Зареждане

За родителите

За родителите
Публикувано на: Март 16, 2009 в 11:44 ч

Уважавайте родителите си
Учителят рече:
  Един млад мъж трябва да се отнася добре с родителите си вкъщи и към по-възрастните извън дома, да бъде предпазлив в обещанията си, но и точен в изпълнението им; освен то трябва да отвръща на всекиго с любезност, но да търси приятелство само с добри хора. Със силите, които му остават, нека се посвети на занимания с изкуствата.
Благородният Мен-ву-по попита:
  Как човек трябва да се отнася към родителите си?
Учителят рече:
  Отнасяй се така, че те да няма защо да се тревожат за теб, освен ако става дума за здравето ти.
Ученикът Тзе Ю попита:
  Как трябва да се държим с родителите си?
Учителят рече:
  За добри синове днес се смятат тези, които внимават родителите им да имат достатъчно за ядене. Но и при кучетата и конете човек се грижи за това. Ако няма чувство и страхопочитание, то къде е разликата?
Ученикът Тзе Хсия също попита:
  Как трябва да се държим с родителите си?
Учителят рече:
  Трудно е да се държиш правилно. Детската пиета се състои не само в това, младите хора да вършат тежката работа, когато трябва нещо да се направи, или в това, да поднесат на родителите си най-напред вино и храна. Детската пиета е далеч повече от това.
Учителят рече:
  Докато баща ти е жив, виждаш само неговите намерения. Умрял ли е, едва тогава можеш да разбереш дали си способен да ги осъществиш. Който през трите години на скръб води домакинството така, както по време на баща си, той наистина е добър син.
Учителят рече:
  Човек навярно може да възрази по подходящ начин на родителите си. Но види ли , че не успява да промени тяхното мнение, той трябва да се отнесе към тях с уважение; дори и да е разочарован, за нищо не бива да им се сърди.
Благородният Менг-и-тзе попита:
  Как трябва да се държим с родителите си?
Учителят рече:
  Никога не бъди непослушен! Служи им така, както повеляват ритуалите и формите, докато са живи. Когато умрат, ги погреби и им пренеси жертва според ритуала.

Конфуций (Добрият път- Мисли на великия китайски мъдрец)

конфуций

Отнасяй се с почит дори към нехайни родители

  Този, който иска да бъде воин, смята за най- важно да изрази почтителността към родителите си с внимание и грижи. Дори ако човек е роден с приятна външност и превъзхожда другите по ум и красноречие, ако той не почита родителите си, него за нищо не го бива.


  Нека да поясня. В Пътя на война е важно да се знае разликата между корена и клона и да се действа в съответствие с това. Онзи, който среща затруднения да различи кое е корен и кое-клон, вероятно няма да разбира дълга си, а трудно е да наречеш такъв човек воин. Като знае разликата между корена и клона, той ще разглежда родителите си като корена на своето тяло, а себе си пък като разклонение от тяхната плът и кръв. Когато обаче човек иска да се издигне в този свят и в някои случаи се отнася немърливо към своите родители, то е защото не успява да различи кое е корен и кое-клон. Има две равнища в изразяването на синовната почтителност. Няма нищо впечатляващо в случая,когато детето неутклонно изпълнява синовните си задължения към родители, които напълно са се посветили на неговото добруване. Родителите от този тип са благи и дружески настроени, искрено обичат детето си и го отглеждат с нежност и топлота. Те харчат трудно припечелените си пари, за да има той оръжие, амуниция за коня и всичко потребно за домакинството, въобще-да не му липсва нищо. Намират му добра жена и,, когато се оттеглят да почиват на старини, му оставят цялото наследство. Причината да не намираме нищо впечатляващо в доброто отношение към такива родители е следната: дори ако се сближ и сприятелим с някой съвършено непознат, който ни помага при решаване на лични проблеми или финансово, макар и другите да не го забелязват, ние няма да останем безразлични към такъв човек, а сами ще смятаме неговите дела за важни. Ще отлагаме решаването на своите проблеми, а ще поставяме неговите на преден план. Какво да кажем тогава, когато нашите собствени родители действат с любов и доброта, като не оставят камък необърнат в наша полза? В този случаи, независимо колко големи грижи полага детето, не може да се каже, че те са достатъчни. Това ще бъде обичайна синовна почит и няма за какво да бъде отличавана с похвала.


  Има обаче родители, които никак не са добросърдечни, ами буйни, опаки и свадливи. Като остареят и изкуъфеят, само мърморят и се оплакват, нищо не оставят в наследство  и  настояват те да управляват стопанството. Те по-скоро вкарват и без това силно притеснените си деца в опасни ситуации, без да съзнават, че достатъчно удовлетворение за тях е самото отглеждане на дете. Такива родители нищо не вършат, но се оплакват от храната, от дрехите, и на всичкото отгоре мислят, че ще злепоставят детето си пред хората , като разказват на всеки срещнат колко неприятен и тежък е животът им, защото синът им е непочтителен и малко го е еня, че те остаряват. Да уважаваш даже такива своенравни родители, заради които се сблъскваш с трудни и рисковани ситуации, да жалееш за тяхната старческа немощ, никога да не ги пренебрегваш и  винаги искрено да изпълняваш задълженията си към тях- ето това е истинска синовна почит.


  Воинът с такава нагласа добре ще разбира Пътя на верността и дълга, когато постъпи на служба при някой господар. Той усърдно ще работи за него не само докато господарят му преуспява, но дори когато се сблъсква с нещо непредвидено и е в затруднение и беда. Въпреки че думите „родители”, „господар”, „синовна почтителност” и „вярност” са различни, в искреността на сърцето те са едно и също. Затова и древните са казали: „Търси верни служители в домове с почтителни деца.” Неуместно е при това да се говори, че човек може да бъде нехаен към родителите си, но верен и коректен към своя господар.


  Човек, чийто ум е толкова незрял, че не е почтителен към онези, които са му дали живот, несъмнено няма да се чувства задъжен, нито ще бъде напълно вертен в действията си към  своя господар, с когото природата не го свързва. Макар де е възможно човек, който не е грижовен към родителите си у дома, да отиде и да служи някому, той винаги ще си има едно наум за обстоятелствата и положението на господаря си, и ако види, че те се влошават, бързо ще промени плановете, ще го напусне посред битка и ще избяга под дъжда от стрели. Достатъчно примери ни дава миналото, и настоящето за такива хора, които дори заговорничат с врага или изменят и дезертират. Това е както повод за срам, така и основание за предпазливост.

Кодексът на самурая (Будо Шошиншу)

От съставителя:
  Реших да ви предоставя възможността да се докоснете до представата на източния свят за хората даряващи ни живот (родителите), защото  в източната култура и традиции  все още е застъпено това уважение и почтителност. Ние също притежаваме тези културни традиции, още повече, че отношението в  българското семейство винаги се е поставяло на предни позиции,  като ключ към бъдещото развитие  и благоденствие на нашия народ. Макар и позабравено, смея да твърдя, че у българина това качество (уважение и почтителност към родителите) винаги е било налице, но тъй като съвременния начин на живот е прекалено забързан, ние рядко мислим и разсъждаваме  за тези традиции и ритуали.

0 споделяния
  Сподели
Мнения в Facebook

Последни новини

Оферта на деня

Горещи Новини

Видео

Най-четени статии днес