Зареждане

Трябва ли децата да вдигат тежести

Трябва ли децата да вдигат тежести
Публикувано на: Август 16, 2018 в 21:35 ч
Мнозина са усетили ползите от силовите тренировки като възрастни, но голяма част от тях са запознати с тях още от тинейджърските години.

Повечето спортни програми в гимназията имат някакъв елемент на силова тренировка, но все пак остава един въпрос - на каква възраст е безопасно децата да започнат да тренират с тежести? След началото на пубертета? И пречат ли наистина тези тренировки на растежа?

За да си отговорим, може би ще е по-добре първо да разберем защо силовите тренировки са необходими като цяло.

Нека растат


Децата влизат във форма с различни игри, като обикновено те сами си измислят правилата. Техните интереси ги насочват към различните видове спортове, а понякога просто търсят забавата. Забавлението само по себе си се определя като балансът между успеха и предизвикателството - да си сред себеподобни, да учиш нови неща. Нищо чудно, че децата обичат спортовете.
Много възрастни обаче имат представата, че единственият път към спортния успех е през подходящото образование. За да бъде успешен един атлет, той трябва да се обучава, да се специализира в един спорт и да натиска само там, без да обръща особено внимание на останалите възможности, които му предлага живота. Противно на това вярване обаче, тази практика понякога води до понижена сила и по-лоша форма, липса на различни умения - включително и спортни, като същевременно понижава интереса на децата към спорта и фитнеса.


За щастие, има и дългосрочно атлетическо развитие, което се грижи за обогатяването на децата откъм умения в различни насоки и спортове, концентрирайки се главно върху тяхното здраве. Тази практика развива както физиката, така и психиката на децата, възрастните, а дори и на цели семейства - все пак може да се превърне и в начин на живот до самия край.

Дългосрочното атлетическо развитие оборва някои популярни сред възрастните вярвания:

1. Силовите тренировки възпират растежа.
2. Доброто представяне в началото показва кой има талант и кой не.
3. Трябва да се използват програми, които са ползвани от професионалисти.
4. За да е успешно едно дете в спорта, трябва да започне отрано.
5. Единствено да се движи детето е достатъчно.


Силовите тренировки са ключови за развитието на моторните умения и атлетичността. Противно на това, което навярно сте чували, те даже не пречат на растежа. Това не означава, че децата трябва да вдигат изключително големи тежести, но все пак трябва да бъдат запознавани с подобно съпротивление - за целта са подходящи упражненията със собствено тегло (лицеви опори, планкове и пр.), със свободни тежести, ластици, тръби и т.н.

Децата могат да започнат тези тренировки горе-долу на същата възраст, когато започнат да проявяват и интерес към спорта - обикновено когато са на 6-8 години. Правилната форма изисква от мускулите да имат сила, а някои упражнения могат да се окажат и предпоставка за възбуждане на интереса на децата към спорта. "Влез във форма, за да играеш - не обратното."

Имайки това предвид, все пак е хубаво да се подхожда с особено внимание към различните програми - особено тези, които изискват първо човек да може да прави упражнения със собствено тегло. Децата, с килограми над нормата, е редно да усетят успеха от тренировките с тежести вместо да се опитват да придвижат собственото с тегло. Ключово е да се намери упражнението, спорта или дейността, която се нрави на детето, за да има успех в начинанието.

Само защото едно дете е по-силно от връстниците си или защото е по-добро в даден спорт, не означава, че е следващият голям талант. Много младежи сменят интереси и изпитват различни занимания, упражнения и спортове. Тези, които превъзхождат останалите, може просто да са започнали развитието си по-рано и е хубаво да бъдат наблюдавани, за да не прекалят. Другите също имат нужда от специално внимание - при тях обаче трябва да се следи развитието да се случи в нормално време.

Нека играят


Децата не е нужно да се специализират в един единствен спорт. Много източници твърдят, че ранната специализация в един спорт, в повечето случаи поне, не гарантира успех. Всъщност дори води до травми, бърнаут и стрес.

Давайки на децата възможността да опитват нови спортове докато растат им позволява да изберат този, който им допада най-много, ако трябва въобще да избират. Така те развиват множество различни движения и способности, които могат да бъдат пренесени в живота по-нататък - това някои наричат физическа грамотност.

Да бъдеш физически грамотен означава, че можеш да се движиш по-уверено при различни обстоятелства и терени. Концепцията обаче не трябва да се натрапва като модел, единен за всички. Все пак не можем да очакваме и всички да са добри по математика, например.

Фитнес програмите е необходимо да бъдат индивидуално изготвени, което означава, че те се нагласят според всеки човек. Програмата трябва да е съобразена с развитието на детето и интереса, който проявява. Вземайки това предвид, използването на колежанска програма при гимназиални атлети е неподходящо.

Нека го погледнем по следния начин: Никога не бихме позволили на децата си да карат кола, без да сме ги научили на техниката, правилата, без да сме им обяснили за безопасността и прочие. И въпреки всичко продължаваме да виждаме атлети, които тренират по програми, за които просто не са готови.

Особено когато заговорим за нагласата 'трениране до повръщане'. Всеки може да измори едно дете, но това не означава, че му прави добро. Стигне ли се до там, детето вече е претренирало и се е натоварило повече от допустимото.

Обикновеното движение не е достатъчно



Без да разбираме как се изготвят програмите за спортна подготовка на деца, можем да се подлъжем, че обикновеното движение би било достатъчно. Но това не е вярно.
Движението не е достатъчно за развитието на един млад атлет - въпреки че е част от цялостното уравнение. По-важното е да се развие у децата умението да играят. Без забавление не би я имала тръпката.

Има три вида игри, според намесата на възрастен. Предопределените игра е такава, чиито правила са определени вече от някой възрастен. Затова и спортовете страдат - опитваме се да създадем от децата едни малки възрастни хора. Полупредопределените игри имат насоки от възрастни, но се зачитат и нагласите на децата. В някои училища по време на междучасията могат да се наблюдават подобни занимания. Накрая остава свободната игра, в която децата определят всички правила, определят граници и решават сами конфликти.

И трите вида са важни за децата, за да разберат как да играят по правила, да бъдат част от нещо по-голямо от тях и да развият здравословни навици за цял живот.

Това, което възрастните могат да направят

Търсете и помагайте на програми за детско развитие, които:

1. Имат дългосрочен подход, съсредоточен върху здравето и правилното развитие на всеки участник.
2. Обръщат внимание на физическата грамотност, съобразено с развитието на всеки един от участниците. За да има развитие е хубаво да се работи съвсем малко извън зоната на комфорт.
3. Включват упражнения със съпротивление и такива, които развиват моторните умения.
4. Позволява на децата да бъдат деца, комбинирайки трите вида игра.
5. Взаимодействат с децата на всеки етап от развитието им и им дават добър пример.
0 споделяния
  Сподели
Мнения в Facebook

Последни новини

Оферта на деня

Горещи Новини

Видео

Най-четени статии днес