Най-големият сайт за бойни спортове

       

История на Киокушин карате - Част 2

История на Киокушин карате - Част 2
Публикувано на: Февруари 7, 2010 в 19:46 ч

Продължение на статията "История на Киокушин карате" - Част 1.

 

 

4. Киокушин в периода 1964 – 1994

След официалното основаване на стила и организацията, Oyama предприема популяризиране на Киокушин и увеличаване на школите преподаващи стила, по цял свят. Oyama събира инструктори, които имат способности в маркетинга, както и стил при набирането на нови ученици. Първоначално, Oyama избира даден инструктор, който от своя страна основава доджо в някой град в Япония. Инструктора се остановява в този град, като обикновенно прави публични демонстрации на своите умения в местни гимназии, полицейски спортни зали (където се изучава предимно Джудо), в местния парк или по време на фестивал за бойни изкуства, както и на различни училищни спортни събития. По този начин, скоро инструктора набира ученици за своето новооткрито доджо. Така от уста на уста, името на доджото и неговата популярност расте, набирайки все повече и повече ученици. Oyama също така изпраща и инструктори в други страни, като Холандия (Kenji Kurosaki), Австралия (Shigeo Kato), САЩ (Tadashi Nakamura, Shigeru Oyama и Yasuhiko Oyama, Miyuki Miura) и Бразилия (Seiji Isobe), които разпространяватКиокушин по същия начин. През 1969 година, Oyama организира „Японски Карате Шампионат” (All Japan Full Contact Championships),  което прави фурор в Япония, а Terutomo Yamazaki става първият шампион. През 1975 година, се провежда „Първи Световен Карате Шампионат” (First Open Full Contact World Karate Championships). Поякога, световните първенства се провеждат през интервал от четири години, макар при объркването настъпило напоследък в следствие на самопровъзгласили се „представителни организации”, да има до пет, ако не и повече турнири, наречени "световен шампионат", твърдящи, че представляват Киокушин.

 

След смъртта на Oyama, „Международна Карате Организация” (International Karate Organization) (IKO), се разделя на няколко групи, поради конфликт породен от това, който трябва да наследи Oyama като председател, както и каква ще е бъдещата структура на организацията и нейната философия. Преди да почине, Oyama е обявил за наследник на поста председател, своя ученик Akiyoshi Matsui (Kancho Shokei Matsui), макар в момента, мнозина да са тези, които твърдят, че са в правото си да ръководят организацията.

 

Твърди се, че единствената организация, останала лоялна към истинската „Oyama Kyokushin Honbu Dojo” (школа), както и към семейство Oyama е IKO Kyokushinkaikan със седалище в доджото (намиращо се на 3-3-9, Ниши-Икебукуро (Nishi-Ikebukuro), в зона Тошима (Toshima) на град Токио), наименована и известна като IKO Sosai (www.kyokushin-ikososai.com). Това обаче не е съвсем вярно, тъй като единствената лицензирана организация по Киокушин, в редиците на която са хората работили и преподавали рамо до рамо с Oyama е IKO Kyokushinkaikan (www.kyokushinkaikan.org), председател на която е ученика и наследник на Mas Oyama, Kancho Shokei Matsui, обявен от самия Oyama, за негов наследник. Организацията е  със седалище на 2-38-1, Ниши-Икебукуро (Nishi-Ikebukuro), в зона Тошима (Toshima) на град Токио.

5. Киокушин днес
 

Съществуващата първоначално единна организация под ръководството на нейният основател, Mas Oyama, след неговата смърт се разцепва на няколко групи, всяка от които претендира за правото на власт и твърдяща, че представлява първоначалното „Honbu Dojo”. Много от тези групи използват идентични имена или имена със съвсем малки и незначителни отклонения от оригинала. В резултат на това, има едно голямо объркване сред последователите на Киокушин, както и политическо и юридическо съперничество между групите.

 

Различните организации, произлизащи от Киокушин, изучават и преподават еднакви техники, но с различни наименования. Също така, значителен брой зали по света, твърдят, че преподават Киокушин, като същевременно обаче, нямат официална връзка с Международната организация. Въпреки, че е трудно да се определи броят им, предполага се, че учениците и инструкторите, участващи в обучението или преподаването на стила или на някой от неговите близки вариации, са милиони.

 

Твърди се, че след смъртта на вдовицата на Oyama, през 2006 година, в следствие на дълго боледуване, според японската правна система, сега пазител на интелектуалната собственост и наследство на Oyama е най-младата от неговите дъщери, Kikuko (известна и като Kuristina), която работи в оригиналният IKO Honbu (щаб, седалище). До колко това е така и отговаря на действителността, остава под въпрос.

 

Днес най-голямата и лицензирана Киокушинкай организация е IKO Kyokushinkaikan (www.kyokushinkaikan.org), председател на която е ученика и наследник на Mas Oyama, Kancho Shokei Matsui със седалище на 2-38-1, Ниши-Икебукуро (Nishi-Ikebukuro), в зона Тошима (Toshima) на град Токио. Откакто е определен за наследник на IKO KyokushinkaikanKancho (директор) Shokei Matsui, насърчава и организира семинари и състезания за бойни изкуства по целия свят.

 

Към днешна дата, Международната Карате Организация (IKO Kyokushinkaikan) с председател Shokei Matsui, има над 12 милиона членове в 125 страни.

6. Техники и тренировка

Обучението по Киокушин, се състои от три основни елемента: техника, форми, както и спаринг. Те се означават като трите „К” в следствие на тяхното японско наименование: kihon (техника), kata (форми), и kumite (спаринг).

