Мускулните и сухожилни травми

Най-често, когато говорим за разтежение и разкъсване, трябва да приемем, че те представляват етапи от един и същ патологичен процес. На такъв могат да бъдат подлагани много анатомични структури: нерви, кръвоносни съдове, части от органи и цели такива, стави, връзки, мускули, сухожилия.

В тази статия ще обърнем внимание на последните две.

 

Кратка анатомия
Разнообразието от мускули в човешкото тяло е голямо. Те се различават по критерии като вид, форма, големина, функция. В случая ще говорим за т.нар. скелетна мускулатура или с други думи тази, която контролира акта на движение и чието състояние е под наш волеви контрол.
 

Основната съставка, формираща скелетната мускулна тъкан представляват мускулните влакна. Тяхната дължина варира от няколко мм до към 10 см. Основно свойство на влакната е да скъсяват дължината си за сметка на разширението им, т.е. те се съкращават.

За да изпълняват моторната си функция, мускулите се залавят за костите, а това става чрез сухожилия. Те се разполагат в двата края на всеки мускул и също като него имат способността да променят своята дължина, макар и пасивно. По този начин не се допуска травмиране на костите. От друга страна, мускулните влакна се обединяват в снопове, а последните в групи от такива. Наред с това, в отделните обвивки на тази цялостна формация проникват мрежи от кръвоносни съдове и нервни окончания.

Травматични състояния
Разтежението и разкъсването на мускулите и техните сухожилия са травми, присъщи предимно на спорта. Обтягането на тези тъкани е явление, което съпътства спортистите ежедневно. Всъщност съществува съвсем тънка граница между това да си в норма и патология. Понякога независимо от мерките, които вземаме предварително, секунда невнимание може да направи тази разлика. И ако едно разтягане на мускул отминава до няколко дни или седмици, то разкъсването нерядко поставя края на много кариери.

Разтежението е вид травма, при която тъканите за определено време се обтягат извънредно, но приложената сила не е достатъчна, за да наруши тяхната цялост. При мускулите това може да се случи, когато те бъдат подложени на рязка и силна контракция, като в този процес се въвлича и поддържащият ги апарат - сухожилията. Трябва да се отбележи обаче, че самостоятелно мощното съкращение не може да предизвика травма. За целта е необходимо допълнително обтягане на влакната. Такова може да се получи при тичане, падане, скачане, мятане или повдигане на обекти в неподходяща позиция, както и при травматични удари. В случая говорим за остро разтежение. От друга страна, при продължително пренапрягане на определена група мускули е възможно да се стигне до хронифициране, т.е. състоянието перзистира по-дълго във времето, от което следва и удължаване на периода за възстановяване.

 

Симптоматиката при разтежение най-често се изразява в болка, подуване, слабост и следователно намалена функционалност на работната група мускули. Често пъти се наблюдават малки кръвоизливи по повърхността на кожата.

Разкъсването на мускул или сухожилие се причинява от въздействия, сходни на тези, които изброихме по-горе. Всъщност, степента на действие е тази, която разделя двете състояния.

 

Разкъсванията биват непълни и пълни. При първия тип увреждане имаме частично прекъсване целостта на мускулните влакна или тези на сухожилието. Ако е настъпило пълно разкъсване на мускул, то двата му края се отделят един от друг. В късните стадии, на това място се образува херния.

 

Клиничните симптоми наподобяват тези при разтежение, като в допълнение можем да кажем, че настъпват обилни кръвоизливи (значително по-слаби при засягане на сухожилията) и сериозно ограничение на подвижността. Кръвотеченията личат по повърхността на кожата, но също така могат да проникнат в околните стави, което допълнително затруднява динамиката.

 

При разкъсване на сухожилния апарат картината е подобна, с тази разлика, че функционалната недостатъчност е по-силно изразена.

Податливи мускули
Едни от най-разпространените травми от такъв характер са тези на задната мускулна група на бедрото. Те заемат 50% от патологията при спринтьорите, но се срещат и в други области на спорта. Най-често се получават след сгъване в тазобедрената и разгъване на колянната става.

 

Разкъсването на големия гръден мускул до скоро беше нетипична спортна травма. Откакто бодибилдингът израстна през последните десетилетия и дори се превърна в начин на живот, честотата на това нараняване нарастна значително.

Други чувствителни на разтежение мускули са: m. rectus femoris, m. gastrocnemius и m. adductor longus. Те, както и гореспоменатите, имат за най-податлива област границата между мускула и неговото сухожилие.

 

Лечение
При поява на сериозни симптоми е необходимо да се обърнете към лекар. Това, което може да свършите в домашни условия са принципите, описани в статията "Първа помощ във фитнеса". Добре е, известно време след като подуването намалее, да замените "ледената терапия" с топли процедури, но не и преди това. Ако избързате с последните, болката и отокът е възможно да нарастнат.

Както може би се досещате, оперативният метод за лечение е възможно да бъде въвлечен, особено при пълни разкъсвания. Следва задължителна рехабилитация, която може да продължи около три месеца. Както знаем обаче, това невинаги е достатъчно за възвръщането на пълната спортна активност.

Рискови фактори и превенция
Подобни състояния се получават, когато са налице рискови фактори. Такива са най-вече: липсата на загрявка, неправилната техника, предходни травми и умората.

 

Еластичността на тъканите зависи до голяма степен от температурата им, а тя се определя от количеството кръв в тях. Затоплянето и лекото обтягане на мускулните влакна преди интензивно физическо натоварване подпомага за разхлабването им и повишава обхвата на ставите в съседство, което намалява склонността към травми. Освен това, когато почиваме, кръвонапълването на мускулите е около 15%, а по време на упражнение това ниво се покачва до към 72%. Препоръчително е преходът между тези приблизителни стойности да бъде постепенен.

Източник: Maxefect - fitness and nutrition