване. Никой освен боксьорите, нямал право да е на ринга, но освен тях винаги присъствали двама секунданти и двама избрани от публиката съдии, които гледали да няма удари под кръста и да не се бие падналия противник. По същността си, тези боеве много приличали на провежданите по това време на другия край на света, битки на предизвикателството в Китай. Браутън въвежда и първите ръкавици които се използвали при тренировки, в демонстрационни мачове или от богатите ученици занимаващи се с бокс за здраве и фитнес. Последният му бой бил с по-големия син на Фиг , Джак Слейк "Норуичкия касапин". Той бил мощен и безжалостен боксьор. Коронният му номер бил подобен на касапско сечене удар, зад врата. Дукът на Къмбърланд на чието покровителство се радвал Браутън, заложил много пари на своя фаворит. Още в самото начало обаче, касапинът нанесъл тежки удари на Браутън и му затворил и двете очи. Дукът притеснен за голямата сума която щял да загуби, се развикал: "Браутън ти си сляп, не можеш да се биеш", на което Браутън отговорил: "Ваше благородие аз съм сляп, но не и бит. Само ме поставете срещу него и той няма да дочака края на деня на крака". Това му перчене обаче, не му помогнало и той бил победен. Дукът отеглил подкрепата си от него, след което се отеглил от бокса. Своята арена превърнал в антикварен магазин. Браутън умрял на 85 години.

 

Боксовото изкуство придобива нова  висота с появата на англо-испанския евреин, Даниел Мендоса. Израснал в източните покрайнини на Лондон, с испански произход и от еврейска вяра, не е чудно защо се е научил да се бие от малък, при все че е бил дребен на ръст около 157 см. висок и с тегло никога непревишило 75 кг. Той се състезава от средата на 1780 до 1820 година. Вероятно е и първият боксьор, който е популяризирал победждаването чрез технична игра с крака, прави удари и разнообразни защити, за сметка на грубата сила. В своя първи мач, побеждава Хари Каменоделеца. Признат е за голям боксьор след победния си втори мач в 1787 година, когато бие Сам "Лошия касапин" Мартин.


Следват двата неуспешни мача срещу джентълмена Ричард Хъмфрис. В първия, Хъмфрис хваща Даниел за дългата коса и  го налага до прекратяването на мача. Във втория, Мендоса си контузва крака и кърпата е хвърлена. През 1789 г. Мендоса побеждава за 52 минути. Следващата година,  той побеждава пак, този път за 15 минути. След тази среща Хъмфрис се оттегля.


1794 г. Мендоса става шампион на Британия с победата си над Бил Уор. С тази си титла той обикаля Англия, Ирландия и Шотландия в състава на трупата на Астон цирк. В Ирландия, неговият стил добива широка популярност и там той е наречен "Патриарх на ирландския умен бокс". През 1795 г. Мендоса губи титлата си от джентълмена Джон Джаксън, който тежал около 90 кг. и специалитета му бил левият прав. Това бил третия и последен мач на Джаксън.


Мендоса се бие за последен път през 1820 г. когато е на 56 години и губи от 52 годишния Том Оуенс. Умира на 73 годишна възраст.

Източник: Аркада

0 споделяния
  Сподели
Мнения в Facebook

Последни новини

Оферта на деня

Горещи Новини

Видео

Най-четени статии днес