Зареждане

Интервю с Dimitrios Tsitos

Интервю с Dimitrios Tsitos
Публикувано на: Април 1, 2012 в 15:29 ч

Източник: bjjeasteurope.com

Димитрис, може ли да се представиш пред нашата аудитория?

Здравейте, казвам се Димитриос Тситос и съм на 32 години. Роден съм в Атина, Гърция, където живях до 25-тата си годишнина. През последните 6-7 години постоянно пътувам, преподавам и се състезавам по целия свят. Черен колан съм под Draculino, а моят отбор е Gracie Barra Greece, един от най-успешните на балканите, в който преподават професорите Christos Maruez и Aris Chajiiakovou.

Преди седмица се преместих в София, България, където ще преподавам в следващите 6 месеца в клуб Real Pain. Бих искал да благодаря на президента на клуба,Христо Христов и неговия бизнес партньор Дидо, които ми се довериха и ме поканиха в България.

Статистиката ми в бразилското жиу-житцу е 185 двубоя в 19 различни страни (144 победи, 99 с ключ и 41 загуби, 7 с  ключ). Имам и две победи в ММА. Печелили съм или съм имал челни позиции в следните състезания:Euro Open 2006, Gracie Invitationals 2006, Brasileiro 2006, Sul-Americano 2006, Pan-Asian 2008, Korean Open 2008, Pan-Pacifics 2008, Tokyo Open 2009, квалифицирах се за европейските ADCC финали през 2009-та.Постиженията, с които съм горд относно бразилското жиу-житцу са фактите, че съм се състезавал в 19 страни и всички континенти, като съм помогнал за популяризирането на спорта по цял свят.

Как започна с тренировките ти по бразилско жиу-житцу?

За разлика от повечето момчета в този спорт, мотивацията ми не дойде от гледане на срещите на Royce Gracie в първите UFC-та. Първото MMA състезание,  
което гледах беше PRIDE FC през 2004-та. Ако се върнем години назад, като дете бях много агресивен, така че родителите ми ме записаха на уроци по плуване, за да се успокоявам. Плувах почти 14 години и постигнах някои успехи: бях член на националния отбор за 6 години и в предварителния олимпийски отбор през2000-та, а имам и 6 национални титли.

Когато навърших 20 години интересите ми към плуването започнаха да намаляват и агресивността ми се завърна. Опитах няколко различни бойни изкуства; кик-бокс, нинджуцу и айкидо са само част от тях. Преминаването от плуването към контактните спортове беше доста трудна, особено защото не успях веднага да намеря това, което ми харесва. Всичко това се промени когато отидох на почивка в Бразилия през 2003-та. В Рио де Жанерйо срещнах момиче, което тренираше бразилски вариант на японското жиу-житцу, а аз и се похвалих, че съм добър в бойните изкуства. Както се очакваше от всеки трениращ БЖЖ, тя ме покани да тренираме заедно в нейната академия (някаква малка местна зала, не помня името и). След една тренировка отново се върнах в реалността; по трудния начин, тъй като всички там ме заключиха по веднъж, включително децата и момичетата. Това беше първия ми контакт с това прекрасно бойно изкуства. Няколко дни след това се върнах в Атина.

След като бях у дома, започнах да търся места, където да тренирам. Тренирах няколко месеца с David Dimopoulos (сега той е черен колан в Alliance и води академия, наречена Warehouse BJJ), а след това в Gracie Barra Greece, където съм и до момента от над 9 години.

Пътувал си по цял свят, тренирал си и си се състезавал. Моля те, разкажи ни за твоите пътувания.

Ами това ще е дълъг отговор. Моето първо пътуване, както споменах вече, беше през 2003-та. Тъкмо бях завършил университета и реших да пътувам из цялата Южна Америка и накрая завърших унижен от малки деца и момичета с бразилско жиу-житцу в някаква бразилска зала.

