Историята на един млад боксьор по пътя към професионалния спорт

"Понякога се будя и си мисля 'Защо не си намеря нормална работа и да бъда финансово подсигурен, вместо да ме удрят постоянно в главата'?"

Докато Anthony Joshua се подготвя за следващата защита на титлата си в тежка категория пред 80000-на публика, 20-годишният Bradley Rea тепърва направи своя професионален дебют в Манчестър.

Неговият свят е далеч от милионите, които се очаква Joshua да направи от срещата с Alexander Povetkin. Rea трябва сам да продава билетите си, да намира спонсорите си, а домът му е осигурен от Ricky Hatton, за да може да гони мечтите си.

Историята на Rea не е нещо необичайно за британския бокс - той следва същия път като този на бившите шампиони Hatton и Йое Цалзагхе.

"Тези момчета преследват мечтите си" - споделя боксовият анализатор Steve Bunce. "Невероятно е колко много таланти се погубват още през първата година след професионалния им дебют."

Финансовите затруднения

"Когато Hatton стана професионалист, за първата си среща дори не беше на плаката. Някои от най-големите британски боксьори са започнали на принципа 'продай билети, за да участваш'. Наистина малко са тези, които не са минали по този път."

Bunce споделя, че има едва 10-20 активни бойци, които не е трябвало да продават билети в началото, като сред тях са Joshua, Nicola Adams и Daniel Dubois.

"Бях притеснен, когато се стигна до този момент - щях ли да продам достатъчно билети?" - разказва Rea, който премина към професионалния бокс през юни, след 97 аматьорски срещи. "Освен самия бокс, в главата ми са много други неща и винаги има проблеми за разрешаване."

"Не звучи трудно, но е голяма разправия да продаваш билети в последния момент, особено след тежка седмица в залата - много усилия изисква."

Роденият в Стретфорд боксьор в средна категория подписа договор с VIP Boxing, присъединявайки се към други бойци кato Terry Flanagan и Josh Warrington.

Скоро след това започна и 14-седмичният му камп с треньора Blain Younis в залата на Hatton в Манчестър.

Подготовката, която получава там, наистина ще го издигне над аматьорските двубои, но да станеш професионалист е истинско финансово предизвикателство. А напрежението около продаването на билетите изтощава допълнително психиката.

"Когато станах професионалист, приятелите ми мислеха, че ще правя големи пари, ще бъда по телевизията, ще бъда известен, но нещата не работят така." - продължава Rea. "Не разбираха защо трябва да продавам билети. Много от тях се изненадаха от начина, по който стоят нещата."

Rea взима процент от продажбите и твърдо заплащане, като останалите пари отиват за опонента и за промоутъра Steve Wood, който е отговорен за всички разходи, свързани с организацията на събитието, което в този случай включва 10 срещи с двама дебютанти - Rea и Muhammad Ali, който е първият професионален боксьор с диабет.

Парите от продадените билети се разпределят нагоре по веригата, като за това събитие са събрани 11 000 паунда, 2 500 от които са за докторите, а останалите за охрана, за ринг, осветление, съдии и прочие.


Wood споделя:

"Brad успя да събере повече пари от обичайното с продаване на билети и го компенсирах подобаващо. Въпреки добрата работа, която свършиха двете момчета, пак бях на загуба - както и в 80% от случаите."

"Трудно е за бойците и за промоутърите - всички се надяваме някой ден да стане шампион и нещата да се променят."

Bunce разказва:

"Повечето младежи едва изкарват 100 паунда на седмица, ако се разпределят времево."

"Сериозно облекчение е за един боец, когато спре да му се налага да продава билети."

"При добра воля, няма как да направи повече от 25 000 паунда през следващата година. И ще е късметлия, ако успее да си почива по една седмица между срещите преди да влезе отново в залата."

Rea успя да надвие по точки Jordan Grannum и следващата му среща ще е на 17-ти ноември. До края на годината може да има и трета среща.

Bunce продължава:

"Както Bradley сам ще открие, продаването на билети за първата среща е лесно. За втората и третата обаче вече е по-трудно."

"Ако някой дойде на един двубой, може да не може да си позволи да дойде на следващия. Билетите не са евтини" - допълва Rea.

"Не мога да се отблагодаря достатъчно на Ricky"

"За 14 седмици не съм спечелил никакви други пари" - споделя Rea, който започва да се занимава с бокс на 8 години. "Затова са спонсорите."

Rea тренира два пъти дневно по време на кампа и няма време да работи някъде другаде.

"Без спонсорите няма как да го правя. Ще трябва да си намеря работа и няма да мога да тренирам както правя сега. Затова и няма да успея да използвам целия си потенциал."

4-мата му спонсори му помагат да си вземе боксовия лиценз (140 паунда), медицинско, включващо сканиране на мозъка (550 паунда), и екипировка. Те също му помагат с останалите разходи, като тези за храна, например.

"Не е евтино човек да се храни здравословно."

Той получава помощ също и от Hatton, който намери дом на Rea близо до залата. Там живее също и по-младият брат на Tyson Fury, Tommy, който се готви за професионалния си дебют.

"Не мога да благодаря на Ricky достатъчно. Сне сериозна тежест от мен. Беше ми трудно да стигам до залата, защото нямах пари за влака."

"Щастлив съм, че имам тази възможност - без всичко това нямаше как да тренирам по същия начин."

Има си сериозни преимущества да тренира в залата на Hatton - там той е правил спаринги с бившия WBO шампион Liam Smith, като Tyson Fury и Carl Frampton също са редовни посетители.

"От малък знам в какво се забърквам"

Rea решава да стане професионалист след като се оказва, че не е в британския олимпийски отбор и няма време за подготовка.

"Ако не е част от олимпийската система до момента, при условие, че остават две години до Токио 2020, той няма шанс" - споделя Bunce"

"Тогава обаче може да се появи някое момче в неговата категория, което не е успяло да стигне до Токио или просто не се е квалифицирало и е останало в нищото. Тогава Brad вече ще е имал 12 срещи зад гърба си и ще се е развивал. Има си риск."

Rea разказва:

"Още от малък исках да съм про. Знаех в какво се забърквам и това ме радваше. Въпреки че все още се бия по малки събития, които не ги дават по телевизията, това е крачка към успеха."

Една от целите на Rea е да участва в среща, която се излъчва по телевизията, за да може да бъде забелязан евентуално от по-голям промоутър.

"Надявам се някой ден ще работя с по-голям промоутър. Дотогава обаче ще е трудно."

Bunce обаче предупреждава, че продаването на билети за срещи, излъчвани по телевизията, може да крие допълнителни проблеми и рискове - най-вече защото цената на билетите е по-висока.

Rea заключава:

"Има толкова много други момчета, които са в моето положение. Толкова много тръгнали по същия път, да продават билети. Някак трябва да изпъкна, да бъда забелязан."

"Един от най-големите ми страхове е да имам работа, на която трябва да съм от 9 до 5 и да живея за единия уикенд. Колкото и да е трудно, харесва ми това, което правя."