Аспинал срещна Джон Джоунс и вече е категоричен, че ще го бие
Класическата битка между обичания и стар ветеран срещу наперения, млад новодошъл се пренесе в света на спорта, след като бокса и смесените бойни изкуства (MMA) започнаха открита борба за зрители в предплатените телевизии (pay-per-view).
Въпреки, че вече има очертани лагери от фенове, които са направили своя избор на кой спорт да симпатизират, истината е че има място и за двата спорта в телевизорите на феновете.
Дори ако забравят за момент обидите помежду си, ще могат да научат няколко полезни неща един за друг.
Да разгледаме по отблизо битката между бокса и MMA.
Съобщение за бокса и MMA
Искате да увеличите аудиторията си?
Ето ви идея: Подобрете съдийстването и точкуването на двубоите.
При Paulie Malignaggi, който беше "ограбен" в Texas, до Gray Maynard който спечели 30-27, при условие че единия от съдията даде 29-28 за Roger Huerta, лошото съдийство е общ проблем в света на бойните спортове. Независимо дали става въпрос за ринг или клетка, съмнителните решения поставят и съмнителни въпроси върху спорта и организацията.
А и последното нещо, което му трябва на даден спорт е феновете да си мислят, че двубоя е бил нагласен. По-добро съдийство би могло да елиминира такива подозрения при бокса и MMA.
Разводнените статистики в бокса
Не е нужно боксьорските статистики да са толкова надути и разводнени. Младите боксьори получават около 20 срещи с предварително и внимателно избрани противници за да им се надуят изкуствено статистиките, докато новодошлите в MMA често директно биват хвърляни на вълцие и по-бързо свикват. Учим се от опита си, а не от редовни победи над по-слаби опоненти.
Загубата не е края на света. Ако MMA бойците се разстройват толкова след загуба, както правят младите им колеги в бокса, състезатели като Georges St. Pierre, Randy Couture и Brock Lesnar изобщо нямаше да са това, което са днес.
През миналия август се проведова четири големи MMA състезания, въпреки отменянето на Affliction: Trilogy в последния момент.
От друга страна боксовите фенове се радват само на три или четири големи битки през годината, разделени с месеци. Бокьорите се състезават два пъти в годината в изключително редки случаи.
Много е трудно да се вълуваш за любимия си боксьор след като го гледаш само веднъж годишно.
И да не споменаваме 47-те различни категории и азбучната супа от организации, които заливат пейзажа с все повече букви в съкращението си и титли, повече от колкото книги в библиотека.
MMA: Разширете целите
Боксът е станал фикция за спортен живот, защото бащите споделят спорта със синовете си; те гледат любимите си бойци, учат ги на история на спорта и това се повтаря с поколения.
MMA се цели предимно в 18-35 годишните мъже; между тях е трудно да се споделят истории за епични битки между поколенията, защото няма две поколения в тази аудитория.
Някои могат да спорят, че кръвта и насилието не е подходяща за младежите и подрастващите, но отдадеността и уважението между тези бойци показва колко много се трудят и поддържат помежду си.
Вместо UFC президента Dana White да заема толкова време от медийните репортажи, той може да запознава хората с бойците, много от които са достойни за подражание от доста други съмнителни лица - милионери в други спортове.
И накрая MMA трябва да почака малко. Минали са само пет години от първи сезон на The Ultimate Fighter, който извади спорта от сянката и го вкара в телевизорите и най-гледаното време. Като расте спорта, така ще расте и покритието му.
Какво мислите вие?
Дали и двата спорта ще получат повече медийно време? Може ли бокса да си възвърне славата? Дали MMA е бъдещето на бойните спортове? Нормално ли е феновете да симпатизират и на двата спорта?