Кубрат Пулев: До една година ще се бия с Николай Валуев

Въпреки затлачването в спорта и в държавата, Детелин Далаклиев продължи традицията ни родната боксова школа да печели титли от големи първенство със златото си от световното първенство в Милано през миналата година. Стори го в момент, когато не беше стихнала еуфорията по европейската титла на Кубрат Пулев. В най-тачената категория в бокса Кобрата не изложи предшествениците си Петър Стоименов, победил два пъти Ленъкс Луис, както и Свилен Русинов-Чичето (трети от летните игри в Барселона'92).

Най-талантливият от боксовата фамилия Пулеви (баща му  Венко е шампион при свръхтежките, а брат му Тервел национал) избра една от школите в Германия. Той тренира по два пъти на ден и 4-5 на ден яде, нае си учител по немски. Гони големи цели и големи пари. Винаги е заставал твърдо зад думите си, че само първото място му приляга, че ръководството на федерацията у нас не трябва да остане само с критиките, че и простотиите в спорта ни се точат като поредния турски сериал.

Кубрат Пулев не постигна олимпийската си мечта да вземе титлата в Пекин през 2008 година, но още с встъпването си в Германия разбра, че протекторите  за зъбите му струват повече от заплатата, която заработваше в ЦСКА - по 250 евро едната. Светкавичната му поредна победа срещу американеца Дани Бачелдър в Берлин в средата на миналия месец накара специалистите да сравнят българина с Майк Тайсън.

Г-н Пулев, записахте седем поредни победи на професионалния ринг и специалистите започнаха да ви сравняват с Майк Тайсън. Съпоставките реални ли са и оставате ли на земята?
- За времето си Майк Тайсън беше голям шампион. Изигра го антуражът около него. Завъртя го обаче въртележката на живота, мениджърът му. Вярвам, че ако се изправим, че шансът е на моя страна. За съжаление такъв мач не може да се състои. Просто Майк Тайсън, който беше наричан Железния, отдавна не прилича и в загуби позициите си в бокса.

- Коя ще е следващата ви жертва?
- Следващият ми мач трябва да бъде на 1 май, противникът обаче все още не е ясен, ще го определи мениджърът ми. Мачът със сигурност ще е в Германия, но и мястото не е определено. Който и да е той излизам за победа. Успешната серия ще продължи.

-  Опишете как протича подготовката ви като профибоксьор. Германия ли е най-добрата страна за подготовка на европейците?
- Всъщност аз не живея в Германия, а оставам за по две седмици. Просто там намирам подходящи партньори за спаринг. Това беше големият ми проблем, когато се състезавах при аматьорите. Нямах достойни и качествени партньори за тренировка. А без достойни противници няма как да прогресираш в толкова тежък спорт и то в най-свирепата категория. 

- Колко печели боксьор, който се стреми към върха при професионалистите?
- Разликата е от земята до небето. С това изчерпвам темата. Не искам да навлизам в подробности.

- Реалност или мечта е да излезете срещу някои от големите като братята Виталий и Владимир Кличко, както и Звяра от Изтока Николай Валуев?
- Напълно реално е. С Николай Валуев може да има мач до една година. Това го заявявам категорично. Няма как да ме изненада. Играл съм десетки път срещу него на спаринг. С мениджъра ми обаче не бързаме. Напредваме стъпка по-стъпка. Все пак ми е нужен опит сред професионалистите, нищо че имам седем поредни победи. Не се плаша и от братята Кличко. Не ме превъзхождат с нищо.

- Не гоните бързи успехи, но бързо приключвате боевете. Това ли е стратегията?
- Противниците не си приличат, нито мачовете. Каква и да е стратегията ми тя зависи от противника. Естествено, че е в мой интерес да нокаутирам или да откажа бързо противника. Не мога обаче да предвидя как ще протече дадена среща. Дори непретенциозен противник може да те изненада. Така е при свръхтежките боксьори. Впоследствие мога да видя на повторение къде съм изпуснал шансове или съм могъл да победя противника. Наясно съм накъде отива даден мач още след първия рунд. Винаги обаче преследвам победата, на всяка цена.

- В продължения на десетилетия тъмнокожите боксьори бяха хегемони в свръхтежката категория, защо белите промениха статуквото?
- Нямам обяснение, вероятно е някаква закономерност. Дошло е просто времето белите да прекъснат господството на тъмнокожите боксьори. Това не означава, че ситуацията ще бъде вечна и няма да се промени.

-  С какво професионалният бокс и по-различен от аматьорския?
- Достатъчно е да спомена, че аматьорите тренират веднъж на ден, мачовете им не са толкова тежки. Последствията също. Професионалистът е буквално обсебен от бокса, отдаден му е изцяло. Иначе и не може да бъде. Така е, ако иска да успее.

- Съжалявате ли за нещо, което не постигнахте при аматьорите?
- Разбира се. Можех да покоря много върхове. Не успях да стана олимпийски шампион. Изплъзна ми се световната титла, но и бронзът в Китай е постижение. 

- Брат ви Тервел мисли ли да върви по стъпките ти или и ще гони ли квота за олимпиадата в Лондон?
- Хубавото е, че брат ми залага и на висшето си образование. Учи право в Софийския университет, ще си подсигури бъдещето. Със сигурност ще остане в бокса до олимпийските игри в Лондон, защото има качества и е амбициозен. Дали ще продължи като професионалист не мога да коментирам. Решението си е изцяло негово. 

- Защо българският бокс е еталон в бокса, но големи ни пробиви при професионалистите са рядкост?
- Професионалният бокс е съвсем друга.. В момента у нас се въртим в омагьосан кръг. Боксьорите зависят от федерацията, централата пък е подчинена на спортното министерство. Големите игри обаче са навън, а като си малък всички те цакат. Нужни са генерални промени. Сякаш вървим по инерция, рано или късно ще срещнем баир и няма да можем да продължим.

Василен Димитров "Тема Спорт"