За общото между бойните спортове и покера

Бойните спортове са едни от най-взискателните от гледна точка на физическо натоварване и подготовка. Освен сила, бойците трябва да развиват и притежават много други качества, сред които бързина, добра техника и издръжливост. Макар и да изглежда, че спорт като бокса например не би могъл да има никакви допирни точки със статична логическа игра като покера, всъщност това далеч не е така. На пръв поглед покерът е спокойна игра на карти, която не изисква определени физически данни от играчите, а в основата стои единствено познанието им спрямо картите, боята и силата на ръцете. Но ако погледнем малко по-дълбоко, можем да открием доста общи елементи между тези два спорта.

Малко хора си дават сметка колко важна е логиката и стратегията в силовите спортове. Колкото и добре подготвен физически да е един състезател, той може и да се размине с успеха, ако вложи единствено сила, а не мисъл, в своята игра. Именно това е първата обща черта с покера, който от своя страна се базира изцяло върху мисълта и логиката, и не би могъл да съществува без тях.

Ключов елемент и в бойните спортове, и в играта на карти, е търпението. Добрите опитни играчи използват началото на играта, за да опознаят опонентите си, да преценят техните силни и слаби страни, да играят на сигурно и да чакат подходящия момент за атака.

В този смисъл състезателите трябва да притежават и самоконтрол, за да приложат подходящата тактика в най-добрия момент. Елементът на прикриване най-вече на израженията на лицето и емоциите, е критичен в играта на карти, поради което е измислен добре познатият термин “poker face”. Но способността на играча да бъде непредвидим, да успее да изненада противника си и да не издава своите ходове и стратегия, е също толкова важен в бойните спортове.

Психологическата битка може да стигне дори до надлъгване на опонента. На масата за карти някои играчи често прибягват до блъфиране, като по този начин опитват до известна степен да манипулират останалите участници, да ги объркат, да ги подведат относно силата на картите в ръцете им. Поради тази причина повечето играчи споделят, че трябва да си добър психолог, за да си добър на покер. До голяма степен тази тактика е приложима и на ринга, където съперниците са склонни да създават впечатлението, че са на предела на силите си, да накарат опонента си да вярва, че са готови да се предадат и да оставят победата в негови ръце, а след това да направят изненадващ обрат.
 

 
Накрая, но не на последно място, стои една цел, която обединява не само покера и бойните спортове, а именно целта за победа.
 

„Целта ми е да знам – не да вярвам, а да знам – че ако не успея, няма абсолютно нищо друго, което бих могъл да направя.“

Така описва своята мотивация за победа ММА боецът и покер играч Терънс Чан - живото доказателство за наличието на връзка между ринга и масата. Той започва да развива своя интерес и умения в покера, когато започва да работи за най-голямата зала PokerStars, а впоследствие решава да се занимава и с ММА, като достига до професионално ниво и в двете сфери. Терънс вярва, че най-съществената прилика между любимите му занимания е именно в неговото желание да бъде най-добрият.