Историята на Чарлз Оливейра: От инвалид до шампион в UFC!

Като дете Чарлз Оливейра можеше да остане инвалид за цял живот. 



Краката на боеца отказваха, а  той се движеше с инвалиден стол, но в крайна сметка стана шампион на UFC. Чарлз беше достоен наследник на Хабиб Нурмагомедов. Бразилецът първо нокаутира Майкъл Чандлър, а след това удуши Дъстин Порие и Джъстин Гейджи. 

Във всяка от битките Оливейра е бил в нокдаун и това е символ на целият му живот. Често падаше, но винаги ставаше. Боецът е роден в бразилските фавели, а като дете едва не остава инвалид за цял живот. Лекарите давали прогнози, че няма да може да ходи, но Чарлз не се отказа. 

Като дете Оливейра обича футбола, но на седемгодишна възраст се разболява от артрит. Той прекарва две години в болницата. Чарлз е роден във фавелите на Сао Пауло в семейството на чистач и работник в кланица. 

Като дете момчето, както всички млади бразилци, обожава футбола, но на седемгодишна възраст се сблъска с трагедия: лекарите му забраниха да тренира. Те диагностицират необичайни сърдечни шумове и ревматоиден артрит, засягащ глезените. 

Чарлз изпитвал силни болки и трудно могъл да се движи, а за момче, обсебено от футбола, това било сериозно изпитание. Лекарите казвали на родителите му, че може да забрави за спорта и вероятно ще остане инвалид за цял живот. 

„Докторът каза, че няма да ходи, че ще остане в инвалидна количка. Но ние отговорихме, че никога няма да се примирим с това. Знаех, че Бог няма да позволи това“, спомня си майката на Чарлз. 

Оливейра не можеше да движи глезените си и прекарал две години в болницата. Майката спяла в отделението - на пода до леглото на сина си. Веднъж тя не се върнала у дома цял месец. Тя стояла при него през нощта в болницата, а в пет сутринта отивала на работа. 

Тогава Чарлз оставал сам. Днес той си спомня тези моменти с ужас: 

„Прекарах две години в болницата и беше гадно, защото не можех да отида никъде. Родителите ми трябваше да работят, така че често бях сам. И беше трудно да свикна с това.”, споделя Оливейра.

Нямало достатъчно пари за лечение. Бащата на Чарлз работил в кланица и продавал яйца на местния пазар, а майка му била обикновена чистачка в училище. Но семейството е подпомогнато от нейния шеф, директорът на училището, в чиято къща тя работила на непълно работно време. 

Именно той помогнал за прехвърлянето на момчето в клиниката, където е подложен на допълнителен преглед. Когато Чарлз е на единадесет години, той е изписан от болницата. Чарлз не се възстановява напълно. Веднъж на всеки две седмици лекарите му бият инжекции, които предотвратявали възпалението. 

И въпреки забраната на лекарите, два месеца по-късно Чарлз се връща към тренировките. Оливейра се отказва от футбола и се влюбва в джиу-джицу. Той е запознат със спорта от бащата на негов приятел, който по-късно е застрелян. 

Футболът беше твърде травматичен за момче с болки в глезените и Чарлз избра джиу-джицу. Това беше улеснено от Пауло - бащата на приятел на Чарлз, с когото често прекарвали време с по-малкия си брат. По-късно Оливейра призна, че Пауло му е бил като чичо - именно той го е запалил по джиу-джицу.

За съжаление Пауло не видя успеха на шампиона. Само две години след първата тренировка на Чарлз, мъжът е застрелян. 

„Той стана част от нашето семейство, защото имаше добро сърце, уважаваше родителите ми и обичаше мен и брат ми. Сигурен съм, че отвисоко той вижда историята на живота ми. 

Иска ми се да беше тук, защото той беше този, който ме запали по джиу-джицу. Сигурен съм, че той се гордее с това, което ми се случи, защото винаги се е радвал на успехите ми“, признава Оливейра. 

Майката на Чарлз е била против хобито на сина си. Тя се страхувала, че той отново ще бъде наранен. Но бащата подкрепя, а успехът не закъснява. 

„Той започна джиу-джицу два месеца след като напусна болницата и два месеца по-късно спечели местния шампионат. Когато се върнахме в кабинета на лекаря, той каза, че е невъзможно. 

А Чарлз вече имаше два златни медала“, спомня си с гордост баща му. 

В залата по джиу-джицу Оливейра е добре запомнен. Той винаги искал да доминира над другите деца. Дори и момичетата го разбирали по трудния начин. Това е причината един ден неговият треньор да го накаже. Треньорът смятал, че няма да се върне, но на следващия ден Оливейра дошъл с двойно желание да тренира. 

Чарлз успешно се състезавал, но продължавал да си инжектира лекарства. И на 18 години решава, че му стига: 

„Предпочитам да умра, отколкото да продължа така. Трябва да преследвам това, което обичам, и не искам да правя всичко това повече“, казал Чарлз на родителите си. 

Неговата майка го подкрепила, защото са религиозно семейство.

„Ако вярваш в Исус и вярваш, че си изцелен, значи си излекуван“, казва майка му.

Оливейра влезе в големия спорт, но си остана човек от бедните квартали. Помни корените си, а по време на пандемията помогна на родното си селище. Чарлз се изявява под прякора "Do Bronx", което е португалски жаргон за човек от фавелите. 

Бразилецът прекара детството си в бедняшките квартали, а победата над Чандлър посвети на родните си места. Миналия месец Оливейра загуби в бой за титлата от Ислам Махачев. Чарлз обаче обеща, че един ден ще се върне на трона в дивизията.