Зареждане

Историята на Зион Кларк - Борецът без крака!

Историята на Зион Кларк - Борецът без крака!
Публикувано на: Декември 25, 2022 в 01:00 ч
Зион Кларк е роден през 1997 година в САЩ със сериозно заболяване, превърнало живота му в изпитание.


Той беше диагностициран със синдром на каудална регресия, генетично заболяване, при което долните крайници спират да се развиват дори в утробата. Момченцето е родено без крака и е сигурен, че за това е виновна майка му, която била наркоманка.

Жената приемала забранени вещества по време на бременността си, а веднага след раждането изоставя Зион. Така започнал трудният път на Кларк.

Почти до зряла възраст той се скитал из различни къщи, сменяйки девет приемни семейства. Кларк често прекарвал време в приюти, където връстниците му се подиграват - закачат го, бият го с пръчка и го довеждали до сълзи.

Но на 17-годишна възраст Зион стига до осиновители, които остават до него за дълго време. Той вече не се връща в приюта, справя се с тормоза и става щастлив. Това Кларк успява да постигне благодарение на новото си семейство.

„Житейският ми път беше труден. Минах през много тъмни места. Особено първите 17 години от живота ми, когато минах през системата за приемна грижа, лутайки се между девет различни къщи.“, спомня си Кларк.

Когато връстниците му го тормозят, Зион се замисля за спорт. Искал да стане силен и да се научи да се защитава. Затова той е привлечен от бойните изкуства и решава да отиде на уроци по свободна борба. Много американци се занимават с това в училище и колежа.


Отначало му е трудно, защото съперниците не разбираха как да се справят с човек с увреждания. Някои се страхували от него, но с течение на времето Кларк напредва и те започват да го виждат като достоен опонент.

„Започнах да ходя на борба във втори клас. В първите няколко срещи не знаех какво да правя. Съперникът ми също изобщо не знаеше какво се случва. Някои деца се страхуваха да се бият с мен, а и аз се страхувах.“, спомня си Кларк.

На 17-годишна възраст Кларк намира не само дом, но и страст за цял живот. Той започва сериозно да се занимава с борба и смята треньора Гил Донахю за втори баща.

„Това ме накара да погледна на треньорството от изцяло нова гледна точка. Как да тренираме дете без крака ? Експериментирахме със Зион през цялата му кариера. 

Разбрахме кои трикове са му донесли успех и кои не може да използва поради положението си. Така се роди неговият стил на борба.“, признава треньорът.


Кларк не отрича, че първият път е бил труден. Все пак борбата изисква добър контрол на тялото и баланс, а младежът използва само ръцете си.

„Стана така, че моите ръце са моите крака. В процеса на борба трябва да се измъквам, за да хвана противника с едната ръка и да се опирам с другата, сякаш са моите крака. 

Не мога да направя никакви грешки, защото се състезавам сред спортисти, които са имали късмета да се родят с крака. Това са истински битки.“, казва Кларк.

За да се състезава с връстници, Зион започва да тренира здраво. Планът е прост - направи горната част на тялото възможно най-силна, като използваш ръцете както за опора, така и за атака. Той започва да тренира с желязо и скоро вдига два 40-килограмови дъмбела, въпреки факта, че самият той тежеше 40 килограма.

 По-късно треньорът признава, че не е срещал по-силен спортист. Кларк обаче има нужда от време, за да постигне успехи. В продължение на няколко години той не спечели нито една битка. Но след като поработи върху мускулите, започнал да се представя по-успешно.

За да получи максимална сила на ръцете си, той почти се отказва от протезите и инвалидната количка, прекарвайки по-голямата част от деня на ръцете си. Кларк се състезава по същите правила като всеки друг борец, но с едно изключение.

Треньорите пишат писмо до държавната атлетическа асоциация с молба от спортист с увреждания, в която искат да бъде разрешено винаги да стартира от неутрална позиция. Зион тежеше около 40 кг., но се състезаваше в категория до 48 килограма, която е най-леката категория в Охайо.

В същото време в гимназията той спечели 33 битки и загуби 15, въпреки че противниците му бяха нормални и здрави тийнейджъри. Успехът вдъхновява Кларк и той продължи да тренира, превръщайки го в своя професия.


Той стана фитнес блогър и вдъхновява хората онлайн, като показва, че всеки може да успее.

„Сега тренирам два пъти на ден, шест дни в седмицата. Това вече е моят стил на живот. Фактът, че съм роден без крака, не ми попречи да правя това, което искам.“, признава Кларк.

Кларк се влюбва в борбата, но не напуска фитнеса. В мрежата той стана известен благодарение на световните си рекорди.

Зион вече три пъти влезе в Книгата на рекордите на Гинес. Американецът стана най-добрият на планетата в най-високия скок на кутията с ръце (83,8 см), в броя на лицевите опори с тясно поставяне на ръцете за три минути (248) и в бягането на ръце на 20 метра (4,78 секунди).


Кларк стана голяма звезда в мрежата. Видеоклипове с него събраха милиони гледания. В последствие правата върху документален филм за живота му са закупени от Netflix. Кларк е успешен в борбата, но все още имаше мечта - да направи своя ММА дебют.

Когато UFC подписа договор с Хасбула Магомедов, американецът беше възмутен и го предизвика.

„Не може Хасбула да има договор с UFC, а аз буквално да се бия с два пъти по-големи от мен и да побеждавам. Ако това е вярно, кълна се, че ще хвърля Хасбула като футболна топка, когато го видя. 

След това ми дай договора, Дейна!“, написа Кларк в социалните мрежи.

За да се доближи до битката с Хасбик, Кларк влезе в клетката на 17 декември в лигата Gladiator Challenge. И отново доказа, че може всичко.

Първият опонент на Кларк беше неизвестен боец, Юджийн Мъри, който е с рекорд 0-4. Поради обективни причини бяха направени незначителни промени в правилата на битката. Мъри не можеше да удари Зион с крака и колене в главата.

„Аз съм уникален не защото нямам крака, а защото в мен гори огън. Живея на принципа "без оправдания" и всеки ден вървя напред. Тук съм, за да му прережа гърлото и да направя шоу.“, каза Кларк преди битката.

В битката Мъри изглеждаше пасивен - беше забележимо, че не искаше да победи. Отначало бойците действаха предпазливо, като спазваха дистанция, но от време на време си разменяха и удари. В средата на рунда Кларк успя да запише тейкдаун.

По-късно той свали още няколко пъти съперника си. Това даде резултат и съдиите единодушно дадоха победата на боецът без крака. Разбира се, Кларк няма бъдеще в ММА въпреки победите. В крайна сметка това не беше битка, а потвърждение, че всичко е възможно за човек, стига той да има желание да го постигне.


В младостта си Зион е изоставен от родителите си, тормозен е от връстниците си, но постига успех. И как да не си спомним за едноръкия боец Ник Нюел, който се състезаваше в Bellator и WSOF, където дори се би за титлата с бъдещата звезда на UFC Джъстин Гейджи.

Зион Кларк и Ник Нюел ни показаха, че няма невъзможни неща!



0 споделяния
  Сподели

Последни новини

Оферта на деня

Горещи Новини

Видео

Най-четени статии днес