Най-големият сайт за бойни спортове

       

Когато бях охрана: John McCarthy

Когато бях охрана: John McCarthy
Публикувано на: Ноември 16, 2013 в 14:25 ч
Снимка: staticflickr.com
Никоя дискусия за съвременните смесени бойни изкуства (ММА) няма да е точна без да споменем легендарния рефер "Big" John McCarthy.

Той е черен колан по бразилско жиу-житцу и оттеглил се полицай от Лос Анджелис, който е и много влиятелна фигура в UFC още от самото начало на турнира. Той е първият рефер на организацията, както и един от авторите на унифицираните правила.

Той все още е викан за рефер в много организации по света, както и е канен като коментатор. Освен това ръководи и залата си Ultimate Training Academy в Калифорния, където освен бойци, обучава и бъдещи рефери и съдии.

Но в младините си, той е бил млад силов атлет и е работел като охрана на различни клубове в Лос Анджелис през 80-те години.
 
 
Вече ви представихме историите на Renzo Gracie, Bas Rutten, Jonathan Goulet и John Lober, от времето когато са работили като охранители. Ето какво ни разказва и John McCarthy...

Когато бях на 21 години, работех в заведение, наречено "Cowboy Boogie". Това беше в началото на 80-те години, след като излезе филма с John Travolta "Urban Cowboy" и хората се обличаха като героя от филма - като каубои. В заведението имаше и механичен бик, който хората яздиха. Работих там с човек на име Joe, който беше добър човек, но и кораво копеле, но посетителите доста често му налитаха, защото беше най-малкият от нас.

Една вечер, мениджърът ни имаше проблем с човек, който искаше да плаща да играе билярд, въпреки че заведението вече трябваше да затваря. Joe отиде да му каже, че приключваме, но онзи без никакво предупреждения разби един стик в главата му!

Разбира се аз и другите охранители скочихме, а приятеля на нападателя също се намеси, така че двамата бяха със билярдни стикове срещу нас - с голи ръце. Всички освен мен (смее се). Аз имах една малка палка, която държах в джоба си, така че я извадих и директно изпердаших единия през лицето... беше КРАСИВО! Разбих му носа... направо му го откъснах.

Той падна и аз няколко пъти го сритах, докато другите охранители се занимаха с приятеля му. След това хванах този, с който се разправях аз, вдигнах го и го изнесох навън. Тогава го погледнах и... леле. Сещате ли се в тези моменти, когато направите нещо и след това си помислите "Хммм, може би прекалих?" Е, това беше точно такъв момент. Така че предадох този тип на друг охранител и след това скрих бухалката зад бара, защото не исках да намират такова нещо в мен, когато полицията дойде.

Когато другия охранител видя лицето на моя човек, започна да ме пита "Човече, с какво си го ударил?"

"С ръка"

"Пич, виж го! Да нямаш някакви пръстени?"

"Не, само гола ръка."

Тогава дойде полицията:

"Този човек очевидно е ударен с бутилка."

"Не, ударих го с ръката си."

"Няма начин. Ако си го ударил с ръката си, значи удряш като George Foreman!"

"Ами не мисля, че удрям като него, но го ударих само с ръката си."

Така се разправяхме няколко минути, а аз се придържах към моята версия, но в същото врем се препотявах много, мислейки си "Моля се, дано не намерят палката. Дано не намерят палката!" (смее се). Мисля, че никой от охраната не ме видя да я ползвам и затова сметнах за по-добре да не им казвам, за да не се изпуснат.

За щастие не намериха палката и от полицията повярваха на моята история. И по-добре, защото с пораженията, които бях направил нещата не отиваха добре за мен.

Ето още една история колко глупав съм бил.

Това се случи около 1989, когато вече бях в полицията, но освен това бях и охрана в голяма дискотека, наречена "Fantasiа". Нямах разрешение да работя там, така че го правех нелегално, защото ми трябваха пари.

Мениджърът на дискотеката се казваше Rich и той ме бе назначил повече като преговарящ, отколкото като бияч. Това ми допадна, тъй като вече доста бях работил като охрана и исках да бъда просто човекът, който потушава конфликтите в началото без да се стига до бой.

Една вечер Rich дойде при мен и каза, че има някакъв човек в заведението, който раздава реклами за друго заведение. Веднага го намерих. Беше някакъв индиец, който се опитваше да скрие някакви флаери от мен. Отидох и му казах, че не може да прави това тук.

Човекът обаче май си беше пийнал и имаше приятел със себе си, затова започна да ми говори разни неща. "Не можеш да ми казваш какво да правя." Казах му "Виж, имаш две секунди да се разкараш от тук и да си вземеш флаерите с теб." Той обаче ме сграбчи за пуловера. Това беше грешка (смее се).

Щом ме сграбчи, го ударих с дясната ръка и го нокаутирах. Но след това видях че съм му сцепил кожата над окото.

Хванах го и го завлякох към офиса на мениджъра, нагоре по стълбите, където го стоварих върху едно канапе и се обадих на полицията, за да го прибере. След няколко минути той се свести и започна да се оплаква, но не бях притеснен за това, защото познавах закона. След като той ме беше сграбчил, това беше открито нападение и аз се защитих, така че бях уверен, че законово няма да ми се повдигнат никакви обвинения. Започна да ми става скучно, докато чаках да дойдат полицаите.

