Зареждане

Ударите - силни или бързи?

Ударите - силни или бързи?
Публикувано на: Юли 19, 2008 в 11:13 ч
Снимка: wikimedia.org

 

Получавам онзи ден едно писмо. От мой млад колега.

С мнение и въпроси относно различията в начина на удряне. Относно силата, бързината и комбинативността, относно смесения правилник, относно евентуален захват от страна на противника ... С просба за моето становище по проблема.

На кого не му е идвало на главата, пък било то по време на тренировъчен двубой или при състезание, а да не дава Бог никому, някои са го преживявали и в екстремна ситуация, когато изненадващо изнасяш най-супер скоростния си удар в целта, а опонентът ти дори не забелязва, че той е въпросния “получател”. Или когато си вложил всецяло и тотално целокупната си сила в един грозен замах, който трябва да отнесе неизвестно къде и опасността, и нападателя, и необходимостта от по-нататъшната отбрана - въобще да реши окончателно изхода на схватката. Уви, оказва се, че “неприятелят” деликатно се е изместил малко встрани, и разрушителната мощ на страховития ни удар се е изтекла в небитието, подобно на експреса, минаващ по съседния коловоз.

 

Бързината без сила. И силата, без бързина.

И как новакът да си избере начин, който да усъвършенства в упражнение, когато само по себе си нито едното, нито другото осигуряват категорична резултатност в двубоя. Поне това е, което аз откривам като контекст в писмото.

Е добре, аз предлагам да увеличим скоростта. Така ще увеличим и силата. Всъщност, ще “добием” голямо количество енергия. Ако пък подберем и подходящия момент за ония решителни и мълниеносно поразяващи целта прийоми... Които да “взривим” нито миг по-рано, или по-късно! Всичко това в една светкавичнобърза и категорична офанзива до пълното сломяване на нападателя. Един вид “Блитцкриг”!

 

Може би на привържениците на общо-оздравителните системи, именуващи себе си също “бойни изкуства”, които са нагазили дълбоко във философията на Древния Изток, тези редове ще се сторят малко стъписващи. Неотдавна имах възможността да гледам лично едно интервю с един от водещите ни инструктори в подобна система, който заяви, че ... в това бойно изкуство всъщност ги учат да не се бият! Не ме разбирайте погрешно! Аз не защитавам нито безотговорния стрийт файтинг, нито съм поддържник на идеята, че морално-етичните норми не са от първостепенно значение. Аз поддържам идеята, която ни представя още в дълбока древност Ли Чуан : “... Войната води до сериозни последствия; възможността хората да започнат война без необходимия размисъл буди безпокойство.” 

 

Но считам, че когато сме в ситуация на Неизбежна отбрана, на Крайна необходимост, при една действителна опасност, ( не при такава, витаеща единствено във фантазиите ни), ние трябва да сме ефективни в самозащитата. Това е наше право.  В тази връзка в един класически виетнамски трактат по бойни изкуства от 18 в. четем: "...Войнското изкуство трябва да бъде практично, както никое друго. Поради това, при овладяването му главно внимание следва да се отделя на особеностите му при употребата в истинския бой..."

Сме ли в състояние да се защитим ефективно, безапелационно неутрализирайки нападателя, а оттам и да преустановим нападението върху ни, ако не умеем да удряме бързо и силно? ( Несъмнено, голите ръце, като резултатно средство за самозащита не стоят толкова напред в списъка, колкото се опитват да ги наредят редица школи по юмручни изкуства. Тези, които са чели книгата ми  “Ефективна самозащита” знаят, че аз ги нареждам едва на шесто място, след огнестрелните, хладните, газовите, електрошоковите и подръчните средства за самоотбрана.)  

 

Малко физика*

Всички имаме понятие що е то енергия – и кинетична, и потенциална. Това е добра причина да бъда възможно най-кратък.

Всяко тяло, което е в движение, притежава енергия – кинетична. Когато тялото е в определено положение, от което му предстои да премине в движение, т.е. да извърши работа, казваме, че притежава потенциална енергия. Така една стрела при опъната тетива на лъка “разполага” с потенциална енергия, а когато лети – същата вече има кинетична енергия. Подобно е и положението при тъй наречения “удар на улицата” – всъщност, този принцип е застъпен в много класически прийоми в редица източни училища по юмручни изкуства. Силното усукване на тялото и изнасяне на юмрука назад, почти до позиция зад гърба, довежда до положение на потенциална енергия. Изнасяйки юмрука в удар с широк размах и усукване на тялото обратно, имаме наличие на кинетична енергия.

Относно енергията съществуват два закона : първият е, че енергията се превръща от единия вид в другия. ( Вторият – че количеството енергия в природата остава постоянно.) Горепосочените примери донякъде илюстрират и първия, и втория закон.

