Зареждане

Demetrious Johnson: какво следва от тук нататък за Мишока?

Demetrious Johnson: какво следва от тук нататък за Мишока?
Публикувано на: Април 17, 2017 в 22:32 ч
 
от Mike Chiapetta, Bleacher Report


От дълго време насам, Demetrious Johnson е най-анонимният шампион на UFC. Веднъж на няколко месеца, UFC избърсват праха от него и го оставят да върши своето нещо. Нещо, което е близо до перфектността. След това всички пляскат възпитано, а след това забравят за него, само няколко минути след като си е тръгнал.

За поне една вечер, ние можем да се надяваме, че това ще се промени. В Канзас Сити, Мисури, Demetrious Johnson бе посрещнат като звезда, представи се като звезда и напусна залата, радвайки се на най-ярката светлина, която бе виждал по време на невероятното си властване като шампион до този момент.

Вероятно това е всичко, което бе нужно: почти безгрешно и майсторско представяне, което може да накара ченето ти да падне. Нещо, което го нареди редом до едно от най-легендарните имена в този спорт, като той скоро може и да го задмине. Победата със събмишън в трети рунд на Johnson над Wilson Reis в събота бе негова десета поредна защита на титлата му в категория “муха” на UFC. По този начин той се изравни с Anderson Silva по брой успешни защити на шампионски пояс.

“Georges St-Pierre и Anderson SIlva бяха велики шампиони, но аз съм най-добрият шампион, който някога е стъпвал в Октагона”, заяви Johnson в клетката, моменти след успеха си.


Това твърдение може да бъде обект на дебати, но неговите думи са подкрепени от доказателства, които няма как да бъдат оспорени. А освен това, той продължава и да надгражда.

Ако успее да запише още един успех, Johnson ще стори нещо, което никой друг досега в UFC не е успявал да направи. Това е аргумент, който няма как да бъде оспорен.

Сега остава въпросът - кой ще бъде човекът, който ще получи шанс да спре серията му? Дали ще видим трилогия с Joseph Benavidez? Дали Ray Borg ще получи шанс? Или пък може би UFC ще опитат да му уредят касов двубой, сбъдвайки желанието на шампиона в категория “петел” Cody Garbrandt да го срещне?

Може да се каже, че именно третият вариант е този, който Johnson заслужава най-много. Това обаче е и двубоят с най-много препятствия. Johnson ще трябва да изчака до юли, за да може такъв мач да бъде уреден. Освен това, той ще трябва и да се надява, че Cody Garbrandt ще защити титлата си срещу TJ Dillashaw.

О, и да - той ще има нужда и от седемцифрен чек. Нещо, което досега му е отбягвало в кариерата.

“Не се притеснявам от Cody”, заяви “Mighty Mouse” на пресконференцията пред медиите, добавяйки: “Никога не съм отказвал двубой с когото и да е. Обичам този тип. Той току-що спечели пояс, но аз защитих моя десет пъти. Ако той се съгласи да слезе до 125 паунда, готов съм да го посрещна. Той обаче не може да диктува условията. Или може би това не е така? Не зная, но в крайна сметка, нещата са такива, каквито са. Ако Cody иска да слезе до 125, а UFC смята, че той е готов за този шанс, тогава перфектно”.

Ако се окаже така, че на Johnson му е все едно, дали ще участва в подобен сблъсък “шампион срещу шампион”, то това е единствено защото неговата скромност е основа на характера му.

Славата също не означава почти нищо за него. Именно поради това той никога не се е стремял да променя образа си, за да се впише в архетипа на ММА суперзвезда.

“Не търся това. Това не е причината, поради която съм в този спорт. Не съм тук, за да бъда Крал на бала. Искам да бъда най-добрият боец в UFC. Мисля, че и тази вечер доказах това, доминирайки срещу граплер от световна класа. Не мисля, че в стойка дори и бях докоснат.”


 

Победата на Johnson над Wilson Reis бе дори по-перфектна от тези, които видяхме преди нея. Според данните на FightMetric, “Мишока” е лимитирал Reis до това да пласира едва 10.6 процента от всичките си удари (18 от 170). И без това е почти невъзможно да победиш Johnson. А когато през повечето време просто размахваш ръцете си във въздуха, положението става направо безнадеждно. В средата на втория рунд, Reis може би вече се чувстваше като куче, което преследва опашката си.

А както и при всички останали големи шампиони, веднъж щом Johnson накара своя опонент да окапе, краят на двубоя бе просто формалност. Johnson почти приключи Reis във втория рунд, сваляйки го на пода с коляно в тялото, а след това и опитвайки се да го довърши. Reis успя да оцелее, единствено защото бе спасен от сирената.

Reis обаче нямаше толкова много късмет в третия рунд. Вече изморен и наранен, той бе свален на пода, а последвалият армбар бе първата загуба със събмишън в цялата кариера на бразилеца, състояща се от 29 мача.

Когато всичко приключи, Reis просто прегърна Johnson. Нямаше какво друго да направи. 

В крайна сметка, именно в това се крие величието на Demetrious Johnson. Да, неговите цифри са впечатляващи. Да, уменията му са изключителни. Но по време на своите десет поредни защити, той най-вече оставяше опонентите си озадачени.

Той е толкова добър вече толкова дълго време, че преди да формулират стратегия срещу него, треньорите на опонентите му трябва да признаят някои основни истини. Ако те са честни със себе си и своите бойци, те трябва да го признаят в своите инструкции, “зная, че ще пропуснеш много удари…”

При подобно признание, обикновено следва нещо друго в последствие, някакъв план за действие или атака. Някакво теоретично нападение. Но нищо от това не се получава.

Срещу Demetrious Johnson, това е просто мечта, мираж, фантазия.

Може би сега вече трябва всички да го признаем. И може би UFC могат най-накрая да му предоставят мача, с който той да изкара парите, които заслужава. Дали това ще бъде Garbrandt или пък мястото на ко-хедлайнер във файт карта на Conor McGregor, Johnson си е заслужил това, както никой друг в историята нa UFC.

Поне в събота вечер, светът най-после го забеляза. Това е начало. Сега, когато той се върне у дома и отново изчезне от погледа ни за няколко месеца, нека не го забравяме.

Последни новини

Оферта на деня

Горещи Новини

Видео

Най-четени статии днес