Арабите искат Джошуа срещу победителя от Усик-Фюри
"Това е Дам," каза Франсис. "Той е най-добрият треньор, с когото съм работил."
"Ето," той ни подаде една кана. "Пийнете си малко кокосово мляко."
"Какво искате за вечеря? Имаме риба," каза тя, търсейки по двора някакви подправки.
"Дам остава тук понякога," каза Франсис. "Той ходи и в различни семейства и приятели в региона. Той е бездомен. Дам живееше в Банкок, докато не му се обадих и го извиках обратно в селото, където да стане треньор в нашата зала Гиатбундит."
"Той е най-добрият треньор, с когото съм работил. Умее да говори добре. Ще ти поиска една бутилка 'Лао Као' и след това ще ти разкаже някои хубави истории, независимо дали ти се слуша или не.""Какво е 'Лао Као'?" попитах аз.
"Оризово уиски, по-евтино е."
"Да," каза Франсис. "Става въпрос за него. Всек знае, че е добър треньор. Но и всеки знае, че е пияница. Известен е и с двете неща."
"Той е опасен," каза Франсис. "Дам е съсипан човек. Чувал съм истории за него още откакто дойдох в селото преди 10 години. Тренираме тук в селото, защото той беше изгонен от Гиатбундит. Ударил е състезател там, счупил му зъбите, защото боецът казал, че той не бива да критикува останалите, без да се вгледа първо в себе си."
"Казват му, че е пияница и все пак му купиват 'Лао Као'."
"Лукс е да удряш по чувал за ориз. Те се късат лесно, а и трудно се намират, защото са нужни на земеделците."
"Исках да помогна," казва той. "А по-късно осъзнах, че ще съм по-добър като треньори, а не като боец. Животът обаче е труден. Тренирах топ бойци, които печелиха двубоите си, но едва успявах да свържа двата края.
Това е проблемът да си треньор в повечето зали: никога не ти плащат добре, никога не ти плащат на време, нямаш твърда заплата. Клубовете за тренировка обикновено имат силни и слаби периоди, което се отразява на надницата ти. Случва се и да не ти плащат. За сметка на това ти осигуряват подслон и храна. Не смееш да поискаш нещо повече."
"Добре," казах аз. "Искам да ми разкажеш за нещото, което най-много съжаляваш."
"Нещото за което най-много съжалявам?"
"Бях на 18. Трябваше да се бия два пъти за един ден. Сутринта се бих и спечелих по Канал 4 в Кон Каен. След това тръгнахме за другото събитие вечерта.
Противникът ми е бил шампион на Исаан. Чувствах се голям късметлия, че излизам срещу такъв съперник. Исках двубой за титлата, а и вече го бях побеждавал веднъж. Знаех, че при още една победа срещу него, ще получа двубой за титлата.
Всички си мислиха, че ще спечеля. Помня че залозите бяха две към едно в моя полза. Казваха за този двубой, че е направо мечта, защото опонента ми беше известен местен шампион, който имаше зад гърба си много комарджии, а аз бях неизвестен, но местните вече знаеха, че имам победа над него и си мислиха, че мога да го победя лесно отново. Дори семейството ми беше там и те заложиха парите си на мен."
"Не искам да си спомням.
Бях готов да се изправя срещу шампиона. И тогава... дойдоха и ми казаха, че трябва да продам двубоя."
"Собственикът на моя клуб ми каза, че му трябват пари. 'Момчетата в клуба няма какво да ядат,' ми каза той. 'Трябва да продадеш този двубой, така че да можем да нахраним децата.' Залозите бяха в моя полза, така че който беше заложил срещу мен, можеше да направи много пари, ако не спечеля. Хората от моята зала заложиха тайно срещу мен, а след това ми казаха да загубя.
Тогава бях на 18, още едва дете. Всичко беше в моя полза. Но трябваше да го направя. Трябваше да продам двубоя. Когато собственикът на твоя клуб ти каже да направиш нещо, трябва да го направиш. Трябва. Той е собственик на залата, собственик е на твоя договор, собственик е и на теб самия. 'Децата имат нужда от храна, децата имат нужда от храна,' продължаваше да ми повтаря той. Това беше самата истина. Клубът ни беше беден, другите боксьори имаха нужда от храна. Исках да помогна.
Така че направих това, което поискаха от мен.
Дори не ми се плати за този двубой. Шефът каза, че имал нужда от моите пари за клуба му. Нямаше какво да му кажа."
"Алкохолиците живеят в миналото," каза Франсис. "А сега се чудят как да изкарат пари след живота си в муай тай."
"Искаш ли да знаеш коя е най-лошата част от двубоите? Не е болката или аркадите по лицето или тренировките или каквото и да е друго. Най-лошата част от двубоите е унижението, когато загубиш, когато всеки е знаел, че е трябвало да спечелиш и когато ти самия си знаел, че си можел да спечелиш. Да излезеш от ринга и всички да те освиркват и да те наричат боклук. Глупак. Слабак.
Всички ми викаха, хвърляха по мен бутилки от бира след двубоя. А аз трябваше мълчаливо да го приема. Не можех да се защитя, не можех да им кажа, че не е моя вина и че така е трябвало да стане. Смеейството ми беше там и ме гледаше, а аз не можах да ги погледна в очите, докато напусках ринга. Всичките пари, които семейството ми и приятелите ми загубиха тогава... никога не бих могъл да ги изплатя.
Но така се продава двубой - трябва да се убедиш, че никой не може да разбере какво се е случило и че всичко е наистина. Пазих това в тайна в продължение на години от всички, които обичах. Бях толкова засрамен.
Това се случи преди 30 години, но все още си мисля за него често. Това ми бръкна много сериозно в главата. И в сърцето.
Виж ме сега, нямам какво да покажа. Бях добър боец, тренирах топ бойци, помагах на останалите да станат шампиони и никога не съм получавал възможност за нещо по-голямо. Сега щях да съм различен човек, ако не бях продал онзи двубой.
Да бъдеш треньор е трудно. Да бъдеш баща също. Хората те използват и след това те захвърлят. Светът е суров. Сега имам малък син. Още няма и годинка. Не искам да минава през това, през което минах и аз. Никога не бих му позволил да стане муай тай състезател."
"Знаеш ли за синът му? Той е още бебе, но ще стане боец, независимо от това какво иска Дам. Той е роден в този живот. Дам не е успял да се измъкне от него, синът му също няма да успее."