В крайна сметка обаче, в случая ни интересува конкретно мигновеното отдаването на енергията на движещата се ударна част, върху противника, при което той да загуби способност за по-нататъшна агресия върху ни. Трябва да имаме предвид обече, че за привеждането на каквото и да е тяло от покой в движение с определена скорост, е необходим определен интервал от време. Никаква сила, дори и при незначителна маса на тялото, не е в състояние да го приведе в движение мигновено. От формулата Ft = mv където F е силата, действаща върху тялото, t – времето, m – масата, и v – скоростта, всекиму става ясно, че колкото е по-голяма масата ( нали си спомняте от часовете по физика, че масата и теглото не са съвсем едно и също нещо ), толкова по-голям интервал от време ни е необходим, за да приведем тялото в движение. Споменавайки силата, действаща върху тялото, за да го приведе в движение, всъщност в случая ние имаме предвид мускулното напрежение, която сила оказва натиск върху пода. Оттам, по закона за равенството на действието и противодействието ние се “изтласкваме” напред, вследствие на дадената ни начална скорост. Ако силата продължава да действа, “добиваме” ускорение – това всъщност е величина, с която скоростта се променя за секунда. Какво имаме дотук?

 

Накратко – причина за движението е силата, тя дава ускорението, което променя скоростта. Е, добре, време е да се върнем към енергията! Знаем, че кинетичната енергия е равна на полупроизведението от масата и квадрата на скоростта. Формулата е следната :

Eк = (mv²) :2   където Ек  е кинетична енергия, m - масата и v - скоростта.

( Е, това не е популярното изписване, но четвърт час не можах да сложа дробната черта на мястото и, и реших да го представя така ...) Та, колкото по-голяма скорост “развием”, в следствие на силата, породена от мускулното напрежение, ускорението и т.н., и “наслагвайки” я към масата си, толкова повече енергия ще сме в състояние да отдадем чрез ударната част върху противника. По тази и причина във всички класически и съвременни училища по юмручни изкуства се препоръчват приблизително едни и същи неща – определени начини за поставяне на стъпалата, наличие на “напрежение” в абдомена и долните крайници, развитие на скоростта за “сдобиване със сила” ...

 

В заключение, да разгледаме и момента на контакта с противника. Няма да ви занимавам повече с формули и символи – който желае, може да направи справка по всяко време в учебниците по физика. Когато две тела се ударят, при удара по-бързо движещото се ще упражни натиск върху другото, от което първото ще загуби скорост, а второто – удареното, ще “спечели”. От своя страна, по закона за действието и противодействието, удареното ще “върне” съпротивление на удрящото, с равна сила, в обратна посока. Това е и причината, поради която, когато удряме изключително силно върху тежък чувал, или стенна възглавница, или някакъв там голям по площ и маса тренировъчен уред, и “задържаме” в контакт ударната част, да получаваме странни вибрации в главата и болезнени усещания в контактната повърхност.

 

Другият метод, при който рязко издърпваме ударната част веднага след контакта – препоръчван в ред класически школи, освен, че създава един вид “кумулативен” ефект на удара, отдавайки енергията мигновено върху противника, допълнително “прекъсва и връзката” между ударната част и поразената зона,  препятствайки донякъде противодействието на силата с обратна посока.

А може ли да бъде хванат удар, изпълнен по първия  начин, и в състояние ли са действително да “спрат противника” втория вид прийоми?

 

На тези въпроси не може да се отговори еднозначно. И независимо, че съвсем леко докоснахме един немаловажен проблем - този с времето, необходимо дадена сила да приведе тялото в движение, нека разгледаме този въпрос и от един друг ъгъл.

 

Нито по-рано, нито по-късно

Учителят Тиен понякога ми казваше, че няма бързи и бавни действия – има изпълнени не навреме. “Усещането” за точния момент е толкова от съществено значение, че без съмнение, в 99 % от случаите на стълкновение, то решава изхода на схватката. Тъй като всяка една екстремална ситуация е характерна с постоянна промяна на обстановката, поради това, ни се налага “ постоянно да се осведомяваме”, и то, в изключително кратко време – т.е. непрестанно да анализираме и да си отговаряме на въпроса “Какво става в действителност в момента?”

 

Насочването на съзнанието и съсредоточаването му върху определен обект или действие има за база рефлекс за ориентиране – “Какво е това?” Когато вниманието се активизира вследствие на дразнител непреднамерено – т.е. ние не сме си поставяли предварително за цел да се съсредоточим върху обекта – можем да говорим за неволево внимание. При този вид внимание от значение са особеностите на дразнителя – впечатлява ни поведението, мястото към което не се “вписва”, цвета на облеклото, някакво характерно движение и т.н.

