Интервю със Станислав Недков

На 7 ноември непобеденият до момента ММА боец Станислав Недков постигна една от най-престижните победи в историята на този спорт в България. 28-годишният великотърновец надигра със съдийско решение ветерана от най-популярните вериги за смесени бойни изкуства UFC и PRIDE Кевин Ранделман - Чудовището. Срещата от 11-ото издание на веригата „Сенгоку" се игра в двореца на сумото „Риогоку Кокугикан" в Токио. Двубоят беше изключително оспорван и продължи три рунда. Вчера Станислав Недков, който вече има 10 победи в 10 мача на професионалния ринг, даде пресконференция в родния си град В. Търново.

- Станиславе, кога усети, че печелиш мача с Кевин Ранделман?
- През цялата подготовка бяха воден само от мисълта, че ще го победя. Ако не си сигурен в себе си, няма смисъл да излизаш на ринга.

- Колко време продължи подготовката ти за мача, който предизвика огромен интерес? 15 000 го гледаха в залата, милиони по интернет и по японската телевизия...
- Принципно се подготвям през цялата година. За тази среща целенасочените тренировки продължиха два месеца след като разбрах кой е съперникът ми. Специално искам да благодаря на личния ми треньор Георги Делчев, на Евгени Донев и Свилен Митрофанов, които работиха с мен, на спаринг-партньорите ми във В. Търново Назми Халил и Захари Мутафчиев. Разбира се, и на президента на Българската федерация по бушидо Камен Попов, който ме придружи по време на лагера в Абу Даби и, разбира се, в Токио, където седеше в моя ъгъл на ринга.

- Ранделман е вторият световен шампион, който побеждаваш тази година след Травис Улф. На кой от двата успеха се зарадва повече?
- Честно казано, на други победи, срещу по-слаби съперници, съм се радвал повече.

- Като че ли Ранделман предпочиташе да се биете на пода на ринга, а ти търсеше схватката горе?
- Знаех, че Ранделман е трикратен шампион на Съединените щати по свободна борба и очаквах да опитва да ме събаря долу. Това не ме притесняваше, защото аз самият съм започнал с борба, после продължих с жиу-жицу, кикбокс и бокс. По време на подготовката тренирах специално как да контрирам опитите му да ме свали долу. Е, в мача не винаги се получаваше, но мисля, че и боят на пода ми се отдаваше. В крайна сметка мисля, че го победих, използвайки неговата тактика и най-силните му оръжия.

- Каква бе обстановката в залата?
- Впечатляваща, 15 000 души да те гледат не е малко все пак. Преди срещата публиката бе заложила 52:48 в полза на Ранделман. За мен това бе нормално. Той е доста по-отдавна от мен в този спорт, световен шампион е и много атрактивен борец, любимец на феновете. Букмейкърите обаче даваха 1:1, 6 за моя и 1:3, 6 за негова победа, което само по себе си говори достатъчно.

- Калоян Махлянов, с когото сте приятели от детските години, беше ли в залата?
- Не. Този път не успя да дойде. Беше на лагер на 1200 км от Токио. Подготвяше се за турнир, който започва в близките дни, нямаше как да отсъства.

- Колко време отделяш на тренировките?
- Два часа сутрин и два следобед, но и през останалото време не можеш да си позволяваш волности. Няма как да си до късно по заведения и на следващия ден да си пълноценен на тренировка.

- В отсъствието на Калоян Махлянов откъде ти дойде най-голямата подкрепа?
- От жената до мен. От Юлияна Дончева, която през цялото време ме подкрепя. Този успех е общ. Посвещавам го на нея, а и на всички наши сънародници. Сигурен съм, че когато спортистите побеждаваме, повдигаме самочувствието на всички българи. Сигурен съм, че и други момчета ще потърсят своята реализация в спорта.

- Откога сте заедно с Юлияна?
- На рождения й ден я видях за първи път на живо. Преди това съм я виждал по телевизията, на снимки в списания.

- След като вече живееш с политик, интересуваш ли се от политика?
- Всеки нормален и уважаващ себе си човек трябва да се интересува от процесите в държавата си. Познавайки Юлияна, много съжалявам, че в момента не се занимава с политика. Казвам го не защото е моя жена, а защото преценявам възможностите й.

- Какво ще кажеш на момчетата, които се бият в училище и по улиците?
- Тези, които тренират в залите, не се бият в училище. Истинският спортист е научен, че е под достойнството му да прилага уменията си на улицата, за да спечели някакво надмощие. За съжаление с унищожаването на спортните училища и ученическите спортни школи децата бяха оставени сами на себе си. Компютрите взеха връх над спорта. Войните от компютърните игри се пренесоха на улиците и в училището. Новините също започват с агресия и тя влияе върху съзнанието на подрастващите.

Петко Павлов, в-к Борба