Мястото на етиката в бойните спортове

В света на бойните изкуства сякаш винаги е върлувал конфликта дали бойните изкуства всъщност са предимно спортове, средство за самоотбрана или изкуство, целящо по-висши цели на себеусъвършенстване. Мнозина практикуващи вярват в своето изкуство и че то може да обгърне всички тези насоки, но наистина ли е така?

По отношение на това дали бойните изкуства са и за самоотбрана, можем със сигурност да заявим, че голяма част от представителите на спецчастите, военни и пр. по цял свят имат история именно с бойни изкуства. Но все пак остава и конфликтът между спортната или защитната страна на бойните спортове, и на по-духовната им страна като “изкуства”.

По-просто казано, много от идеалите, които следват редица традиционни бойни изкуства са в директен конфликт с етиките при бойните спортове и самозащитата. Въпреки че традиционните изкуства учат на уважение, състрадание, чест, достойнство и милост, което е хубаво, защото това са изконни човешки ценности, тези идеали са противоетични на ситуациите, които са на живо и смърт и самозащитата е неизбежна… дори и да става въпрос за ММА двубой. Честта, уважението и състраданието към противника могат да ти навредят и дори убият на улицата. В някои случаи красотата и изяществото на техниката няма значение, стига да работи ефективно в твоя полза.
 
 
Често критичните ситуации изискват крайни мерки, за да бъде избегнат фатален край, и това понякога води до прилагането на нечисти практики. Според етиката би следвало да бъдем учтиви и да подхождаме с уважение, но в някои ситуации това просто не е приложимо. Разбира се, не твърдим, че бойните изкуства учат на незначителни ценности, но е важно да знаем, че могат да бъдат приложени в противоположни посоки.

В най-добрият случай, за да не стават обърквания, е хубаво да се вземе решение за дадено бойно изкуство дали наистина е изкуство или по-скоро физическа практика, отдадена на самозащитата, или бойните спортове - това насочва и фокуса при тренировките към физическия или духовния свят.

Но има и друг начин, по който може да бъде разрешен този конфликт между идеологиите.


Има някои етични и философски идеали, които могат да бъдат пренесени из различните измерения на бойните изкуства. Самодисциплината, например, е изключително важен компонент за постигането на успех в което и да е бойно изкуство. Куражът също е нещо, на което се обръща внимание в бойните изкуства, без значение от крайната цел. И докато уважението към противника не се връзва много с идеята на самозащитата, уважението към партньорите в залата е нещо, което се забелязва сред всички бойни тренировки. Всяка школа, която набляга на тези непартизански и общи идеали може да комбинира измеренията на бойните изкуства, поне докато не се заформят други вътрешни философски конфликти.

Мнозина подкрепят тезата, че бойните изкуства без етично ядро, което да учи на състрадание и уважение, не прави нищо повече освен да прави хората по-ефективни в насилието, което крие риска от създаване на престъпници. И има доза истина в това. Но от друга страна човек е хубаво да се запита дали и ученията на добродетели като състрадание, уважение и т.н. са наистина толкова ефективни?

В подкаста за бойни изкуства MMA.BG Live #6 една от темите беше и разликата между боен спорт и бойно изкуство. Може да го видите тук:

 
Често се оказва, че хората, които твърдят, че са по-добри човешки същества благодарение на бойните изкуства, същевременно са предразположени да търсят винаги позитивното във всякакви други ситуации. От друга страна, някой с престъпни мисли, дори и след години тренировки в школа, учеща на добродетели, пак може да излезе с арогантни нагласи на улицата.

Като цяло решението е да не се допускат злонамерени хора в школите, но това се оказва също все още неприложимо за нашия свят.

Какво е твоето мнение по въпроса?  Сподели ни в коментар по-долу.