 

Когато вече преднамерено насочим вниманието си към обекта, придружено от известни волеви усилия да го задържим, говорим за волево внимание. Тъй като в този случай от съществено значение вече са и интересите на личността, то това е едно аргументирано действие за решаване на конкретна задача. От степента на съсредоточеност – т.е. концентрацията на вниманието, зависи до голяма степен успешното решаване на тази конкретна задача. При преобладаващи зрителни възприятия в случая, се извършва един сложен анализ и синтез на обекта, като съвкупност от съставни части и присъщите им свойства.

 

Последвалото осмисляне на възприятието се изразява в тълкуване на възприятието, в съответствие с придобитите от преди знания. Това осмисляне определено зависи от професионалния опит, от обема от знания, от цялостния житейски опит и в психологията** се нарича аперцепция. В сложния процес на възприемане, анализ и синтез на действията на обекта, всяко едно неправилно или изкривено възприемане може да доведе до непоправими последици. При уплаха или смущение е твърде трудно да се реагира адекватно и трябва да признаем, че реакциите в такива случаи са непредвидими.

 

Всичко това изисква време. Тук можем да отделим цяла педя редове и няколко минути за осмисляне, свързвайки онова “първоначално насочване на съзнанието към обекта”, с крайните етапи на “вземане на решение и пристъпване към действие”. Но в действителност, твърде често за всичко това ни се “предоставя” секунда, или дори само част от нея ...

 

Някъде по-горе беше упоменато, че за привеждането на каквото и да е тяло от покой в движение с определена скорост, е необходим определен интервал от време. И никаква сила, дори и при несъществена маса на тялото, не е в състояние да го приведе в движение за едно трепване на окото. Е добре, ето и отговорите на въпросите по-горе.

 

Ако не разполагаме с  нужното време, необходимо ни да анализираме, синтезираме и решим какво да предприемем, и оттук, не успеем да развием потребната ни скорост, естествено, че е възможно ударът ни да бъде “уловен” от опонента. Дали ще се измести извън обсега ни, или ще премине към захват и борба, е въпрос, пряко свързан с неговата опитност, психическа нагласа за случая и т.н. Ако ли пък сме “уцелили” точния момент, и “направим” от скоростта сила, везните се накланят в наша полза, и е по-малко вероятно да бъде “засечен” ударът ни. Почти по същия начин стои и задачата със “спиращото действие”¹ на ударите тип “камшик”. След като към голямата скорост на юмрука, която сме успели да “развием”, не наслагваме и масата на тялото, то ... просто правим сверка с формулата по-горе и получаваме отговора. Ако ли пък имаме времето, и успеем да “добавим” в резкия удар с ръка и преместването на тялото в същата посока, вероятността да неутрализираме нападателя изключително се покачва. ( В “личния ми архив” присъства един такъв неприятен инцидент, с който определено не се гордея. По време на един мач за бронза по система “семи контакт”, в едно РП, както ги наричаха тогава, в последните секунди на срещата аз толкова рязко скочих напред, нанасяйки едно гякуцуки в брадичката на опонента си, че почти щях да мина през него. Независимо, че спазих стриктно правилата, и след един наистина непълен контакт отсечено върнах юмрука си назад, той изпадна в нокаут. Може и да не повярвате, но следващите 3-4 минути ми се сториха от по 180 секунди всяка ... Е, няма да ви разказвам всичко в детайли – важното е, че накрая всички бяха живи и относително здрави, дисквалификацията ми не впечатли никого – най-малко пък мен, а ония протектори - самоделки, които незнайно как и защо съм ги запазил някак и до днес – съвсем скоро ги гледах, и впечатленията ми са, че наистина са малко тънички!)

 

Уязвими зони

Безспорно, за бързото и безапелационно сломяване на противника съществена роля играе и мястото в което попада отдадената енергия. Всекиму е известно, че не е едно и също състоянието ни след “инкасиран” удар в бедрото, и подобен удар в главата, примерно ... ( Естествено, имам идеята за прийоми, теоретически равни по сила и скорост.)

 

В много класически школи по юмручни изкуства се споменава къде мимоходом, къде по-детайлно, за значението на уязвимите точки по тялото, и за силната болка, шока или дори за леталния изход, който може да настъпи след поразяване на такива места. Учителят Тиен казваше, че съществува една стара сентенция на тази тема, която гласи, че “Ако няма дием хюет – няма конг фу!”, т.е. без задълбочено познаване на уязвимите места не можем да говорим за някакво Висше майсторство.

 

Всяко едно училище по юмручни изкуства използва за “цели” определен брой витални зони – някъде изучават прецизно само 4-5 места, другаде много повече, но така или иначе това включва освен “топографията” на съответната цел, така също и последствията при поразяването, в зависимост от употребената сила. Успоредно с това, разбира се, се упражняват и различните начини и средства, спомагащи за успешното попадение и отдаването на енергията.