Kihon (техника)
 

Системата на Киокушин се базира на традиционното карате като Шотокан и Годжу-рю, но включва и много елементи от бойни спортове като бокс, Муай-тай и кик-бокс в kumite. Много от техниките използвани в Киокушин карате, не са известни в другите стилове карате.

 

В тази форма на каратеинструктора и неговите ученици, трябва да провеждат твърд спаринг, за да се подготвят за full contact двубой. За разлика от някои от другите стилове карате, Киокушинакцентира върху full contact двубои, които понякога се правят без ръкавици или каквато и да е предпазна екипировка. Насилието обаче е смекчено, чрез забраната за удари с ръце в главата, което намалява риска от контузия или сериозна травма в областта на главата. Независимо, че ударите с колене и ритниците в главата и лицето са позволени, поради естеството на тези техники обаче, нараняванията са редки, а дългосрочното мозъчно увреждане, присъщо за бокса и кик-бокса, почти несъществува. Това прави обучението по Киокушин, много популярно сред професионалистите.

 

В ранните турнири и тренировки по Киокушин, ударите с голи ръце в лицето са били позволени, резултата обаче е бил, множество контузии сред трениращите, които поради това са се принуждавали да прекъснат обучението си. Oyama вярва, че носенето на защитни ръкавици, отдалечава от реализма, който този стил карате, подчертава. За това е взето решение, ударите с юмрук или лакът в лицето и врата, да са забранени по време на тренировка или състезание. По-голямата част от организациите по Киокушин, следват тази философия.

 

Технически, Киокушин е една успешна комбинация от линейната техника на мощния Шотокан (Shotokan), по-кръговите движения на Годжу-рю и силното китайско влияние. Шотокан и Годжу-рю са двата стила карате, които Oyama изучава, преди да основе Киокушин карате. Oyama изучава Шотокан няколко години, преди да продължи с Годжу-рю, където получава много добра, специализирана подготовка, под ръководството на своя ментор, So Nei Chu. Това се отразява на Киокушин, където тренировката и самите форми, в началото на обучението, много наподобяват тези от Шотокан, но постепенно преминават по-близо до кръговите техники и стратегията на Годжу-рю.

Kata (форми)
 

Kata-та представлява форма (форми) на почти ритуална самостоятелна подготовка, имитираща или възпроизвеждаща по памет, движения, необходими за практикуването на различни форми по време на двубой срещу противник. Според добре познатият, високо оценен и препоръчван Киокушин текст, „The Budo Karate of Mas Oyama” от Cameron Quinn, дълго време преводач на Oyama, катата в Киокушин следва своя произход, така:

 

Северна:

 

Северната kata произлиза от Shuri-te традицията на карате и е съставена от Шотокан карате, което Oyama изучава при Gichin Funakoshi. Днес в някои райони от имената на катите се премахва "sono".

  • Pinan Sono Ichi
  • Pinan Sono Ni
  • Pinan Sono San
  • Pinan Sono yon
  • Pinan Sono Go
Уникални:
 

Sokugi Taikyoku kata е създадена от Oyama,за да продължи развитието на уменията за удар с крака, като следват същата embu-sen (линия на ефективност) както оригиналната Taikyoku kata.

 

Южна:

 

Южната ката произлиза от Naha-te традицията на карате, като е взаимствана от Годжу-рю карате, което Oyama изучавапо време на обучението си при So Nei Chu и Gogen Yamaguchi. Двете изключения са Tsuki no kata, която произлиза от Seigokan goju-ryu и е създадена от Seigo Tada под името Kihon tsuki no kataи Yantsu,която произлиза от Motobu-ha Shito ryu, където се нарича Hansan или Ansan.

 

  • Sanchin
  • Gekisai Dai
  • Gekisai Sho
  • Tensho
  • Saifa (Saiha)
  • Seienchin
  • Seipai
  • Yantsu
  • Tsuki no kata
  • Naihanchin (Tekki in Shotokan)
Уникални:
 

Garyu kata не е взаимствана от традиционното Окинава карате, но е създадена от Oyama и носи името на селцето в Корея, където се е родил.

 

Ura Kata:

 

Няколко кати се изпъкняват в ura, което по същество означава, че по време на тяхното изпълнение, всички се обръщат с гръб. Ura kata или още наричана „обратна ката” е разработена от  Oyama, с цел развитието на баланс и умения за изпълнението на кръгови техники срещу много опоненти.

 

  • Taikyoku sono ichi ura
  • Taikyoku sono ni ura
  • Taikyoku sono san ura
  • Pinan sono ichi ura
  • Pinan sono ni ura
  • Pinan sono san ura
  • Pinan sono yon ura
  • Pinan sono go ura
Kumite (спаринг)
 

Kumite или спаринг, се използва за трениране и прилагане на различни техники по време на двубой. Спаринга обикновено е важна част от обучението в повечето организации по Киокушин, особено за учениците с по-горни степени.

 

В повечето организации по Киокушин, ударите с ръка и лакът в главата или шията са забранени. Въпреки това, ударите с крак в главата, ударите с коляно, ударите в горната част на тялото, както и ритници на вътрешната или външната част на краката, са разрешени. В Киокушин карате, спарингът full-contact се счита за последният тест за сила, издръжливост и дух. 

 

 

Прочетете продължението на статията, "История на Киокушин карате" - Част 3, тук:

https://mma.bg/resources/view/4/2190

0 споделяния
FB Сподели
Мнения в Facebook