Мартин Петков е роден в Годеч. 22 години. Дванадесет победи, седем от тях с нокаут. Шампион на MAX FIGHT, шампион на Bangla и Patong в Тайланд, балкански и републикански шампион. И цел, която не крие - ONE Championship.
Пътят от Годеч до тук не е бил кратък. Но Петков не го разказва с оплакване.
"Когато се върна назад, пътят би бил изключително тежък за да стигна до тук, но не съжалявам за нищо. Радвам се, че така се е случило. Радвам се на съдбата си и на нещата, които съм преживял до тук. Мисля, че нямаше как да направя нещо повече. Дал съм максимума от себе си до този момент."
Не е реторика. Петков е боец, чийто рекорд говори за системна работа - три загуби в дванадесет мача, всяка от тях научила го на нещо. Титлата на MAX FIGHT дойде с нокаут в първия рунд срещу Армандо Росарио. Бързо, чисто, категорично.
В Академия "Антон Петров" Мартин Петков е намерил повече от треньор.
"Тонката е колкото добър човек, толкова и добър треньор. Колкото добър състезател е, толкова е и добър наставник и човек. В последните години той е бил до мен - не само в спорта, а и в живота.
Още от първия момент Антон Петров е бил до мен във всякакви трудности - от ежедневни до различни видове проблеми. Той е до мен и преди и сега е било така."
За боец на 22 години, далеч от родния Годеч, това не е малко.
На MAX FIGHT 64 Петков защитава титлата срещу испанеца Мануел Фернандез - боец с национални титли в FEMT и HMF и международни успехи в WPKC и KRYSSING. Опитен, доказан, сериозен противник.
Но Петков гледа на мача от друг ъгъл:
"Опонентът срещу мен е доста опитен, има доста успехи - това не е за подценяване. Но аз съм доста по-млад от него, доста по-нахъсан и в поддем в момента. Хъсът и настървеността за победа ще изиграят най-голяма роля. Опитът няма да е толкова важен в тази битка."
Боецът уточнява нещо важно предварително - излязла е грешна информация, че мачът е за шампионската му титла.
Мартин се състезава в един от най-тежките правилници - муайтай с малки ръкавици. И през цялото време той надгражда и вдига нивото и макар още младата му възраст той съумява да се съхрани от излишното притеснение преди битка и да надделее в нея.
"Реално никога не ми е било страх от боеве. Просто изпитваш по-голямо вълнение при някои от двубоите. Например - първият ми професионален мач, първият ми мач в Тайланд, първият ми мач с малки ръкавици, боят за колана на MAX FIGHT."
Четири различни "първи пъти". Всеки с различно вълнение. Всеки преодолян.
ONE Championship и търпението
Целта е ясна от самото начало - ONE Championship. Петков планира в края на 2026 или началото на 2027 да е готов за следващото ниво.
"Надявам се, първо да съм жив и здрав. От там нататък - Бог знае кога е правилният момент за мен. Несъмнено, когато дойде този момент, ще ми бъде дадена възможност. Чувствам, че съвсем скоро мога да стана част от нея."
А бойците в света, с които иска да се бие? Без колебание:
"Нико Карило, Таванчай - и още доста."
Двете имена не са случайни. Нико Карило е един от най-агресивните муай тай бойци в ONE Championship. Таванчай Пи Кей е действащ шампион в категория "перо." Петков не мечтае за средни противници.
Но преди това го чака тежка битка на MAX FIGHT 64, поредното стъпало в неговата кариера, на 4 април в новата спортна зала на Военната академия в София на ул. Хан Омуртаг 42.
Билетите за MAX FIGHT 64 са налични в мрежата на kupibileti.bg