Между 2003-та и 2007-ма бях предимно в Атина и имах малко време и ресурси, за да си позволя да пътувам, заради нещата ми покрай завършването и военната ми служба от 16 месеца. Въпреки всичко успявах да намеря време да тренирам в Gracie Barra Greece. По това време успях да пътувам за състезания: 4 пъти до Англия, два пъти до Португалия и веднъж до Швеция, Германия и Унгария. В края на 2006-та отидох за два месеца в Бразилия, където се състезавах и тренирах. Останах в Belo Horizonte, Rio de Janeiro, Buzios и Florianopolis. Малко след това ме наградиха и с лилавия ми колан.

По време на лятото на 2007-ма и за период от 5 месеца се изнесох от Атина и работих като плажен спасител на остров Крит. Това беше втория ми сезон на острова, който смятам за едно от най-красивите места на света. После бях там още два сезона, 2009-та и 2011-та. Тренировките ми тогава спаднаха значително, защото нямаше особено напреднали партньори. Въпреки това, всеки път когато ходих на острова, хората се интересуваха и тренираха с мен и планирам пак да се върна там.

След като за върнах в Атина, попътувах още малко е Европа, като в края на 2007-ма се преместих в Шанхай. Останах година в Китай, където учих и плувах. Паралелно с това преподавах и в Sahnghai BJJ. Животът в Шанхай не беше толкова лесен заради масивността и замърсяването на мястото, но моите приятели там направиха престоя ми забавен. Докато бях там се състезавах в много регионални състезания и пътувах до места като Хонг Конг, Австралия, Филипините, Сингапур, Малайзия, Макао, Йордания, Южна Корея, Япония, Тайланд и ОАЕ.

След като напуснах Шанхай, почувствах че е дошло време да тренирам по-сериозно и се преместих за три месеца в Бразилия, където останах предимно в Florianopolis. Живота ми в столицата на Santa Catarina е един отн ай-забележимите ми моменти. Във времето си там тренирах БЖЖ, хранех се, карах сърф и плувах в океана, почивах си, карах колело, ходех в планината и малко по партита. Няколко месеца след това бях награден с кафяв колан от Draculino по време на годишния му семинар в Gracie Barra Greece през септември, 2009-та.

Понеже вече живях, пътувах и се състезавах в Азия, бях изградил доста познанства там. Чрез тях си намерих работа като инструктор по БЖЖ в академия в Бангкок, Тайланд, наречена Ececutive Martial Arts Center. Това беше много важна точка в моята кариера, защото хората уважаваха и вярваха в моите умения по БЖЖ и ми дадоха шанса да се развивам професионално и личностно. По това време реших да се установя в Бангкок и да пътувам наоколо, когато имах интересни предложения свързани с БЖЖ.

През последните си две години живях в Тайланд и пътувах из страната. През тези две години преподавах и най-големия тай бокс и ММА лагер в странта; Tiger Muay Thai в Phuket. Тогава също се състезавах, най-вече в Япония и ОАЕ. Ходих и до САЩ за Pan-Am, където загубих по точки, но и посетих много екзотични места като Индонезия (останах там 6 седмици и преподавах БЖЖ на 2 деца на заможни британски туристи, а през останалите дни карах сърф).В началото на 2011-та останах за три месеца в Нова Зеландия, където проведох няколко семинара в 7 различни академии. Разликата в това пътуване беше, че се придвижвах с колело между различните места. Карах колелото си, носих си палатката, целия ми багаж, храната, водата и кимоното през цялата страна. След 81 дни въртене на педалите, бях навъртял 5514 километра и бях видял невероятни гледки.

Две от най-запомнящите се случки ми се случиха по време на това пътуване. Първата е, че преподавах БЖЖ на отбор по ръгби, момчетата бяха масивни и много добре учиха техниките. Втората беше, че преподавах в училище на маори (те са коренното население на Нова Зеландия). В края на този семинар учениците танцуваха Хака, традиционен танц който се изпълнява на специални поводи, като посрещане или изпращане на приятели и гости, подготовка за война, преди големи спортни събития и т.н. Дадоха ми и традиционна дървена брадва, подарък който се дава от войн на войн.От декември 2011-та до март 2012-та бях в Южна Африка. Гмурках се с акули, интересувах се от културата на зулусите, сърфирах и пътувах много, като направих и 6 семинара в различни академии и градове. Бих се и спечелих в професионален ММА турнир в Кейп Таун. С посещението си там поставих голяма стъпка за себе си, тъй като вече съм се състезавал в Европа, Азия, Австралия, Нова Зеландия, на изток и в Северна и Южна Америка.

