Зареждане

Моят първи ММА двубой: Pat Miletich

Моят първи ММА двубой: Pat Miletich
Публикувано на: Януари 21, 2011 в 10:10 ч

 

През 1995 година, Pat "The Croation Sensation" Miletich (29 - 7 - 2) е имал една дългосрочна цел: да се състезава в UFC. Неговата краткосрочна цел? Да направи достатъчно пари, колкото да не умре от глад през това времe. Нещо наречено "Battle of the Masters", e могло да му помогне да постигне и двете или поне така се е надявал. 

"Battle of the Masters" е турнир, който се повеждал в тренировъчната зала на клуб "Св. Андрю" в Чикаго. Турнира траел една нощ, включвал осем човека, като нямало граници за насилието (с изключение на хапане и вадене на очи).

Това е нещо като "победителят взима всичко". Наградата за второто място не е нищо повече от потупване по гърба, както и торба лед за подутото ти от бой лице.

"Имах нужда от пари, повече от всяко едно от тези момчета", казва Miletich, връщайки се назад във времето. "Не мисля, че някой от тях е знаел в какво се забърква." 

Разбира се, това важи и за Miletich. Всъщност не съвсем. Той е изучавал различни бойни изкуства. Малко бокс, малко муай тай, както и е запознат с основите на бразилското жиу-житцу. Естествено, той добре знае как да се бори, благодарение на това, че е израстнал в Айова, където по неговите думи, "първо се научаваш да се боричкаш, а след това се научаваш да ходиш".

И все пак, уличните битки са най-близки до смесените бойни изкуства (MMA), като по този начин Miletich си е изкарвал прехраната. Това е било нещо по-различно от всичко друго което е правил, като той добре е знаел това. Единственото което не е знаел обаче е, точно колко по-различно.

"По онова време нямаше категории, нямаше лимит като време, нямаше правила", казва той. "Да ви кажа истината, това беше малко смущаващо".

В деня преди турнира, Miletich и негов приятел шофират от Айова, като прекарват ноща в "малък и кофти мотел в южната част на летище Мидуей", като там Miletich прави схема на игровият си план. По време на турнира, победителят ще трябва да е спечелил три двубоя до края на вечерта, като Miletich иска да се увери, че ще прекара възможно най-малко време на ринга във всеки един от неговите двубои.

"По време на турнира, тактиката ми беше да излезна и да се бия с 220 км/ч през цялото време, докато има мърдащ противник срещу мен", обяснява той.

Ето защо, той е малко притеснен, когато на 28-ми октомври, 1995 година, вижда първият си официален MMA опонент, който е много по-голям от него, както и много по-опитен. Това е Yasunori Matsumoto, който в родината си Япония е шампион по джудо и фул контакт карате.

"Умишлено ме сложиха срещу Yasunori Matsumoto, защото си помислиха, че ще ме победи", казва Miletich. "Човека беше изрод, просто номер едно. Беше по-ужасен от ада. Аз обаче наистина се бях побъркал от факта, че ще се бия с човек, който имаше зад гърба си ужасно много двубои, а аз никога преди не бях участвал в MMA двубой. Той също никога не беше участвал в MMA двубой, но беше много по-близо до това, отколко бях аз".

Още в самото начало на срещата обаче, нещата се развиват добре за Miletich. Той прилага на Matsumoto армбар, като се чувства сигурен, че може да завърши с бърза победа тази първа битка. Само където Matsumoto не се предава. Не се предава дори когато Miletich вижда как ръката на неговият опонент е огъната в неестествена форма.

"Когато счупих ръката му, когато го хванах в ключ и разместих лакътната му става, а после той успя да се измъкне, като дори започна да ме души със същата ръка, която току-що бях счупил... това бе моментът, когато си казах: 'добре, сега вече знам какво е MMA'", смее се Miletich. 

Поглеждайки назад, той все още не е напълно сигурен защо в този първи двубой му се е наложило да се бори по-дълго време... Дали от гилотината която Matsumoto му е приложил или от обзелия го пълен шок от това, на какво е способен да издържи неговият опонент, не е ясно.

В крайна сметка обаче, Miletich успява да се измъкне от хватката и да продължи офанзивата си. Matsumoto от своя страна започнал да се изморява, а Miletich този път му приложил по-успешен ключ, като най-накрая принудил опонетът си да се предаде, след близо 8 минути битка.

Това не е точно бързия финал, за който той така се е надявал, но поне двубоят завърши, а нашият герой продължава към следващият рунд, дори когато не е съвсем сигурен, какво ще го очаква тогава, а и след това.

"Мислих си, 'това ще бъда дълга и доста тежка кариера, ако всички с които се бия са като Matsumoto'", казва Miletich.

За щастие обаче, не всички са такива. Поне не и тази нощ. 

Въпреки, че следващите двама опоненти срещу които Miletich се изправя в турнира са значително по-големи от него, те също така са по-малко опитни, а вече и уморени от предишните им двубои, продължили доста дълго. Miletich побеждава Angelo Rivera с ключ (rear naked choke) за по-малко от две минути, след началото на двубоя между двамата, а след това във финала той успява да победи и Kevin Marino по същия начин, за малко по-малко от четири минути двбуой.

И ето така, Miletich е крайният победител от турнира. По-важното обаче е, че е с 5 000 долара по-богат.

Малко преди Miletich да получи възможност за участие в UFC, изминават още три години и повече от 15 двубоя (включително и вторият му двубой срещу Matsumoto, в който Miletich побеждава след лекарска забрана). Междувременно се появяват множество турнири за по една нощ, в които победителят взима всичко, както и повече шансове за Miletich да докаже на самия себе си, колко много иска неговата мечта да се сбъдне.

"Поглеждайки назад си мислих, че след всичко това съм придобил някакъв опит", казва Miletich. "Тогава си мислих, че имам бъдеще в това което правя. Но както става с всеки боец, който има зад гърба си 30 - 40 двубоя, връщайки се назад и спомняйки си за първите няколко, си мислиш, 'Не знаех абсолютно нищо. Просто нищо.'"

"По отношение на съвременните стандарти в ММА, да се биеш три пъти за една нощ и то за някаква мизерна награда, изглежда може би глупаво, дори откачено. Но в онези дни - спомня си Miletich -  дори не съм се замислял за това. Тогава, свободните двубои бяха груби и мноооого кървави, а не както някои фенове романтици си представят, че са били."

"Когато си най-дребнит участник в подобен турнир и имаш пред себе си да преодолееш трима души, ако трябва да съм откровен, не е особено забавно", шегува се Miletich. "Но когато има десет бона за победителя... дявол да го вземе, по-младите момчета ще се бият до смърт за десет бона. Когато се сетиш за празният си хладилник у дома, способен си да пречукаш всеки за десет бона."

0 споделяния
  Сподели
Мнения в Facebook

Последни новини

Оферта на деня

Горещи Новини

Видео

Най-четени статии днес