Най-големият сайт за бойни спортове

       

История на Киокушин карате - Част 1

История на Киокушин карате - Част 1
Публикувано на: Януари 7, 2010 в 12:00 ч

Киокушинкай (Kyokushin kaikanпредставлява стил карате, създадено през 1964 година от Masutatsu Oyama. В буквален превод от японски, „Киокушинкай” означава „общество на върховната истина”. Философията на този стил карате се корени в самоусъвършенстването, дисциплината, постоянството и тежките тренировки. Това е full-contact карате стил, привлякъл за последните 40 години в редиците си, повече от 12 млн. души по целия свят.

 

Киокушин оказва влияние на много от full-contact школите по карате, чрез реализма по време на двубой, психическата устойчивост, както и практическата страна на самата подготовка на бойците.

Masutatsu Oyama


Sosai Masutatsu Oyama

27.06.1923 – 26.04.1994

Основателя на Киокушинкай Masutatsu Oyama, е роден през 1923 година в Гимже (Gimje), Корея, по време на дългия период на японска окупация. Неговото истинско име е Choi Young-Eui. През 1938 година, той емигрира в Япония и изучава Окинава карате при Gichin Funakoshi, като в крайна сметка, достига до 2-ри дан. По-късно, Oyama също тренира и при Yoshida Kotaro, популярен Дайто-рю Айки-джуцу (Daito-ryu Aiki-jujutsu) учител, от когото получава своя menkyo kaiden (по-стара форма за придобита степен, датираща в Япония от VIII век.), в който свитък, се потвърждават уменията, придобити по време на обучението при Kotaro. Този свитък, е изложен в  доджото „Хонбу” (Honbu) в Токио.

 

Също така, по това време, след съвета на своя ментор Matsuhei Mori, младият учител приема своето японско име - Masutatsu Oyama, което той използва до края на живота си. След края на Втората световна война, Oyama продължава своето обучение по Годжу-рю (Goju-ryu) (един от традиционните стилове на Окинава карате) в Япония, при корейският учител So Nei Chu, който управлява доджо в Токио, заедно с популярният тогава Годжу учител Gogen Yamaguchi. Oyama най-накрая постига 8-ми дан по Годжу-рю карате. Друго много популярно и влиятелно име от училището по Годжу e Masahiko Kimura. Макар той да е само асистент в доджото, където тренира и Oyama, Kimura на първо място е много известен шампион по Джудо, който побеждава Hélio Gracie. Kimura насърчава Oyama да започне обучение по Джудо, като по този начин, основателят на Киокушин, усвоява и изкуството за владеене на техниките за земя. Kimura представя Oyama в доджото „Соне” (Sone) в Накано (Nakano), Токио, където той тренира в продължение на четири години, постигайки 4-ти дан по Джудо.

 

Oyama прави всичко това, след времето прекарано в планината, за първия от неговите добре известни периоди на „усамотени тренировки” – yamagomori.

1. Тренировки в планината

На 23 години, Mas Oyama среща Eiji Yoshikawa, автор на новелата „Мусаши” (Musashi), в която се разказва за живота и подвизите на най-известния в Япония, самурай. Двете, новелата и автора и, помагат на  Mas Oyama да научи за „Пътя на война” (Bushido), както и да разбере неговото значение. Същата година, Oyama заминава за планината Минобу (Minobu) в префектура Чиба (Chiba Prefecture), където Musashi разработва своя стил за двубой с мечове, Нито-Рю (Nito-Ryu). Oyama сметнал, че това би било подходящо място за започване на своите „усамотени тренировки”, които е планувал, в съгласие с аскетичните традиции на много от великите воини на Япония, през вековете. Сред малкото неща, които взел за престоя си в планината, било и копие на книгата на Yoshikawa. Освен това, с него бил и студент на име Yashiro.

 

Самотата вече силно се усещала, а след 6 месеца, една нощ Yashiro незабелязано си тръгнал. Така, прекараното време в изолация от цивилизацията, станало още по-трудно за  Oyama, който вече повече от всичко, искал да се върне. И така, Nei Chu пише на Oyama, че трябва да си обръсне едната вежда, за да се отърве по този начин от този импулс или подтик, който го кара да се върне. И наистина, кой би желал, хората да го гледат с една вежда?! Това, както и други силни думи, написани му в подкрепа от Nei Chu, карат Oyama да продължи своите „усамотени тренировки”, давайки му стимул, да се превърне в един от най-силните каратеки в Япония.