 

За тези точки всички ние сме чували и чели толкова небивалици, че истината и митовете отдавна са се оплели като двойна свивка със средна отвесна бримка. В резултат от  многократните ми разговори на тая тема с учителя Тиен, а също и с други експерти, (но те, в интерес на истината, не са били чак толкова безрезервно настроени към мен, че да споделят максимума си от знания), съм на мнение, че наистина откриването на такова познание как да е и пред кого да е, е меко казано, безотговорно. И макар, това да звучи твърде налудничаво в днешно време, когато по данни от януари 2004 в населението у нас има 316 659 законни единици огнестрелно оръжие, то познаването на уязвимите места и последствията от поразяването им с различна сила, методите, както и различните средства с които могат да бъдат поразени – всичко това наистина е в състояние да даде възможност за бързо и резултатно неутрализиране на нападателя, естествено, при подходящи за това условия, и да ни даде шанс за оцеляване.

 

Безспорно, вероятността определени точки да бъдат точно и резултатно достигнати, особено при един постоянно движещ се и агресивно държащ се нападател, не е толкова голяма, колкото това изглежда на пръв поглед. Общо взето, като идея бих посочил, че подобен е шансът, ако държим в ръка късоцевно оръжие, да простреляме точно нападателя, докато той маневрира на открито и зад различни укрития, стреляйки в същото време върху ни ... Определено това значително се различава от необезпокояваното прицелване в непомръдващата хартиена мишена на стрелбищния коридор – подобно на “замръзналия” в определена позиция партньор в тренировъчната зала.

 

Ефективност и морално-етични норми

Един древен китайски военноначалник – Ту Ю, казва, че “Атаката може да не се отличава с находчивост и остроумие, но трябва да се проведе със свръхестествена бързина”.

 

Една късна вечер, преди много години, мой колега с когото практикувахме заедно, се оказал изведнъж в критична ситуация. Една млада жена се вкопчила в него с молба за помощ, докато в допълнение на картинката изневиделица се появил отнякъде и огромен мъжага, който без много обяснения се втурнал отгоре му. Нашето момче нямало време дори да се уплаши и му теглило просто един бърз ритник в слабините, което принудило колосалният му нападател да преустанови временно атаката си. “Скъпа, се обърнал младежът към жената максимално експедитивно, имаме на разположение само две минути, за да вземем преднина. Давай рязко да се изнасяме!”

 

В случая, проблемът е бил решен бързо и ефикасно, като след преустановяване на нападението е преустановена и отбраната ... И морално, и законно!

 

На многа места в родните форуми по бойни изкуства чета, че съвремието изисква ефективност, а не философия. Това е едно определено незряло разбиране на бойните изкуства – но като се има предвид преобладаващата възраст и малочисления стаж на пишещите такива поустинги, тази позиция е обяснима. Какво би станало обаче, ако от конвейра, наречен “еди кой си клуб по бойни изкуства” излизат само и единствено ефективни малоумници, способни да омачкат всеки инакомислещ и инакоизглеждащ?

Да бе, ясно е, че стават общественоопасни! В другия случай също – ако си се налапал с много високомъдри мисли, обаче нападателят не ще да те слуша, ами започва поетапно да ти троши главата – какво? Чакаме да долети отнякъде Батман? Безспорно, истината е някъде по средата ...

 

Това е и причината, обучението в старите класически школи да бъде толкова продължително – с цел да създаде не само ефективни бойци, но и да промени начина на мислене и поведение на практикуващите. В положителен аспект, естествено. Защото Висшето майсторство се състои в това, да предотвратява, а не да решава проблема. Е, когато обстоятелствата налагат – и да го решава.

Защото, както се казва в една стара виетнамска сентенция : “Войнът – това винаги е качество, а не количество!”

С уважение към читателите : Краси Василев

* За да бъда коректен по отношение на понятия, закони, формули и т.н., съм ползвал “Физика. Механика” на Георги п. Манолов от 1947 год. Хареса ми посвещението на автора – “Плод на четиридесет годишен труд – за улеснение и наслаждение.” Ако някой от читателите е смутен от годината на издаване, и се опасява, че информацията вече може да не е актуална, да се отнесе към съвременните учебници по физика.  :)

** По отношение на понятията, свързани с психологията, съм ползвал учебника по психология за 10 клас, с автори Ив.Нетов и Ал.Такев, издание на Народна просвета, 1980 год.

¹ Под “спиращо действие” имам идеята за “спиращо действие на куршума”. Става въпрос за величина, определяща интервала от време от момента на попадането на куршума в тъканите на организма, до настъпването на шок и загубване на способност от простреляния да оказва съпротива. За повече информация препоръчвам книгата на Румен Лазаров “Самозащита с пистолет”.

 
Източник: BG Budo

Последни новини

Оферта на деня

Горещи Новини

Видео

Най-четени статии днес