И тук идва момента на глупавата част (смее се).

Тогава видях едно дистанционно за отваряне на гараж на бюрото на Rich. Запитах се за какво му е гаражна врата в дискотеката. Толкова беше абсурдно. Тогава жена ми, която също работеше в това заведение като счетоводителка, дойде да ме провери, защото бе чула, че съм се бил. След като видя, че не е нещо сериозно и подадох дистанционното и я питах какво е това и защо Rich има гараж в дискотеката? Тя ми каза да го оставя обратно, но продължих да си играя с него, като го натиснах няколко пъти.

Пет минути по-късно чух някакъв шум, наподобяващ прелитащ хеликоптер. Той стана още по-силен и ми стана любопитно. Помолих един друг охранител да наглежда индиеца и излязох навън. Погледнах нагоре и видях над нас хеликоптер, а след това забелязах и множество полицейски коли паркирани около дискотеката. Разбира се, очаквах ги да дойдат заради индиеца, но ми се стори малко пресилено да ангажират толкова полиция за един човек. Както и да е, помахах им и ги извиках да влизат. Но те не дойдоха. Тогава продължих да им махам и да ги викам, но те все още стояха на дистанция.

Това, което разбрах в последствие е, че това, с което си бях играл не е дистанционно за гараж, а беше паник бутон в случай на грабеж, вързан директно с полицията на Лос Анджелис! (смее се) И ето ме там, махам им и ги викам да влизат, обърквайки се все повече защо не искат да влизат. Всичко ми се изясни когато от хеликоптера насочиха прожектор към мен. Прииска ми се да не си бях играл толкова с "дистанционното".

Да не споменавам, че привлякох много повече внимание върху мен от необходимото и така приключих с дните си в полицията. Всичко заради един глупак, който не спря да раздава реклами в клуба!

Няколко години по-късно бях рефер и имах и допълнителна работа зад кулисите на Ultimate Fighting Championship. Имах много роли в тази компания и едно от най-омразните ми задължения беше да укротявам хората да не се избият след купоните. Това не беше споменато официално в договора ми, повярвайте, не съм искал таз работа. Просто така се случваше, че аз бях в средата на ситуации, в които всичко излиза извън контрол.

Един от най-паметните инциденти се случи след UFC 13... Мисля че точно 13 беше, защото тогава Mark Coleman беше шампиона.

Шоуто приключи и бях се подготвил да си почивам, когато видях лудия жиу-житцу боец Wallid Ismail, който се спречка с Tank Abbott. Те започнаха да си викат един срещу друг, нажежавайки атмосферата, а аз както винаги бях на няколко стъпки встрани, мислейки си "Ето пак се почва!" (смее се)

Изведнъж Wallid тресна Tank в лицето, нокаутирайки го на момента! Разбира се, момчетата на Tank скочиха, всички бразилци скочиха и стана голямо меле между две банди.

И стана още по-зле, когато мъртво пияния Mark Coleman реши да се включи като обезумяла горила и започна да раздава тупаници на всички наоколо! Тогава се затичах, хванах Mark в гръб и го изнесох, докато той се опитваше да се пресегне назад и да ме удари, крещейки "Пусни ме!!! Пусни ме!!!" с гръмогласния си глас.

Вече се бях сборвал няколко пъти с Coleman преди и мога да ви кажа, че той беше най-силния тип, с който бях тренирал. Просто изрод. И не само това, но бях направил и няколко промени в правилата, които Coleman на харесваше открито.

Малко преди случката тогавашния собственик на UFC, Bob Meyrowitz ме помоли да променя правилника на UFC, за да не бъде толкова брутален спорт и да има шанс да се излъчва по телевизията. Така че махнах нещата, които не можеше да се видят в другите бойни спортове като манипулации на малките стави, натискане на болезнени точки, удари в слабините... и ударите с глава. Маханто на ударите с глава не беше лесно решение, защото направех ли го, знаех че спъвам играта на Mark Coleman. Една от любимите му техники беше да използва тази негова голяма като пъпеш глава, за да разбива лицата на опонентите си и знаех, че забраня ли го, той ще бъде най-ощетен. Тогава знаех, че той ме мрази (смее се).

Всичко това ми беше в главата, докато се чудех и какво да правя с този звяр, докато той бушуваше и искаше да се откъсне от захвата ми.

Накрая притиснах Coleman към стената и му изкрещях на ухото "Mark, аз съм John, трябва да спреш! Не можеш да правиш така, ти си шампион, ще си докараш проблеми!" Но той продължи да се бори с мен и да ми крещи "Пусни ме ще ги убия!!! Ще ги убия!!!"

Така имахме калифорнийски престъпници срещу бразилски маниаци, а аз държа обезумелия шампион на UFC в тежката категория притиснат към стената и се чудех как постоянно се забърквам в такива ситуации.

За щастие успях да успокоя Coleman и го пуснах. А битката приключи преди някой да бъде изпратен в болница. Мога да ви кажа само, че да се работиш в бар, пълен с отворковци, които се правят на мъже е тежко, но да се разправяш с пълна стая с обезумели корави бойци е нещо много по-голямо от кошмар!

0 споделяния
FB Сподели
Мнения в Facebook