Майк Пери попиля Еди Алварез в BKFC 56
"Понякога се будя и си мисля 'Защо не си намеря нормална работа и да бъда финансово подсигурен, вместо да ме удрят постоянно в главата'?"
"Тези момчета преследват мечтите си" - споделя боксовият анализатор Steve Bunce. "Невероятно е колко много таланти се погубват още през първата година след професионалния им дебют."
"Когато Hatton стана професионалист, за първата си среща дори не беше на плаката. Някои от най-големите британски боксьори са започнали на принципа 'продай билети, за да участваш'. Наистина малко са тези, които не са минали по този път."
"Бях притеснен, когато се стигна до този момент - щях ли да продам достатъчно билети?" - разказва Rea, който премина към професионалния бокс през юни, след 97 аматьорски срещи. "Освен самия бокс, в главата ми са много други неща и винаги има проблеми за разрешаване."
"Не звучи трудно, но е голяма разправия да продаваш билети в последния момент, особено след тежка седмица в залата - много усилия изисква."
"Когато станах професионалист, приятелите ми мислеха, че ще правя големи пари, ще бъда по телевизията, ще бъда известен, но нещата не работят така." - продължава Rea. "Не разбираха защо трябва да продавам билети. Много от тях се изненадаха от начина, по който стоят нещата."
"Brad успя да събере повече пари от обичайното с продаване на билети и го компенсирах подобаващо. Въпреки добрата работа, която свършиха двете момчета, пак бях на загуба - както и в 80% от случаите."
"Трудно е за бойците и за промоутърите - всички се надяваме някой ден да стане шампион и нещата да се променят."
"Повечето младежи едва изкарват 100 паунда на седмица, ако се разпределят времево."
"Сериозно облекчение е за един боец, когато спре да му се налага да продава билети."
"При добра воля, няма как да направи повече от 25 000 паунда през следващата година. И ще е късметлия, ако успее да си почива по една седмица между срещите преди да влезе отново в залата."
"Както Bradley сам ще открие, продаването на билети за първата среща е лесно. За втората и третата обаче вече е по-трудно."
"Ако някой дойде на един двубой, може да не може да си позволи да дойде на следващия. Билетите не са евтини" - допълва Rea.
"За 14 седмици не съм спечелил никакви други пари" - споделя Rea, който започва да се занимава с бокс на 8 години. "Затова са спонсорите."
"Без спонсорите няма как да го правя. Ще трябва да си намеря работа и няма да мога да тренирам както правя сега. Затова и няма да успея да използвам целия си потенциал."
"Не е евтино човек да се храни здравословно."
"Не мога да благодаря на Ricky достатъчно. Сне сериозна тежест от мен. Беше ми трудно да стигам до залата, защото нямах пари за влака."
"Щастлив съм, че имам тази възможност - без всичко това нямаше как да тренирам по същия начин."
"Ако не е част от олимпийската система до момента, при условие, че остават две години до Токио 2020, той няма шанс" - споделя Bunce"
"Тогава обаче може да се появи някое момче в неговата категория, което не е успяло да стигне до Токио или просто не се е квалифицирало и е останало в нищото. Тогава Brad вече ще е имал 12 срещи зад гърба си и ще се е развивал. Има си риск."
"Още от малък исках да съм про. Знаех в какво се забърквам и това ме радваше. Въпреки че все още се бия по малки събития, които не ги дават по телевизията, това е крачка към успеха."
"Надявам се някой ден ще работя с по-голям промоутър. Дотогава обаче ще е трудно."
"Има толкова много други момчета, които са в моето положение. Толкова много тръгнали по същия път, да продават билети. Някак трябва да изпъкна, да бъда забелязан."
"Един от най-големите ми страхове е да имам работа, на която трябва да съм от 9 до 5 и да живея за единия уикенд. Колкото и да е трудно, харесва ми това, което правя."