Здравко Димитров след BKFC: Когато човек стисне зъби, успява да изненада съдбата
"Предишният ми живот, освен че бях успешен боксьор, бе просто секс, наркотици, алкохол, насилие. Като гарнитура вървяха още секс, наркотици, алкохол и насилие.
Вече не съм такъв човек, просто съм болен. Много болен човек. Не съм лош. Заради действията ми хората може да си мислят, че съм такъв. Поне такава е дефиницията на обществото за "лош". Имам емоционални и ментални проблеми, с които продължавам да се боря. Битката не е завършила, но мисля, че я печеля", казва той.
"Купих й букет цветя, това е. Много съм зает, нямам време за друго", клати глава Тайсън.
"Стъпка по стъпка се оправям", лаконичен е той. Добре известно е, че в миналото е профукал стотици милиони долари.
"Трябваше да се адаптирам към новата среда и действителност, ако искам да оцелея. Ако не бях успял, не знам какво щях да правя. Но се уча, взимам пример от други хора", признава Тайсън, чийто партньор в новото поприще е известният бизнесмен Гари Джонас.
"Не, не. Проклетият Патрик Юинг. Също Чарлс Оукли и Марк Джексън", усмихва се той. И продължава на баскетболна тематика. "Тим Дънкън е много бавен, като франкенщайн. Но се справя, като октопод е".
"Знаете ли, Джеймс е велик. Прав е, когато казва, че е най-лесната мишена в спорта. Той и Флойд Мейуедър. Когато си толкова известен, няма как да не си непрекъснато в устата на хората. Дори тези, които не могат да уцелят коша от два метра.
Критиката е неизменна част от нашия живот и трябва да се справяме с нея. ЛеБрон някак изглежда, че се примирява с негативизма. Аз бях различен - отговарях на критиците, атакувах ги. Даже физически. Но се убедих с времето, че просто не трябва да го приемаш лично", разсъждава Тайсън.
"Когато са на сцената с Дуейн Уейд, те трябва да отговарят на всякакви въпроси. Понякога може да се правят, че не им пука. Няма как. Разни типове обсъждат делото на живота ти, мечтите ти. Но не им давай насладата да знаят, че те нараняват.
Естествено, че никой не обича да го критикуват. Никой не обича да го поправят, да знае, че е сгрешил, дори когато наистина го е сторил. Ала живеем в свят, където всички са обсебени от перфектното. Да изглеждаш перфектно, да работиш перфектно. Повече хора трябва да разберат, че това всъщност е невъзможно", смята той.
"Никога не съм се смятал за велик боксьор. Може да съм го казвал, за да дразня околните, но е ясно, че Мохамед Али е най-великият. Няма съмнение. В разцвета на силите си приличаше повече на манекен, отколкото на боксьор. Обаче бе жилав като улично куче. Колкото и да го биеш, винаги се връщаше в мача. Невъзможно бе да го нокаутираш. Ако го застреляш и не си го убил на място, пак ще продължи да се бие. Али не знаеше какво значи отказване".
"Боксът е психология, да напрегнеш противника си преди срещата, да го изнервиш, е част от играта. Не си виновен, ако това му окаже влияние. Напротив - трябва да се възползваш, ако е по-слаб психически. Много пъти съм излизал срещу опоненти, които вече се бяха примирили със загубата. Е, разбира се, има я и обратната страна на монетата. Ако изплашиш някого толкова, че от страх да се мотивира и да ти срита задника", завършва Тайсън.
"И още съм такава. Правя всичко по силите си да се променя. Отдавна не съм злоупотребявал с алкохол и наркотици. Боря се с демоните си", заключава човекът, който може би вечно ще бъде преследван от призраците от миналото си.