Малко преди да се прибера в Европа през 2012-та, успях да посетя Свазиленд, малка страна между Южна Африка и Мозамбик. Бях поканен там от американец, трениращ БЖЖ, чиято жена работеше в болница за болни от ХИВ и туберкулоза. Свазиленд е страната с най-много такива пациенти. Направих няколко тренировки там и семинар, а всичките пари ги дадох за благотворителност, включително и за сиропиталище, за което купихме напитки и храна. Прекараните 5 дни там бяха един от най-образователните ми, отварящи очите и в същото време неприятни моменти, които съм имал.

Както споменах сега съм в България и продължавам да преподавам БЖЖ в следващите 6 месеца. Тук нещата са страхотни и съм доволен.

dimitrios tsitos bjj real pain тренировки


Кои страни ти направиха най-силно впечатление като начин на живот и ниво на БЖЖ?

Не искам да казвам клишета, така че няма да кажа Бразилия, както мнозина биха направили, нито пък Гърция, след като е моята родина, нито пък България, след като съм тук сега. Страната, която ми направи най-добро впечатление като начин на живот и БЖЖ е Тайланд. БЖЖ все още се развива там, но има добро образование, но бойния спорт на страната си е муай-тай. Вече има 3-4 черни колана, които преподават там, а повечето трениращи много искат да научат нови неща. Повечето академии работят задружно в името на популяризирането на спорта. Начина им на живот също е забележителен. Тайландците са много търпеливи, приятелски и добронамерени. Повечето от тях не биха се възползвали от теб, само защото си чужденец. Те имат и много различен поглед над това кое е важно в живота и кое не и са постоянно щастливи въпреки бедния си живот. Страната е сигурна и много красива с хубави плажове, храна и партита. Там тренирах и тай-бокс с някои от най-добрите момчета наоколо.

По какъв начин пътуванията ти подобряват прогреса ти в БЖЖ?

Пътуванията ми определено влияят добре на уменията ми като професор по БЖЖ, но  ограничават уменията ми като състезател. Въпреки това се опитвам да работя с материала, който имам. Например, ако материали са ми сини и бели колани, ще се опитам да подобря играта ми като ги оставям да заемат дадена позиция и се опитвам да се измъкна от там. При тези условия имам и мотивация да работя добре, защото добрия ученик би могъл да стане и добър тренировъчен партньор а и така ставам по-добър като треньор, което е професията ми сега. От друга страна ако материалът са ми много добри атлети с високи степени, тогава прогресът ми като атлет е много по-голям и бърз заради трудните спаринги, но пък в такива условия имам по-малко бизнес предложения. Като заключение всичко зависи от това, което искаш да постигнеш в кариерата си. Ако искаш да станеш световен шампион, трябва определено да избереш различен начин на живот от моя, като се фокусираш повече на качеството и интензитета на своята тренировка по бразилско жиу-житцу.

Друг проблем е, че при постоянното местене се сблъсквам с различни места, климати и култури. От всичките пътувания съм имал много нови предизвикателства като да спазвам нормалното си хранене например. За разлика от много хора, аз се приспособявам доста бързо и виждам трудностите като част от преживяването. И накрая, независимо дали само преподавам, правя лагер или пътувам без да тренирам БЖЖ, винаги намирам начин да се усъвършенствам като спортист. Не пуша и рядко ям червено месо, пържено или бърза храна. Тренирам много ниско и високо интензивни тренировки, включително дълги преходи с каяк, сърф, каране на колело, туризъм, плуване и т.н.

Ще останеш за 6 месеца в София, преподавайки бразилско жиу-житцу в клуб Real Pain. Какво можеш да ни кажеш за БЖЖ у нас?

