Критикуват Девин Хейни, защото не пости в Рамадан
Защо ме питате? Може би защото сега беше Великден?
Не мисля. За да застанеш в средата на ринга, е нужен огромен кураж. Боксът може да те нарани много, много опасен спорт е. Но страхът помага на ринга.
Страхът е част от природата. Част от живота ни, ужасен е понякога, но понякога ни предпазва от катастрофа. Защото страхът е алармата в тялото ни. Предизвиква вниманието ни, държи ни будни, за да можем да оцелеем. Затова страхът е част от бокса. Странно е, че идва след мача.
В живота нещата се случват толкова бързо, че когато стане нещо критично, страхът не се проявява. Чак след това се усещаш какво е можело да стане и тогава се плашиш.
Разбира се. Всеки е изпитвал страх. Замислете се за автомобилизма. Ако стане някаква катастрофа или се подпали нещо в колата, първо мислиш как да се измъкнеш здрав и да избягаш от нея. Чак след това умът започва да отчита какво е станало и се появява страхът. Казваш си: Човече, близо бях, имах късмет.
Последния път? (Замисля се доста.) Да, сетих се. Най-лошият страх в живота ми: погребението на баща ми.
Ужасно много ме беше страх да го видя мъртъв, беше немислимо.
Защото това беше нова ситуация за мен. Аз съм скачал с бънджи от хеликоптер на височина 400 м, сърцето ми отиде в панталоните, беше ме страх тогава. Но това беше адреналин, друго чувство. Преди това обаче никога не бях виждал мъртъв човек.
Не знам. Бях шокиран. Трябваше да кажа сбогом завинаги на баща ми. Трябваше да съм там и да потисна страха си. Но беше ужасно страшно да го погледна. Ужасно е, когато не можеш да направиш нищо, независимо колко умен и богат си. Това ме плаши по определен начин.
Не, уважавам я. Зададох същия въпрос на един монах в Атон. Питах го: "Лошо ли е, че нямам страх от смъртта?" Той отговори: "Не, синко, добре е. Но трябва да я уважаваш".
Да, защото отговаряше на чувството ми. Страхът е нещо, което невинаги разбираш. Има много различни аспекти, някои трудно могат да бъдат разбрани. "Страх" може да се отнася за страх, притеснение, потиснатост, паника, фобия. Страхът може да те кара да внимаваш, но може да те заслепи. Винаги сравнявам страха с отрова от кобра. Ако приемеш прекалено много, си мъртъв. Но ако е в правилното количество, тя може да излекува болен човек. Змията е символ на това, тя може да те убие, но може и да ти даде живот. Въпросът е как се справяш с отровата. Точно същото е и със страха.
Не съм бягал от никого. Не съм имал кошмари. Страхувах се от неща, които не разбирах тогава. Каквито са загубата на родители или на хора, които обичам. Фактът, че смъртта е част от живота, не може да бъде разбран от дете.
Забелязвам кога настъпва, защото произвежда адреналин. Това е изразът: пристрастен към адреналина. Хубаво е да имаш адреналин в кръвта, защото тогава знаеш, че си жив. Живот без адреналин е скучен. Следователно живот без страх също.
При мен не е така. Страхът е причината да съм непобеден от 10 години. Пази ме от това да не подценявам съперниците . Защото имам огромен страх да не загубя отново. Знам какво е чувството. Три пъти се бях запътил към ада.
Точно. Не искам никога повече да изпитам това. Така че се готвя за всеки мач, все едно е най-важното нещо в живота ми. Имам още няколко години пред мен.
Още 10 години.
Сега станах на 38, но това е само цифра. Както е и юбилеят - 10 г. от последната загуба. Още съм изключително гладен за успехи, сега съм по-добър от всякога. Мисля, че комбинацията от опит, атлетизъм, техника и стратегия ще ми носи още успехи. Преди няколко години си мислех, че няма как да стана по-добър. Но станах и искам още.
Защо наричате това страх? Промените ме вдъхновяват, мотивират ме. Вече работя за кариера извън спорта. Натрупал съм знания и искам да водя хората към успех, да им върна нещо. Но боксът все още е нещото, което правя най-добре, и краят ми в бокса е много далеч.
(Замисля се дълго.) Страхувал съм се само от себе си.
Да, правилно чухте. Аз съм непредвидим. Ако мечката се събуди изведнъж, няма как да бъде контролирана. Страх ме е да не загубя контрол.
Кой знае? Паника - това изпитах, когато бях на площада в Киев, когато хората тръгнаха към барикадите. Избухнаха гранати, хората станаха истерични, започнаха да крещят, да бягат кой където свари, разплакаха се. Брат ми отиде да ги успокои. Това беше голяма постъпка.
Страх не, но се притеснявам за него и за другите хора на Майдана, а сега и в Източна Украйна. До 25 февруари, когато започнах подготовката си за мача, бях редовно в Украйна, видях всичко с очите си. Бих направил същото, каквото прави Виталий.
Подкрепям го. Решението му е доказателство за характер, то показва, че той може да загърби егото си заради хората. Той видя, че шансовете за промяна са по-големи, ако друг е кандидат.
Ситуацията е странна. Тялото ми тренира на лагера в Австрия, но мислите ми са с Виталий и с другите в Украйна. Този мач е и от политическо значение.
Като световен шампион аз съм посланик на Украйна. И се надявам поне за 12 рунда, или колкото продължи мачът, хората там да забравят проблемите и да се забавляват поне малко. Никой не може да разделя страната ни изкуствено. Независими сме от 20 години и такива ще останем. Напълно вярвам в думите на Нелсън Мандела, че спортът има силата да променя света към добро. Затова посвещавам този мач на украинците. Рингът е моята сцена.
Не знам. Смъртта ме погледна в очите миналата година, бях на почивка в Испания и излязохме в Средиземно море.
Дълга история, която не искам да разказвам. Но всичко стана дяволски бързо. Казах си: "Животът може да приключи толкова бързо". Ситуацията беше напечена, преди два месеца имаше подобна.
В първия почивен ден на лагера ми във Флорида аз и екипът ми взехме частен самолет и минахме над парка "Евърглейдс", но изведнъж двигателите се изключиха. - И? - Трябваше да направим принудително кацане. Беше като да ходиш по въже. Ако бяхме закъснели със секунда, всичко можеше да приключи.
Нещата, които сигурно всички си казват преди самолетна катастрофа: "Господи, аз съм толкова млад, имам такива планове. Защо аз, защо днес?" Но всичко се размина и сега нищо не може да ме разклати.