 

Скоро след това обаче, неговият спонсор го информирал, че вече не е в състояние да го подкрепя финансово, като поради тази причина, след 14 месеца, Oyama е принуден да прекъсне своето единение и да се завърне сред цивилизацията.    

 

Няколко месеца по-късно, през 1947 година, Mas Oyama печели карате категорията на първия „Национален турнир по Бойни изкуства” (Japanese National Martial Arts Championships) в Япония, след Втората световна война. Въпреки това, той все още се чувства душевно празен, след като не е успял да завърши своите три години на изолация и „усамотени тренировки”. Тогава решава да посвети остатъка от живота си на Карате-до. И така, той започва отначало, този път в планината Киозуми (Kiyozumi), същу намираща се в префектура Чиба (Chiba). Oyama избира това място, за своето духовно обучение, за усвояването на shugyo, което в превод означава „духовна дисциплина”.

 

Този път, тренировките, които Mas Oyama прави, са фанатични - 12 часа на ден, всеки ден, без почивни дни, той стои под ледено студени водопади, чупи речни камъни с ръцете си, както и използва дърва за makiwara. Всеки ден е включвал и период на изучаване на древния Дзен (Zen) и неговата философия.

 

След 18 месеца, той слиза от планината, напълно уверен в себе си и способностите си, способен да поеме контрол над живота си. Никога повече, той няма да се влияе така силно от обществото около него.

 

2. Бикове и изпитания

 

През 1950 година, Mas Oyama започва изпитания (и демонстрации по този начин) на силата си да се пребори с бикове. В общо 52-та му двубоя срещу бикове, три от тях са убити светкавично, а на останалите 49, рогата им са прекършени от ударите с ръце, които Oyama им нанася. Това съвсем не означава, че всичко е било така лесно за него. Oyama разказва по-късно, че първият му такъв опит е завършил с много разярен бик. През 1957 година, 34 годишен, Oyama за малко не загива в Мексико, когато един такъв разярен бик, внезапно се обърнал и го подгонил. Oyama някак успял да отскочи в страни и да пречупи единият му рог. След тази случка, той е бил прикован 6 месеца на легло, докато се възстанови напълно.

 

През 1952 година, Oyama пътува до САЩ, за да демонстрира уменията си по карате на живо и по националната телевизия. През следващите години, той приема предизвикателства срещу различни хора, резултата от които е 270 двубоя с различен човек. По-голямата част от тези хора, са били победени с един удар! Двубоите никога не са продължавали повече от три минути, като най-кратките от тях са приключвали в рамките на секунди.

 

Той става известен като „the Godhand”, всекидневна проява на японската максима на всеки боец: „Ichi geki, Hissatsu или "Един удар, сигурна смърт". За него, това е истинската цел на техниката в карате.

 

3. Доджото „Oyama

 

През 1953 година, Oyama спира обучението си по Годжу-рю и основава свое независимо Карате доджо, под името „Oyama Dojo” в Токио, като същевременно продължава да пътува из Япония и света, правейки различни демонстрации по бойни изкуства, включително и предизвикателства с голи ръце. В неговото първо „Oyama Dojo” в Межиро (Mejiro), Токио, няма много ученици. През 1956 година, Oyama мести дождото си в студиото по балет, към университета Rikkyo. Разработеният от Oyama план на обучение, скоро добива репутацията на здрав и силен практически стил, който той нарича Киокушин, по време на официална церемония през 1957 година. Бързо разтящата репутация на доджото, привлича ученици от и извън Япония, които започват обучение по Киокушин при Mas Oyama, като техният брой бързо нараства.

 

През 1964 година, Oyama мести доджото си в ремонтирана сграда, не много далеч от студиото по балет към университета Rikkyo. Oyama също така основава „Международна Карате Киокушинкай Организация” (International Karate Organization Kyokushinkaikan) (с абривиатура IKO или IKOK), с цел организирането и събирането под една „шапка” на многото школи преподаващи стила Киокушин. Доджото намиращо се на 3-3-9, Ниши-Икебукуро (Nishi-Ikebukuro), в зона Тошима (Toshima) на град Токио, продължава да е основното седалище на една от днешните (нелигитимни) организации по Киокушин.

 

 

Прочетете продължението на статията, "История на Киокушин карате" - Част 2, тук:

https://mma.bg/resources/view/4/2067

0 споделяния
FB Сподели
Мнения в Facebook