Историята на Джо Фрейзър: Инвалидът, който победи Мохамед Али

На 12 януари, един от най-великите боксьори в историята Джоузеф Уилям Фрейзър, по-известен просто като Джо Фрейзър, щеше да отпразнува своя 79-ти рожден ден. За съжаление, блестящият спортист отдавна не е сред нас.

През 2011 г. Фрейзър почина, неспособен да победи коварното онкологично заболяване. Но споменът за големите победи и не по-малко големите поражения на "Smoking Joe" ще остане завинаги в сърцата на феновете на бокса. Нека си спомним и ние за Фрейзър

Бъдещият боксов гений е роден през 1944 г. в бедно семейство. Баща му бере памук в плантациите и губи ръката си след инцидент, а майка му готви храна за работниците.

Въпреки това родителите намират пари за малък телевизор, където младият Джоузеф постоянно гледал боксови мачове. Той не спирал да мечтае да влезе на ринга. Но в родното му село няма фитнес зала и момчето се боксира с торба, пълна със скъсани парцали.

Скоро тези тренировки трябвало да бъдат изоставени, защото Джо чупи ръката си. Поради липса на пари не могли да му поставят нормален гипс и ръката не зарасна правилно - никога не се изправя напълно.

Въпреки това, след като болката намаля, Фрейзър-младши отново започва да се боксира у дома. Той се учи не само от чувала, но и от връстници, които постоянно го тормозят - бели момчета го биели заради цвета на кожата му.

На 15 Джо се премества във Филаделфия, получава работа като месар и открива първата си боксова зала. Там той бързо става най-добрият и имал куп мотивация. Вече на 16 той е женен мъж, който трябва да храни семейството си. Боксът се превръща в допълнителен източник на доходи.

Младият талант e забелязан и скоро влизa в отбора по бокс на САЩ. През 1964 г. Фрейзър, който загуби квалификационния турнир, въпреки това отиде на Олимпийските игри в Токио поради контузия на партньора си и спечели златния медал на Игрите в тежка категория.

По пътя към успеха, между другото, Джо победи Вадим Емелянов, а на финала едва победи Ханс Хубер. Той обаче получи контузия на пръста, заради която трябваше да напусне аматьорския бокс и да работи като месар.

Хитри промоутъри от професионалния бокс го намират, а Джо приема предизвикателството и започва да тренира с невероятно усърдие. Някои елементи от обучението му бяха много необичайни.


Например, начинаещият професионалист гони кокошки, за да развие реакция, и се боксира със замразено месо. Именно тренировките на Фрейзър и неговия тип, Силвестър Сталоун отчасти използва, когато пише сюжета за легендарния си филм Роки.

Джо е невероятно силен физически, неговите упражнения за сила бяха невероятни. Благодарение на това той получи прякора "Smokin". Междувременно кариерата на Фрейзър тръгва като ракета.

Той побеждаваше един след друг, използвайки нестандартен стил. Разбира се, това не можеше да мине без трудни моменти. Джо често падаше в нокдауни и лявото му око почти спря да вижда.

Веднъж по време на тренировка фрагмент от болт влиза в окото на боксьора и с всяка година нараняването се влошавало. Всъщност Фрейзър е инвалид поради проблемите с окото и ръката си, но през 1970 г. става световен шампион, побеждавайки Джими Елис.

Много фенове обаче не смятаха Джо за легитимен шампион, предвид принудителното отсъствие на Мохамед Али. В онзи момент "Най-великият" продължи да изпълнява своята дисквалификация. Али беше отстранен от спорта поради отказа му да служи в армията.

Но през 1971 г. Мохамед, който успя да проведе няколко загряващи битки, все пак се срещна с Фрейзър на ринга. И сензационно загуби от Джо, като поражението беше първо за Али в кариерата му!

"Smoking" се оказа бърз, силен и невероятно точен. В петнадесетия рунд "The Greatest" беше напълно повален, а битката стигна до решение. Всички съдии дадоха победата на Фрейзър.

Втората битка е организирана едва четири години по-късно. Тогава Али беше на върха на кариерата си, Фрейзър също беше в добра форма, въпреки че успя да загуби с нокаут от Джордж Форман.

Въпреки това, във вълнуваща втора битка, съдиите отсъдиха в полза на Мохамед и това изглеждаше много противоречиво. На всички стана ясно, че трета среща между Фрейзър и Али е просто неизбежна. И това се случи на 1 октомври 1975 г., като получи името "Трилър в Манила".
Фрейзър загуби и тази битка от Али. След това Джо се оказа психологически изтощен. Именно той стана основната жертва на траш толка от "The Greatest". Фрейзър до смъртта си не можа напълно да прости на Али за обидите, които той тогава ръсеше по негов адрес.

В третата битка той нанесе невероятен побой на Мохамед, но самият той пропусна не по-малко. Това не беше битка, а просто взаимно пребиване. След четиринадесетия рунд Али, в полусъзнателно състояние, поиска да спре битката - но спечели!

На Фрейзър не му беше позволено да се бие повече, защото вече не виждаше нищо с дясното си око. Всъщност това беше последното голямо турне на Фрейзър. Форман отново го нокаутира, след което Джо си взе дълга почивка.

Завръщайки се през 1981 г., американецът се боксира с малко известния Флойд Къмингс. Битката завърши с равенство, след което Фрейзър окачи ръкавиците си.

Предстояха му много щастливи години, заобиколени от голямо семейство, докато през 2011 г. лекарите не диагностицираха Фрейзър с ужасна диагноза. Само за няколко месеца коварна болест погълна легендарният шампион. Фрейзър почина на 7-ми ноември 2011 година.

Основният му съперник Мохамед Али надживя Фрейзър с пет години. Да почиват в мир и двете легенди!!!