Палми Ранчев: Прекалено съм интелигентен за политиката

Палми Ранчев е една от най-колоритните личности в българския спорт. Роден през 1950 г. в София той е завършил Националната спортна академия. След успешна кариера на ринга става един от най-добрите треньори в българския бокс. В края на 2011-а се завърна в националния отбор след 19-годишно прекъсване, където работи в тандем като треньор със селекционера Михаил Таков. Ранчев е и известен писател, има 18 публикувани книги. Носител е на наградата “Банк Аустрия литералис” - най-големия приз за литература в Централна и Източна Европа, за сборника разкази “Малко късмет за по-късно”, издаден и на немски език от издателство “Визер” във Виена. А през декември 2011-а в поредицата “Балкани” издателство “Дитрих” пусна на немски и романа му “Посока Сакраменто”.

- Г-н Ранчев, след 19 години се завръщате - бяхте ли извън бокса през това време?

- Как да съм извън бокса? Това просто няма как да стане. Защото боксът винаги е в мен и аз съм в бокса. През 1992-ра ме отстраниха от националния, независимо че взехме два медала. Преди това с Михаил Таков, който бе старши треньор, бяхме в основата на най-успешното представяне на световно първенство в историята на българския бокс - в Австралия. Но ни махнаха. А всъщност големият удар, който направи българската школа на олимпийския ринг през 1996 г. в Атланта, бе подготвен от нас. След това с Таков създадохме федерацията за професионален бокс “България”, но от аматьорската по онова време ни пречеха с всички сили. Не съм излизал от залата. Направил съм може би най-много професионални боеве у нас. И през цялото време съм бил в бокса. Дори в момента съм наясно с най-модерните тенденции в подготовката. А и системата на тренировки, която навремето създадохме с Таков и Коце Петров-Железото, действа и сега. И отново дава резултати. Ето, за 4 месеца се усети промяна в националния. Някои от момчетата започнаха да печелят мачове и титли на престижни турнири.

- Какъв е големият проблем на бокса ни сега?

- Може би липсата на амбиции у много от момчетата. Бях на един турнир в Прага и един от боксьорите ми казва - и на бронза ще съм доволен. Отговорих му: “Момче, ти нищо няма да спечелиш, повярвай ми.” Така и стана. Трябва да се целиш винаги във върха и да искаш да победиш най-силните. Да не те е страх. Важно е и когато направиш добър боксьор, да почнеш да му подготвяш заместник. Защото на върха на иглата е трудно да се стои дълго време, нали? Е, точно това е успехът в бокса - да се задържиш на върха на иглата. Малцина го могат.

- С какво сегашният аматьорски бокс се различава от онзи преди 10 г.?

- Много хора казват, че боксът е един и същ и затова е вечен. В това има голяма доза истина. Защото боксът се състои от определено количество удари и определено количество защити. Важното и интересното е, че за всяко голямо първенство има определена мода. Или тенденция да го наречем. Нещо, което ти носи успех и се точкува от съдиите. Реферите, голямата част от които не са играли бокс и имат свое особено разбиране за бокса, налагат тази мода и тенденция. И боксьорите, и треньорите се съобразяват с това. Доскоро при старото ръководство на Международната федерация по бокс (АИБА) бе наложен един затворен стил, в който имаше и футболни резултати от 1:0, 2:1 и така нататък. Те се изпотрепат на ринга, не могат да си кажат името, дето се вика, след мача, а резултатът 1:0. Абсурд! По-рано пък се точкуваше само десния прав удар... Боксът има богатство от техники, но само десен прав носеше точка.

- А ако си левак, как играеш тогава?

- Точки носеха удари със силната ръка, задната ръка - дясна или лява. Прав удар като в каратето. И боксът стана неимоверно скучен. Това беше бокс, който унищожава... бокса. Сега новите шефове на АИБА върнаха атракцията и адреналина. Боксът е естествена игра, ограничена от правилата, разбира се, за да не се превърне в бой. Но ако премахнеш опасността, на ринга не е интересно. Все едно да гледаш някой, който жонглира на въже. Но не на 20 м височина, а на 1 метър. Така е ако премахнеш опасността от бокса, където постоянно си заплашен от нокаут, тоест от малка смърт. Това не е бокс. В момента аматьорският бокс много се е развил по целия свят. Но да влизам тук в технически подробности не виждам смисъл, за това може да се напише цяла книга.