Това беше първата ми седмица тук, така че не мога много да коментирам какво е положението в България като цял. В Real Pain има няколко сини колана и много бели, но има голяма воля за учене, хората тренират много и упорито и имат много добро отношение, в сравнение с много други места, на които съм бил. На тренировките винаги има 25-35 човека и тренираме всеки ден от понеделник до събота.

Нека не забравяме, че страната има големи традиции в силовите спортове (борба, вдигане на тежести, бокс, джудо, самбо и т.н.), освен това българите имат добра телесна структура и психика, когато става въпрос за контактни спортове. Всичкото това ме кара да съм уверен, че БЖЖ ще бъде много популярно някой ден тук и съм щастлив, че ще имам възможност да популяризирам спорта като единствения черен колан в страната.

Колко често тренираш с академията си Gracie Barra Greece?

Когато съм в Гърция ходя там колкото мога. Подготовката в Gracie Barra Greece е на световно ниво. Миналата година освен Cristos и Aris имаше и друг черен колан, който преподаваше там, името му е Alberto Mina, 10-0 в ММА. Като цяло има 50 най-различни колана в отбора и всички от тях са на тепиха при всяка тренировка, а отделно има и около 30 човека при нормалните тренировки. Така че когато съм в Атина, опитвам се да ходя там, но имам и много приятели, с които искам да се видя. Обикновено като съм там тренирам 2-4 седмици всяка година.

Кои са най-известните бойци, с които си се състезавал и тренирал?

Ще кажа само няколко, състезавал съм се срещу John Olav Einemo, Roberto Satoshi Da Souza, Rodrigo Caporal, Dan Simmler, Ralph Go. Като тренировъчни партньори съм имал много чудовища, особено от времето ми в Бразилия. Имената не са от значение, а важен е интензитета на спаринга. Играл съм спаринг с момчета, които не са се състезавали, но имат невероятни умения.

Как би описал играта си в БЖЖ и стила ти на преподаване?

Моя стил на преподаване: вярвам, че съм професионалист и забавен. Фокусирам се много върху основата, която е най-важна в БЖЖ. Поради физическото ми образование, залагам повече на науката, отколкото на инстинктите.

Когато става въпрос за играта ми, разчитам много на добрата ми кардио подготовка, която остана още от кариерата ми на плувец. По време на състезание или тренировка започвам спокойно и избягвам експлозивните моменти, които биха ме накарали да се изморя бързо. Колкото до техниките - използвам основните. Винаги търся събмишън, това според мен е главното в играта и единствения начин да докажеш, че си по-добрия. Триъгълникът е един от най-добрите ми събмишъни. По мое мнение  победата по точки е загуба. Може да видите моите срещи на:
http://www.youtube.com/user/grbutterflier

Сега след като си в България, мислиш ли да посетиш съседните страни като Румъния, Албания, Македония, Събрия и т.н.?

Разбира се, БЖЖ и пътуванията са голямата ми страст, така че ще се опитам да ги комбинирам, независимо дали ще бъде за състезание, тренировка или семинари. Ще се радвам да посетя съседните страни стига да има добро отношение и желание за учене и обмяна на опит.

Какви са плановете ти за 2012-та относно състезанията ти за теб и твоя отбор в България?

Ще бъде доста заета година. Повечето от учениците ми в България обичат да се състезават, а също и аз. Някои от тях ще ходят на финалите по жиу-житцу в Абу Даби между 12-ти и 14-ти април. Това състезание е от висок калибър и бих искал да участвам там поне веднъж в кариерата си, но не мога тази година заради класовете ми тук. Планираме да се състезаваме в регионални турнири. Най-вероятно ще се бия в професионален ММА турнир в София през септември. Освен това водя преговори с EFC Africa, най-голямото ММА състезание в Африка, за договор от 4 двубоя, който започва в края на 2012-та, но не е сигурно още. Искам и българските бойци да се състезават в Гърция, а също и ще се радвам да има гръцки бойци в България за някое от нашите събития. В България ще имаме състезания с ги и без ги, професионални и аматьорски ММА турнири и тренировъчни лагери, включително и един с Rodrigo Cavaca.

Последни новини

Оферта на деня

Горещи Новини

Видео

Най-четени статии днес