Когато бях охрана: John Lober

В поредицата "Когато бях охрана" ви представяме кратки истории на ММА състезатели, които в даден етап от живота си са работили като охранители. Вече видяхте разказите на Renzo Gracie и Bas Rutten. Идва ред и на пионерът в ММА, John "The Machine" Lober.
 
 
Когато работих като охрана не съм бил смятан за охранител или отговорник по сигурността - не и от професионална гледна точка. По-скоро бях от хората, които първо сваляха всички на земята, а след това задаваха въпроси. Тоест ако за вас става въпрос за "охрана", за мен важеше по-скоро "бой".

В началото на 90-те, преди да започна да се занимавам с MMA, единствените ми тренировки бяха в побоища по улицата. Почти всяка вечер, човече - ако имаше нощ, в която не се бях сбил, то търсех някакво парти, в което да отида и да се сбия. Да се напия, да се сбия и да чукам - това беше моят живот тогава.

Около 1995-та работих на едно място наречено Margaritaville в Калифорния. Моят приятел, ветеранът от UFC Todd Medina, работеше на входната врата и той ме наемаше от време на време да работя с него. Плащаше ми по 150 долара на вечер, което си беше добра сделка. Това стана малко след като Kimo победи Royce Gracie в UFC 3, а Kimo беше от местните и в района се заговори доста за UFC. Всъщност аз израснах гледайки как Kimo пребива разни хора в едно заведение, наречено Mozzotti на главната улица в Хънингтън бийч. Мисля че сега там е доста културно, но преди беше бойно поле. Това правих тогава там - гледах как всякакви престъпници се пребиваха всеки уикенд, преди общината да разчисти района.

Една вечер Todd не беше на работа и аз и някакъв тип на име Кейги, който беше 2 метра висок и 130 кг, бяхме на входната врата и Крейги се спречка с някакъв тип. За няколко секунди той хвана онзи за врата, трима от неговите приятели обаче скочиха и аз отидох да се оправя с тях. Всичко се пренесе на улицата. Хванах единия за врата, а другия за тениската, третия е на земята, а аз съм го затиснал с коляно върху лицето. Беше забавно, имайки се предвид че не съм едър човек - 180 сантиметра и 80 кг, но винаги съм се бил с няколко противника. По някаква причина ми беше по-лесно.

Както и да е, значи удрям този с коляно на земята, защото не искам да му дам да се изправи. И докато целия този цирк се случва, забелязах една мацка, която гледаше през прозореца на бара. А тогава - това е от смешните работи, които забелязваш по средата на някой бой - много ясно разчетох по устните, че каза "Ама че задник". За щастие никога не ме е било грижа да оставям добро впечатление в хората, така че просто продължих да пребивам тези покрай мен.

След няколко минути дойдоха полицаите, а тримата отворковци избягаха. Бях убеден, че ще ме арестуват, но когато полицаите дойдоха и видяха тримата да бягат, а след това видяха и мен ми казаха "Няма начин ти да си ги подредил така и тримата - разкарай се!". Полицаите се върнаха в колата си и си заминаха. Беше страхотно.