- Кога ще махнат компютрите от съдийството?

- Казват, че ще стане след олимпиадата в Лондон. И точкуването на отделните рундове ще стане както в професионалния бокс - 10 точки за победителя във всяка част и по-малко в зависимост от разликата за съперника. И ще има бонуси за техника, за активност, за агресия. Но това го имаше и преди. Всъщност новото пак ще е добре забравеното старо. Но сега боксът е по-динамичен, по-бърз, по-силов. А това значи и по-интересен.

- Колко български боксьори ще се качат на олимпийския ринг в Лондон?

- А, това никой не може да каже. Допреди половин година сякаш в националния нямаше боксьори, готови за подобно нещо. Започнахме с 26 състезатели на първия лагер, после отпаднаха доста. От дълги години в националния не е имало естествен подбор. Повечето от най-добрите ни боксьори не могат да тренират по три пъти на ден, дори и по два пъти, ставите им не издържат. Има хора, които с 4 тренировки седмично могат да печелят у нас, защото нивото на републиканския ни бокс е ниско. Но навън те падат бързо. Защото играят срещу боксьори, които тренират по 12 пъти в седмицата. Все едно да се състезават “Лада” и “Мерцедес” Имаме 6-7 категории, в които може да участваме с успех на олимпийската квалификация в Трабзон, но колко ще спечелят визи за Лондон, това никой не знае.

- Сега остава ли ви време за литература?

- Цял живот се занимавам с бокс и литература. Това са червените ми нишки. Не съм правил друго. Дори не мога да си оправя бушоните у дома. И двете неща изискват пълно отдаване. Въпреки че съм написал повечето си разкази по лагери... Сега разбрах, че отново съм в националния отбор, когато започнах отново в леглото да си преповтарям комбинациите от удари, които утре трябва да предам на състезателите. Тоест - започнах да сънувам бокс, като ставам сутринта пак мисля само за бокс. Затова сега мога да довърша един сборник с разкази само за боксьори. Да покажа софийския свят, в който живеем, през погледа на тези луди глави боксьорите. Имам вече над 300 страници ръкопис, трябва да го редактирам. Заглавието е “Палецът на бога”. Това е разказ за гениалния боксьор Гого Малезанов, който е прототип на героя. Та Малезанов си купуваше картини за по 5-10 лева от гениалния художник Генко Генков. Сега доколкото знам картините на Генко се продават от 5000 евро нагоре. И веднъж взел две, оставил ги на слънце и част от боята се разтекла. Та Гого се питаше как да каже на Генко, че боята е некачествена и дали картините му ще бъдат заменени. А като научи Генко, мацна с палец разтеклата се боя, завъртя по една запетайка и каза: “Ето, станаха по-хубави сега”. Затова и разказът се казва “Палецът на бога”... Гого и Генко бяха страхотно добри в това, което правеха. Въпреки че в спорта след теб не остава това, което остава от изкуството.

- Как се става голям боксьор? Първо в главата ли се случва или юмруците са по-важни?

- Най-голямото удоволствие от треньорската професия е да направиш от едно обикновено момче, което може да победи в махалата, голям шампион, който може да победи всеки - в града си, в страната, в света. Това започва да се случва едновременно и в главата, и в юмруците. Едното без другото не може. Треньорът и състезателят са двойка. Вървят заедно напред и си помагат. Тогава идват успехите. Но треньорът има задачата да промени манталитета, че не си най-добрият. Да не си озарен от мисълта, че можеш да биеш най-добрите.

- Получавали ли сте предложения да се включите в политиката?

- Не, но и с политика не искам да се занимавам. Поради простата причина, че у нас тя е за дребни далавераджии. А и аз съм прекалено интелигентен да се занимавам с политика, както и прекалено чувствителен към несправедливостта.

- А ако за един ден сте министър на спорта, какво ще направите първо?

- Ще уволня половината чиновници в министерството и ще накарам останалите да работят двойно. И другото - всички чиновници трябва да разберат, че в основата на спорта е добрият треньор. Хубаво е това, че министърът е успял треньор, както и неговият заместник (б. а. - Свилен Нейков и Лазар Каменов). Там където има добри треньори, има и класни състезатели. И обратното - елитните състезатели показват къде са добрите треньори. Това е истината.